Благодаря на Гея, Бея и Злодея!

Posted on June 16, 2013 by Dessi Boshnakova

Първо искам да кажа, че заглавието е открадното от коментар във Foursquare. Много ми хареса обаче:)

Благодаря на Гея, Бея и Злодея за няколко неща:
- Успяха да съберат по площадите страхотни хора – умни, будни, интелигентни и мислещи.
- Успяха да ме накарат с гордост да пея химна на Р България.
- Успяха да ми върнат надеждата, че има надежда.
- Успяха да обединят хората за толкова кратко време.

И искрено се надявам, че ще успеят да сложат край на безчинствата в тази държава.

Всъщност те няма да го направят, защото те са част от безчинствата, но вярвам, че обединени от тях, ние този път няма да позволим отново да ни направят на маймуни.
Дължим го на децата си, на родителите си и на себе си.
Нека този път ги изметем до последната прашинка и подготвим ДАНСинга за започване на чисто. Вярвам и ще се боря да е така. Друг шанс няма.

Ако имате профил във Facebook – можете да разгледате снимките ми на българското знаме от третия ден на протеста. Толкова много страхотни хора с гордост вееха знамето, че няма как да не успеем този път. Няма.

13+ 2 истории за W

Posted on June 14, 2013 by Dessi Boshnakova

От разговори с приятели установих, че колкото и да прекалявам с постовете си в социалната мрежа (знаете коя), не са много хората, които са обърнали внимание на един нов факт от моя живот. (Не че като не го знаят, не могат да продължат да си живеят щастливо и безгрижно.)

Снимката е направена от автора на корицата и картинките в книгата – Емил Марков

Затова реших да го споделя и тук. С надеждата да събера на еднo място – като коментари тук – споделените впечатления от първия ми опит да пиша истории. Казвам първи опит за истории, защото досега съм писала (понякога добре, друг път – не) основно за медии, реклама, ПР и т.н.

Сега се осмелих и събрах в една малка книжка 13 + 2 истории. Те напираха да излязах и нямаше как да ги спра. Иска ми се да достигнат до вас – моите приятели – и да ви размислят. За какво – не знам. Но знам, че ако не мислим, ако не чувстваме и не мечтаем, просто няма смисъл.

Ако искате да си я купите – можете да ми звъннете, да пием кафе и да я получите и с автограф. Можете и да си доставите кефа да посетите любимата си книжарница. Но ако се осмелите да го направите или вече сте го направили, ще се радвам да прочета мислите ви след края на 15-та история.
И бъдете великодушни, не прекалено строги. Това са просто истории, които не е задължително да останат в историята на човечеството.

Shake Up Your Mind

Posted on April 16, 2013 by Dessi Boshnakova

Знаете, че съм Х зависима, нали?
Зависима от идеите, които си струват да бъдат споделяни и биват споделяни по целия свят. И използвам всяка възможност да видя отново това видео. СтраХотно е!

Но съм зависима и от това, което представят всеки път актьорите от ХаХаХа ИмПро театър.

Е, сега искам да споделя впечатленията си от магията на TEDxAUBG. Всичко започна преди една година, когато ме поканиха да говоря на събитието и за мое най-голямо съжаление трябваше да откажа, тъй като бях част от първия TEDxSummit. Когато ме поканиха отново за лектор на събитието през 2013 бях много щастлива. Но изпаднах в голямо чудене какво да кажа. Толкова идеи и толкова много хора вече са говорили. Чуденето беше голямо. Тогава реших да обединя двете си страсти и да говоря за основния принцип в импро театъра “Да, и…”.
Дали съм успяла да се справя, ще кажете, като излезе видеото.
Но TEDxAUBG – премина като в сън – като всяко TEDx събитие. Не разбрах кога започнахме и как мина времето. Лекторите бяха страхотни – всеки със своята история и хъс. Срещнах страХотни хора, сприятелих се със страХотни хора, веселих се страХотно, а скоро ще посетя лабораторията на Милена, ще се опитаме да работим заедно с Димитър, с Casey Angelova ще работим за Slow Wine, ще пътувам по света през блога на Sebastian Canaves, Васил Тучков ще се срещне с ХаХаХа и може да излезе нов проект:), а с Daniyar Aha ще си говорим за живота и как трябва да му се наслаждаваме. Не можах да се запозная с Cosmina Tanasoiu, но знам, че като стане ще имаме много какво да си говорим, защото споделяме една обща страст към четенето. Със сигурност думите на Atanas Georgiev ще са с мен постоянно, защото без енергия няма как да свърша каквато и да било работа. А лекцията на Brisejda Gjoza ме върна към една прекрасна страна, която завинаги е останала в сърцето ми – Сенегал.

