DiVino.Taste – като привилегия

Posted on by
3

Познавате ли хора, които не жалят нито сили, нито енергия, за да сбъднат мечтата си?
Познавате ли хора, които въпреки всичко и всички успяват да вървят по своя път?
А познавате ли хора, които сбъдвайки мечтата си, правят така, че и мечтите на други хора да се сбъднат?
Аз познавам. Благословена съм да имам такива приятели. И Емил Коралов е един от тях. Когато Емо заговори за вино – светът се изпълва с аромат на отдаденост, на готовност, на любов. Послевкусът е уникална комбинация от упорит труд, много нерви, много препятствия, но и много усмивки, удовлетворение, блясък в очите и среща на много хора с най-доброто от българското вино.

Имам честта да бъда замесена във винените преживявания на Емо от самото им начало. Още когато бяха мисъл, идея, мечта, но и когато за мнозина изглеждаха невъзможна реалност. На 3-то издание на най-престижния форум на най-доброто българско вино, мисля, че вече никой не се съмнява в едно – мечтите могат да се сбъдват и сбъдвайки се правят и други хора щастливи – DiVino.Taste.IMGP2974

Зала 6 на моменти щеше да се пръсне по стените си от желаещи да открият своето ново вино. Не, вино, а вина. Толкова много желаещи да споделят страстта си към хубавото вино – към хубавото българско вино. Догодина залата със сигурност ще е по-голяма.
IMGP2954Няма да се опитвам да давам оценки на вината. Въпреки силното желание на Емо да ми предаде всичките си знания, аз все още съм един винен ценител, който харесва или не харесва дадено вино, без много много да може да разбере защо. Но след всичките тези години, съм понаучила нещо и откривам своите вина. А това е най-важното – да намериш онова, което ти харесва и да му се насладиш. И вместо край, ще споделя с вас онези вина, които останаха в сърцето ми и чиито послевкус ще усещам до 4-то издание на DiVino.Taste.
Но няма да ги подреждам в класация, защото всяко едно от тях може и ще бъде най-подходящото в определен момент от годината, която предстои.

Винарска изба Варна Pinot Gris 2013

Винарска изба Варна Riesling & Varnenski Misket 2013

Eolis Gewurztraminer 2012 

No Man’s Land 600 Sauvignon Blans 2012

Santa Sarah Riesling 2012

Chateau Sungurlare Misket & Italian Riesling 2012

Marble Land Chardonnay 2010 (Yamantievs)

Karizma Chardonnay 2012 (Dragomir)

Винарска изба Варна Rose 2013

Chateau Burgozone Syrah 2011

Друг път ще ви споделя за голямата си любов – десертните вина, открих 3, като две от тях съвсем непознати и набързо се влюбих. 

За мен е въпрос на чест да бъда на площада

Posted on by
2

Тази публикация е в отговор на предизвикателството отправено ми от Крис. На свой ред предизвиквам: Събина, Ади и Кико.

В деня, когато прочетох кой ще е шеф на ДАНС, онемях. Всичко съм си представяла, но това надмина и най-смелите ми фантазии. Знаех, че този път ще отида на площада и ще остана там, докато тези хора, които изобщо нямат връзка с реалния свят не си отидат.
1040404_10151514387513227_1356564057_oИ така всеки ден насетне оборудвана със свирка, вода и торба за боклуците тръгвам в уречения час.
Защо?
Защото този път обидиха достойнството ми. Не че и друг път не са го правили, но сега прекалиха.
Защото искам най-накрая нещо нормално да се случи в тази държава.
Защото на площада виждам едни от най-смислените хора, които познавам.
Защото виждам млади хора, които не са съгласни да ги правят на маймуни.
Защото ако и този път не сме достатъчно упорити, животът ми ще е преминал и няма да ми е останал глас да викам: “Който не скача е червен”.

С този мотив започна съзнателният ми живот през 1989 г. Не искам да повтарям едно и също до края му.
Какво искам. Няколко простички на пръв поглед неща:
1. Нов избирателен кодекс
2. Закони против ограбването на държавата, които да се спазват.
3. Свобода на словото и нормални медии
4. Ред и законност.
5. Трансформация на образователна система

Скромна съм. И сигурно съм луда да вярвам, че това може да се случи.
Но вярвам, защото виждам как блестят очите на хората на площада и виждам, че това са усмихнати, интелигентни, умни, можещи хора. Тях не могат да купят с бира и кюфтета.

