This time I will share with you some notes from a workshop in which I had the chance to participate. The notes are in English, so is my introduction here. Thank you to the Red House for inviting Eva Fahlström Borg, Sweden, for the workshop.
Here are my notes. Enjoy it.
Изминалата година не бях много активна тук. Надявам се тази да съм по-старателна и да съумея да споделям в писмена форма мислите, които летят в главата ми. Моята приятелка и студентка Ади не провокира да споделя поне 50 неща, които искам да направя. Не знам колко ще ги докарам, но ето, споделям ги:
1 – 100. Искам да съм жива и здрава – това не знам как се прави, но го искам поне 100 пъти.
101. Искам да намеря поне още 900 човека, които да прочетат моите 13 истории за W.
102. Искам да напиша учебник на английски език.
103. Искам да направя предаване в YouTube.
104. Искам да отворя сладкарница и книжарница в едно.
105. Искам да завърша театрална режисура.
106. Искам да поставям пиеси.
107. Искам да издавам прекрасни книги.
108. Искам да отида с децата си в Африка.
109. Искам да пътувам из Индия.
110. Искам да се науча да рисувам.
111. Искам да се науча да свиря на барабани.
112. Искам да се науча да танцувам аржентинско танго.
113. Искам да снимам филм.
114. Искам да играя във филм.
115. Искам да се срещна със сър Кен Робинсън.
116. Искам да организирам събития.
117. Искам да се науча да правя сайтове.
118. Искам да оправя сайта на ROI Communication.
119. Искам да водя обучения по презентиране.
120. Искам да се върна в Ню Йорк.
121. Искам да имам време за губене.
122. Искам да седя цяло лято на морето.
123. Искам да се науча да снимам.
124. Искам да залепя торта в лицето на някого.
125. Искам да карам ски в Швейцария.
126. Искам да отида на Октоберфест.
127. Искам да отида на Новогодишния концерт на Виенската филхармония.
128. Искам да живея в къща с градина.
129. Искам да се науча да карам мотор.
130. Искам да стана експерт по десертни вина.
131. Искам да карам зимни кънки – редовно.
132. Искам да обиколя Европа с кемпер.
133. Искам да спя поне една нощ в хотела на Camper в Барселона.
134. Искам да гледам Федерер на живо.
135. Искам да живея на топло близо до морето.
136. Искам да скоча с парашут.
137. Искам…
Толкова – всичко друго ще е само искане.
Не знам колко от това ще се случи. Но ще съм щастлива и само първите 100 неща да си останат. Да съм жива и здрава, да са живи и здрави и хората, които обичам.
Лично аз такива списъци правя, за да направя хиляди други неща, които не съм включила в списъци. Бъдете живи и здрави и прекрасна 2014 година.
Ако нямате списък – импровизирайте:)
Не помня как и кога, но в мрежата от лица се сприятелих с един човек. Гледах и се радвах на красивите неща, които прави, и леко завиждах на тези, които могат да работят с него. Един ден, след дълги мъки с флаш, направих първия си банер. Няма да ви го показвам, защото не искам да развалям усещането ви за красота, особено по Коледа. Но тогава не си давах сметка колко некрасиво е това, което направих. И гордо го споделих в мрежата. Не след дълго получих писмо и предложение да ми направят нов банер. Писмото беше от този човек, който правеше страхотни неща. Бях щастлива. И съвсем скоро получих страхотни банери.
Така събрах кураж и миналата година помолих този човек да ми направи корицата на първата ми книга с разкази. Емил Марков я направи и много си я обичам.
В навечерието на Коледа, се обърнах към Емо с молбата: Моля те, нарисувай ми Дядо Коледа. И днес споделям с вас рисунката на Емо. Страхотен е! (И Емо и Дядо Коледа)
Благодаря на Емо!
P.S. Интересът ми към Дядо Коледа тази година е подсилен, след като прочетох и издадох “Автобиографията на Дядо Коледа“.
Познавате ли хора, които не жалят нито сили, нито енергия, за да сбъднат мечтата си?
Познавате ли хора, които въпреки всичко и всички успяват да вървят по своя път?
А познавате ли хора, които сбъдвайки мечтата си, правят така, че и мечтите на други хора да се сбъднат?
Аз познавам. Благословена съм да имам такива приятели. И Емил Коралов е един от тях. Когато Емо заговори за вино – светът се изпълва с аромат на отдаденост, на готовност, на любов. Послевкусът е уникална комбинация от упорит труд, много нерви, много препятствия, но и много усмивки, удовлетворение, блясък в очите и среща на много хора с най-доброто от българското вино.
Имам честта да бъда замесена във винените преживявания на Емо от самото им начало. Още когато бяха мисъл, идея, мечта, но и когато за мнозина изглеждаха невъзможна реалност. На 3-то издание на най-престижния форум на най-доброто българско вино, мисля, че вече никой не се съмнява в едно – мечтите могат да се сбъдват и сбъдвайки се правят и други хора щастливи – DiVino.Taste.
Зала 6 на моменти щеше да се пръсне по стените си от желаещи да открият своето ново вино. Не, вино, а вина. Толкова много желаещи да споделят страстта си към хубавото вино – към хубавото българско вино. Догодина залата със сигурност ще е по-голяма.
