Както обещах почти точно в 00.00 часа на 07.09.2010 обявявам резултатите от играта, вдъхновена от предстоящия семинар на Едуард де Боно в София. Играта започна на 06.07.2010 г. За любителите на статистиката в нея взеха участие 10 човека. И е време да обявя двамата победители, които ще посетят семинара на Едуард де Боно в София, благодарение на любезността на организаторите – PROJECTA. От името на победителите и всички участници, поднасям искрените си благодарности. А ето и участниците, по реда на записването им:

Лавина – Божидар Костов

Пеперудени сънища – Пламен Петров (Пламски)

Пич, смени ми термостата! – Майк Рам

Термостат – Преслава Кирова

Венеция – Силвина Фурнаджиева

Една звезда, едно ребро… Мила

Какъв е този детски ум? Албена

Публикация на Дан

Хедхънтинг – Стефан Русев

Как бе направена женатаМишо

И двамата участници, които благодарение на гласовете за техните публикации в свежо си спечелиха пропуски за семинара на Едуард де Боно в София са:

Пламен Петров (Пламски) и Майк Рам

На победителите – честито! На останалите – Благодаря за участието и както се казва – не губете кураж идва нов тираж!



Публикациите в тази категория за вдъхновени от 

Когато бях малка всеки ден ходех на пазара „Римската стена“ с една малка на вид мрежа.  Не съм съвсем сигурна, но приличаше на тази:
От това време минаха много години. И днес ходя на пазар, но не с мрежа, а в Мрежата.
За кратко време много неща се промениха. Толкова много, че времето не е достатъчно, за да го осъзнаем и премислим. Затова и реших за започна осмислянето на промените от началото.
А според историческите факти, един човек има съществен принос за промяната на мрежата в Мрежата. И името му е Сър Тимъти (Тим) Джон Бърнърс-Лий.
Преди години ми попадна книгата му Weaving the WEB. Изчетох я на един дъх. Но тогава, признавам си, изобщо не разбрах, значението на направеното от Тим Бърнърс-Лий. Или по-точно въздействието, което ще окаже върху света това, което той е направил. Днес, препрочетох книгата и мога да кажа, че открих в нея други неща. За съжалние много малко у нас се говори за този човек, който според мнозина повече от всеки друг на планетата се бори Мрежата да остане отворена, свободна и да си остане собственост на всички.
И ако искаме да вникнем в съдържанието, а не във формата, на промените около нас, трябва да разберем как е била изплетена Мрежата, както и защо е толкова важно да остане отворена и свободна.
Оставяйки ви да мислите за прехода от мрежата към Мрежата, споделям с вас и виждането на Сър Тим Бърнърс-Лий за следващата Мрежа. Погледайте, послушайте, помислете и споделете – как от мрежата, която държахме в ръцете си, се стигна до Мрежата, която държи всички нас в ръцете си?! Приятно гледане!

Ако сте се замислили, ако видеото ви е харесало, ако смятате, че си струва, можете да ме подкрепите в надпревара за влиятелните личности онлайн с две кликвания. Ако сте кликнали, благодаря ви!


Всички, които ме познават, знаят слабостта ми към мъжете с име Александър. И тя е лесно обяснима – най-красивото гардже – моето гардже – носи това чудесно име.

На днешния ден Православната църква чества деня на Цариградския патриарх Св. Александър, а Българска православна църква – пренасяне на мощите на Св. Александър Невски.

Интересно е, че толкова Велики мъже носят с гордост това име, но именият им ден не е толкова популярен.

Името Александър означава “защитник на мъжете” (от гр. alexein – “защитaвaм”, andros – “мъж”).

Специален поздрав на всички Александровци, и най-вече на Анди. Да сте живи и здрави, и много щастливи.
А сега един специален музикален поздрав:


Нотариално бях призована да се включа в поредното предизвикателство за блогъри на Пламен. Много мисли се въртнаха в главата ми, по темата „Перфектен ден
И бях готова да напиша много неща, но преди да ми стигне време да го направя, попаднах на един сайт, на едно училище. И там прочетох: (ще го преведа)

Представете си училище…

в което децата имат свободата да бъдат себе си

в което успехът не се определя от академичните постижения, а от определението за успех на детето

в което проблемите се решават демократично, и всеки има правото да бъде чут

в което можеш да играеш цял ден, ако искаш

и в което има време и място да седнеш и да помечтаеш…

… може ли да има такова училище?

Това е било мечтата на А.С. Нейлс. И той я е сбъдал и е направил такова училище.