Благодаря на Гея, Бея и Злодея!

Posted on by
1

Българското знамеПърво искам да кажа, че заглавието е открадното от коментар във Foursquare. Много ми хареса обаче:)

Благодаря на Гея, Бея и Злодея за няколко неща:
- Успяха да съберат по площадите страхотни хора – умни, будни, интелигентни и мислещи.
- Успяха да ме накарат с гордост да пея химна на Р България.
- Успяха да ми върнат надеждата, че има надежда.
- Успяха да обединят хората за толкова кратко време.

И искрено се надявам, че ще успеят да сложат край на безчинствата в тази държава.

Всъщност те няма да го направят, защото те са част от безчинствата, но вярвам, че обединени от тях, ние този път няма да позволим отново да ни направят на маймуни.
Те са бъдещетоДължим го на децата си, на родителите си и на себе си.
Нека този път ги изметем до последната прашинка и подготвим ДАНСинга за започване на чисто. Вярвам и ще се боря да е така. Друг шанс няма.

Ако имате профил във Facebook – можете да разгледате снимките ми на българското знаме от третия ден на протеста. Толкова много страхотни хора с гордост вееха знамето, че няма как да не успеем този път. Няма.

13+ 2 истории за W

Posted on by
1

От разговори с приятели установих, че колкото и да прекалявам с постовете си в социалната мрежа (знаете коя), не са много хората, които са обърнали внимание на един нов факт от моя живот. (Не че като не го знаят, не могат да продължат да си живеят щастливо и безгрижно.)

Снимката е направена от автора на корицата и картинките в книгата – Емил Марков

Затова реших да го споделя и тук. С надеждата да събера на еднo място – като коментари тук – споделените впечатления от първия ми опит да пиша истории. Казвам първи опит за истории, защото досега съм писала (понякога добре, друг път – не) основно за медии, реклама, ПР и т.н.

Сега се осмелих и събрах в една малка книжка 13 + 2 истории. Те напираха да излязах и нямаше как да ги спра. Иска ми се да достигнат до вас – моите приятели – и да ви размислят. За какво – не знам. Но знам, че ако не мислим, ако не чувстваме и не мечтаем, просто няма смисъл.

Ако искате да си я купите – можете да ми звъннете, да пием кафе и да я получите и с автограф. Можете и да си доставите кефа да посетите любимата си книжарница. Но ако се осмелите да го направите или вече сте го направили, ще се радвам да прочета мислите ви след края на 15-та история.
И бъдете великодушни, не прекалено строги. Това са просто истории, които не е задължително да останат в историята на човечеството.

Shake Up Your Mind

Posted on by
Reply

Знаете, че съм Х зависима, нали?
Зависима от идеите, които си струват да бъдат споделяни и биват споделяни по целия свят. И използвам всяка възможност да видя отново това видео. СтраХотно е!

Но съм зависима и от това, което представят всеки път актьорите от ХаХаХа ИмПро театър.

Тhe Power of XЕ, сега искам да споделя впечатленията си от магията на TEDxAUBG.  Всичко започна преди една година, когато ме поканиха да говоря на събитието и за мое най-голямо съжаление трябваше да откажа, тъй като бях част от първия TEDxSummit. Когато ме поканиха отново за лектор на събитието през 2013 бях много щастлива. Но изпаднах в голямо чудене какво да кажа. Толкова идеи и толкова много хора вече са говорили. Чуденето беше голямо. Тогава реших да обединя двете си страсти и да говоря за основния принцип в импро театъра “Да, и…”. Yes, and
Дали съм успяла да се справя, ще кажете, като излезе видеото.
Но TEDxAUBG – премина като в сън – като всяко TEDx събитие. Не разбрах кога започнахме и как мина времето. Лекторите бяха страхотни – всеки със своята история и хъс. Срещнах страХотни хора, сприятелих се със страХотни хора, веселих се страХотно, а скоро ще посетя лабораторията на Милена, ще се опитаме да работим заедно с Димитър, с Casey Angelova ще работим за Slow Wine, ще пътувам по света през блога на  Sebastian Canaves,  Васил Тучков ще се срещне с ХаХаХа и може да излезе нов проект:), а с Daniyar Aha ще си говорим за живота и как трябва да му се наслаждаваме. Не можах да се запозная с Cosmina Tanasoiu, но знам, че като стане ще имаме много какво да си говорим, защото споделяме една обща страст към четенето. Със сигурност думите на Atanas Georgiev ще са с мен постоянно, защото без енергия няма как да свърша каквато и да било работа. А лекцията на Brisejda Gjoza ме върна към една прекрасна страна, която завинаги е останала в сърцето ми – Сенегал.