Впечатленията ми от това страХотно събитие, няма да са напълно споделени, ако не кажа, че екипът беше страхотен – благодаря на всички тях са блясъка в очите, за истинската страст и желание, за това, че са такива каквито са – Благодаря ви!

Оставам в очакване на TEDxAUBG 2014: )

P.S. От вълнеие забравих да кажа, че тази магия изживях с любими за мен приятели – Деси, Емо и Събина. Без тях магията нямаше да бъде толкова силна: )

За смисъла и нас

Posted on April 12, 2013 by Dessi Boshnakova

Отдавна не съм писала в блога си. Причини хиляди мога да представя. Но мисля, че тази история е добър мотив да се върна. Преди две години бях изправена пред сериозно решение. Тогава изказването на Стив Джобс пред звършващите студенти ми помогна да взема правиното за мен решение. Ако не сте гледали тази реч, чуйте я. Заглавието й е достатъчно красноречиво – “Как да живеем преди да умрем“.
Но поводът да се върна към блога си и споделянето в него на неща, които ме вълнуват и които могат да ни отведат в по-добрата страната на нещата е видеото на Дан Ариели “Какво ни кара да сечувстваме добре от работата”.
Разбира се, попаднах на него случайно – приятел ми го препоръча и аз отворих линка и се загледах.
Няма да ви го разказвам, но ако сте на кръстопът, ако търсите себе си и смисъла от всичко, което правите, чуйте Дан. Дори и да не научите нещо ново, ще ви помогне да преподредите мислите си и да тръгнете напред по-уверени, особено ако сте намерили смисъла и това, което ви прави щастливи. Приятно гледане.

Затвори очи

Posted on December 9, 2012 by Dessi Boshnakova

Алберто така ми каза: “Затвори очи и ще ти покажа нещо”.
Но не ставаше въпрос за това, за което си мислите. Бяхме в Софийска градска галерия. Бях разгледала всички картини, но не бях видяла това, което той искаше да ми покаже. Затворих очи, хванах го под ръка и тръгнахме нанякъде. Усещането бе малко плашещо. Вървях без да знам накъде. Тъмнината вместо да ме успокои, ме изплаши. Загубих ориентация и не знаех накъде вървя. Само знаех, че съм в галерията, защото не усещах брулещия вятър отвън. Спряхме. Помоли ме да пипна нещо. След това ми даде едно устройство, което ми разказваше за художника и за картината. Трябваше да успея да видя, без да отварям очите си, картината – с помощта на думите и докосвайки специално направената реплика, която незрящите могат да докосват.
Опитайте някой ден. Аз се провалих. Нищо не успях да разчета, докосвайки специалната картина. Дори и след като чух какво има на нея.
Но когато отворих очи, вече имах частица по-добра представа за света, в който живеят незрящите. И да ви кажа честно, те заслужават поклон от зрящите, дълбок поклон, защото ние сме създали свят само за себе си, изключвайки ги от толкова много неща.
Нищо не ви приканвам да правите. Но ако имате път към Софийска градска галерия, опипайте някоя от картините и се опитайте да я визуализирате в съзнанието си. И след това помислете какъв е светът на тези хора. И как всеки един от нас го прави по-сложен, отколкото трябва бъде.
Аз се замислих. Не знам какво бих могла да направя или какво ще направя, но поне се замислих, което все пак е първата крачка.

Благодаря на Алберто, затова че мо отвори очите.