Няма да се опитвам да давам оценки на вината. Въпреки силното желание на Емо да ми предаде всичките си знания, аз все още съм един винен ценител, който харесва или не харесва дадено вино, без много много да може да разбере защо. Но след всичките тези години, съм понаучила нещо и откривам своите вина. А това е най-важното – да намериш онова, което ти харесва и да му се насладиш. И вместо край, ще споделя с вас онези вина, които останаха в сърцето ми и чиито послевкус ще усещам до 4-то издание на DiVino.Taste.
Но няма да ги подреждам в класация, защото всяко едно от тях може и ще бъде най-подходящото в определен момент от годината, която предстои.
Винарска изба Варна Pinot Gris 2013
Винарска изба Варна Riesling & Varnenski Misket 2013
Eolis Gewurztraminer 2012
No Man’s Land 600 Sauvignon Blans 2012
Santa Sarah Riesling 2012
Chateau Sungurlare Misket & Italian Riesling 2012
Marble Land Chardonnay 2010 (Yamantievs)
Karizma Chardonnay 2012 (Dragomir)
Винарска изба Варна Rose 2013
Chateau Burgozone Syrah 2011
Друг път ще ви споделя за голямата си любов – десертните вина, открих 3, като две от тях съвсем непознати и набързо се влюбих.
Тази публикация е в отговор на предизвикателството отправено ми от Крис. На свой ред предизвиквам: Събина, Ади и Кико.
В деня, когато прочетох кой ще е шеф на ДАНС, онемях. Всичко съм си представяла, но това надмина и най-смелите ми фантазии. Знаех, че този път ще отида на площада и ще остана там, докато тези хора, които изобщо нямат връзка с реалния свят не си отидат.
И така всеки ден насетне оборудвана със свирка, вода и торба за боклуците тръгвам в уречения час.
Защо?
Защото този път обидиха достойнството ми. Не че и друг път не са го правили, но сега прекалиха.
Защото искам най-накрая нещо нормално да се случи в тази държава.
Защото на площада виждам едни от най-смислените хора, които познавам.
Защото виждам млади хора, които не са съгласни да ги правят на маймуни.
Защото ако и този път не сме достатъчно упорити, животът ми ще е преминал и няма да ми е останал глас да викам: “Който не скача е червен”.
С този мотив започна съзнателният ми живот през 1989 г. Не искам да повтарям едно и също до края му.
Какво искам. Няколко простички на пръв поглед неща:
1. Нов избирателен кодекс
2. Закони против ограбването на държавата, които да се спазват.
3. Свобода на словото и нормални медии
4. Ред и законност.
5. Трансформация на образователна система
Скромна съм. И сигурно съм луда да вярвам, че това може да се случи.
Но вярвам, защото виждам как блестят очите на хората на площада и виждам, че това са усмихнати, интелигентни, умни, можещи хора. Тях не могат да купят с бира и кюфтета.
Първо искам да кажа, че заглавието е открадното от коментар във Foursquare. Много ми хареса обаче:)
Благодаря на Гея, Бея и Злодея за няколко неща:
- Успяха да съберат по площадите страхотни хора – умни, будни, интелигентни и мислещи.
- Успяха да ме накарат с гордост да пея химна на Р България.
- Успяха да ми върнат надеждата, че има надежда.
- Успяха да обединят хората за толкова кратко време.
И искрено се надявам, че ще успеят да сложат край на безчинствата в тази държава.
Всъщност те няма да го направят, защото те са част от безчинствата, но вярвам, че обединени от тях, ние този път няма да позволим отново да ни направят на маймуни.
Дължим го на децата си, на родителите си и на себе си.
Нека този път ги изметем до последната прашинка и подготвим ДАНСинга за започване на чисто. Вярвам и ще се боря да е така. Друг шанс няма.
Ако имате профил във Facebook – можете да разгледате снимките ми на българското знаме от третия ден на протеста. Толкова много страхотни хора с гордост вееха знамето, че няма как да не успеем този път. Няма.
От разговори с приятели установих, че колкото и да прекалявам с постовете си в социалната мрежа (знаете коя), не са много хората, които са обърнали внимание на един нов факт от моя живот. (Не че като не го знаят, не могат да продължат да си живеят щастливо и безгрижно.)
Снимката е направена от автора на корицата и картинките в книгата – Емил Марков
Затова реших да го споделя и тук. С надеждата да събера на еднo място – като коментари тук – споделените впечатления от първия ми опит да пиша истории. Казвам първи опит за истории, защото досега съм писала (понякога добре, друг път – не) основно за медии, реклама, ПР и т.н.
Сега се осмелих и събрах в една малка книжка 13 + 2 истории. Те напираха да излязах и нямаше как да ги спра. Иска ми се да достигнат до вас – моите приятели – и да ви размислят. За какво – не знам. Но знам, че ако не мислим, ако не чувстваме и не мечтаем, просто няма смисъл.
Ако искате да си я купите – можете да ми звъннете, да пием кафе и да я получите и с автограф. Можете и да си доставите кефа да посетите любимата си книжарница. Но ако се осмелите да го направите или вече сте го направили, ще се радвам да прочета мислите ви след края на 15-та история.
И бъдете великодушни, не прекалено строги. Това са просто истории, които не е задължително да останат в историята на човечеството.