TEDxAUBG Впечатленията ми от това страХотно събитие, няма да са  напълно споделени, ако не кажа, че екипът беше страхотен – благодаря на всички тях са блясъка в очите, за истинската страст и желание, за това, че са такива каквито са – Благодаря ви!

Оставам в очакване на TEDxAUBG 2014: )

P.S. От вълнеие забравих да кажа, че тази магия изживях с любими за мен приятели – Деси, Емо и Събина. Без тях магията нямаше да бъде толкова силна: )

За смисъла и нас

Posted on by
Reply

Отдавна не съм писала в блога си. Причини хиляди мога да представя. Но мисля, че тази история е добър мотив да се върна. Преди две години бях изправена пред сериозно решение. Тогава изказването на Стив Джобс пред звършващите студенти ми помогна да взема правиното за мен решение. Ако не сте гледали тази реч, чуйте я. Заглавието й е достатъчно красноречиво – “Как да живеем преди да умрем“.
Но поводът да се върна към блога си и споделянето в него на неща, които ме вълнуват и които могат да ни отведат в по-добрата страната на нещата е видеото на Дан Ариели “Какво ни кара да сечувстваме добре от работата”.
Разбира се, попаднах на него случайно – приятел ми го препоръча и аз отворих линка и се загледах.
Няма да ви го разказвам, но ако сте на кръстопът, ако търсите себе си и смисъла от всичко, което правите, чуйте Дан. Дори и да не научите нещо ново, ще ви помогне да преподредите мислите си и да тръгнете напред по-уверени, особено ако сте намерили смисъла и това, което ви прави щастливи. Приятно гледане.

Затвори очи

Posted on by
Reply

Алберто така ми каза: “Затвори очи и ще ти покажа нещо”.
Но не ставаше въпрос за това, за което си мислите. Бяхме в Софийска градска галерия. Бях разгледала всички картини, но не бях видяла това, което той искаше да ми покаже. Затворих очи, хванах го под ръка и тръгнахме нанякъде. Усещането бе малко плашещо. Вървях без да знам накъде. Тъмнината вместо да ме успокои, ме изплаши. Загубих ориентация и не знаех накъде вървя. Само знаех, че съм в галерията, защото не усещах брулещия вятър отвън. Спряхме. Помоли ме да пипна нещо. След това ми даде едно устройство, което ми разказваше за художника и за картината. Трябваше да успея да видя, без да отварям очите си, картината – с помощта на думите и докосвайки специално направената реплика, която незрящите могат да докосват.
Опитайте някой ден. Аз се провалих. Нищо не успях да разчета, докосвайки специалната картина. Дори и след като чух какво има на нея.
Но когато отворих очи, вече имах частица по-добра представа за света, в който живеят незрящите. И да ви кажа честно, те заслужават поклон от зрящите, дълбок поклон, защото ние сме създали свят само за себе си, изключвайки ги от толкова много неща.
Нищо не ви приканвам да правите. Но ако имате път към Софийска градска галерия, опипайте някоя от картините и се опитайте да я визуализирате в съзнанието си. И след това помислете какъв е светът на тези хора. И как всеки един от нас го прави по-сложен, отколкото трябва бъде.
Аз се замислих. Не знам какво бих могла да направя или какво ще направя, но поне се замислих, което все пак е първата крачка.

Благодаря на Алберто, затова че мо отвори очите.