Всичко си е супер – ХаХаХа

Posted on November 26, 2012 by Dessi Boshnakova

Здравейте, знаете как се казвам, но не знаете, че съм ХаХаХазависима. Консумирам с пълен смях – всеки първи и трети понеделник от месеца. Когато има в петък – и тогава. Когато не ми стига – гледам в YouTube. Ако и това не помогне чакам понеделник. И не искам да се лекувам. Всичко си е супер.
Ако не сте чували за моето пристрастяване, то сигурно не сте и чували за импро театър ХаХаХа. Голям пропуск. Но винаги има първи и трети понеделник, за да поправите грешката си и да дойдете да се посмеете от сърце. Всяко представление е уникално, и всяко следващо е по-добро. Актьорският състав е относително постоянен, но и това не е постоянно. Сред тях са: Ивайло Рогозинов, Тони Карабашев, Живко Джуранов, Петър Мелтев, Васил Бовянски, Александър Митрев, и не само. Винаги има изненади и пак всичко си е супер. ХаХаХа:)
Дори не си спомням как попаднах на първото за мен представление на импро театър ХаХаХа. Но оттогава съм пропуснала само едно (по уважителни причини) от всички, които се случват в София.

И за да можете и вие да откриете своя ХаХаХа-момент, разбира се, трябва да дойдете. А докато чакаме, първия или третия понеделник на месеца, ето отговорите на няколкото въпроса от Ивайло Рогозинов (вляво), който се бори с касетофон и Тони Карабашев (вдясно), който се съгласява с неговата идея.

Ако трябва вие да посочите трите думи, които определят ХаХаХа – кои биха били те?

Тони: Импровизация, приятели, забавление.
Ивайло: Ха Ха Ха или не толкова тъпо.

Ако трябва да изберете литературен жанр за ХаХаХа – какъв би бил той?
Тони: Ако говорим за жанр, в който да играем, “книга-игра”, защото никога не сме го правили.
Ивайло: Комикс или хайку

А анимационен герой?
Тони: Добромир от списание “Дъга”.
Ивайло: Седемте джуджета или костенурките нинджа.

100-то представление предстои. Какво не научихте за всичките тези 100 пъти?
Тони: Това, което не сме научили, явно не го знаем. За това, което знаем, но не ни се получава – работим над него. Най- важното е, че се приемаме такива каквито сме с +те и –те си.
Ивайло: Фамилията на това момче Васил Боянски или Божански или Баянски

Какво не знаем за успешната импровизация?
Тони: Че всяка импровизация е успешна. Може би това, че “идеята на партньора ти е по-хубава или поне толкова хубава, колкото твоята”.
Ивайло: Нищо или всяка е успешна.

Как се решихте да имате ученици?
Тони: Лесно. Искахме да опитаме. Споделяме нашия опит с други хора.
Ивайло: Поради липса на финанси или много свободно време.

Възрастни или деца – с кого се работи по-лесно?
Тони: Определено по-лесно е с възрастни. По-отговорно – с деца. И в двата случая е много забавно.
Ивайло: Зависи или с възрастни определено.

Къде искате да се случи 1000-то представление?
Тони: Важното е да се случи, къде – времето ще си покаже.
Ивайло: Пред паметника на И.Р. или не е важно, стига да се случи.

A вие, ако вече усещате крещяща нужда от ХаХаХа – харесайте страницата им във Facebook – за да знаете къде по света ще играят и кога.
Аз ще съм там. ХаХаХа

Може

Posted on November 21, 2012 by Dessi Boshnakova

Колко пъти сте се изправяли срещу стена от “Не може”. Колко от идеите, които сте имали, са били посрещани от студеното “Не може”.
Замисляли ли сте се какво би станало, ако всеки, който измисли нещо, се отказва, заради отрицанието на другите. Аз пък мисля, че всичко може, но не всеки може да го направи. Може да се случват прекрасни неща. И те се случват, само че ние нямаме очи да ги видим, нямаме сетива да ги усетим. Защото знаем, всички ни го повтарят, че не може. Нека се опитаме преди да кажем “Не може” да помислим, дали пък няма някаква вероятно и да може. Със сигурност има такава. И аз искам да вярвам, че може нещата да станат малко по-добри. Малко по-красиви. Малко по-човечни.
И, повярвайте ми, около мен е пълно с хора, които въпреки хилядите “Не може” опитват и много от тях успяват. Така че “Може”.

В търсене на по-добрата страна на нещата

За мислите, които ме карат да се чувствам щастлива