Е, моят перфектен ден ще се случи, когато този вид училище преобладава и децата ми могат да бъдат себе си, да играят, да мечтаят и сами да определят успеха си.

Знам, че не отговарям на темата точно, но не може да има перфектен ден, когато няма перфектни училища за децата.


Аз веднага бих отговорила: ДАААААААААААА!

Ако и вие отговаряте по същия начин, искам да ви поканя да се включите в играта на този блог, от която двама ще спечелят!

Играта има закачливото име Ръка, мастило, звезди, ум, ребро, термостат„, а правилата бяха обявени на 6 юли 2010. Победителите ще бъдат известни на 6.09.2010 г.

Към днешна дата има 7 участници, историите им са различни и много интересни. Ако не искате да участвате, но обичате да четете интересни истории, прочетете тези 7 и подкрепете любимата си с гласуване в свежо.
Ето и петте истории към момента, по реда на включване в играта:

Лавина – Божидар Костов

Пеперудени сънища – Пламен Петров (Пламски)

Пич, смени ми термостата! – Майк Рам

Термостат – Преслава Кирова

Венеция – Силвина Фурнаджиева

Една звезда, едно ребро… Мила

Какъв е този детски ум? Албена

Публикация на Дан

Хедхънтинг – Стефан Русев

Как бе направена женатаМишо

Имате време и вие да се включчите. Просто разкажете история, в която да има Ръка, мастило, звезди, ум, ребро, термостати в коментарите под публикацията Ръка, мастило, звезди, ум, ребро, термостатоставете линк към своята история.

Успех на всички и прекрасно лято. Дано термостът ни издържи на температурите, ръката ни да не спира да усеща допира на мастилото, умът ни да ни отведе до звездите, а реброто, от което съм направена, се окаже достатъчно здраво.

Пеперудени сънища


Какво трябва да се случи, за да не виждаме табелки като тази?


Дойде време и за моята лятна почивка. Тръгвам и този път ще изживея две седмици почти на брега на морето, уловила вълната, но категорично извън Мрежата – на рибарите, и тази на интернет.
Така че, ако случайно попаднеет тук по време на лятната ми ваканция, имам три предложения:
- включете се в играта, от която 2-ма ще спечелят пропуск за семинара на Едуард де Боно
- разхладете се с нещо от хладилника, и споделете какво има на хладилника
- изпитй една от трите ми любими напитки, факт, благодарение на секса между напитките.

А аз като вляза отново в мрежата на 17.08.2010 г. ще ви отговоря.
Прекрасно лято на всички!


Вдъхновена от една страхотна презентация в TED.com, която скоро ще бъдe и на български, заредена с мечти и страхотно настроение за морето, ще споделя с вас трите си любими напитки, случили се от смесването в едно на две отделни напитки. Те са летния ми избор вече много години…

Мента с тоник

Мента с тоник

Bacardi & Coca-Cola

Bacardi & Coca-Cola

Campari Orange

Campari Orange


От малка си мечтех да имам магнити за хладилника и да мога да си го украся, така че да се знае отдалече, че това си е моят хладилник. Днес, ще ви покажа как изглежда моят хладилник, и много ще се радвам ако и вие споделите снимки от вашия. Нещата по хладилника говорят толкова много за собственика му.
Ето и моят:

Хладилникът на сем. Бошнакови

Горната част на хладилника с много картинки и билети:)

Камерата на хладилника с думи и украса от букви:)


Днес  Евелина Христова ми написа, че отдавна не съм писала тук и това не й харесва.
Разбира се, че неписането тук има причина. Създадох този блог с идеята да пиша само за по-добрата страна на нещата. Е, не винаги човек е в състояние да вижда чашата наполовина пълна. И за да не карам Ева да тъжи, че не пиша,и по повод на едно предаване по Христо Ботев, в което поети, публикуващи само в блогове, говореха за своята поезия, ще споделя със света и с Ева (ти си виновна) едно стихотворение, което от години избледнява на картон, в чекмеждето до нощното ми шкафче. Ако и вие имате такива стихчета, ще се радвам са си ги споделим. Не знам защо, но преди години, когато е писано, си е останало без заглавие.
Понякога светът изглежда страшен
и аз се скривам в бъркотията.
А друг път така ме вдъхновява да летя,
че мога целия да го обиколя.
Понякога изпитвам страх
от светлината или от нощта.
А друг път точно те ме вдъхновяват
да вярвам в своята мечта.
Когато искам да мечтая
оставам винаги сама,
защото когато разберат,
че мечтаейки летя
те всичките започват да се смеят.
Сега отивам в други светове,
понесена от новата мечта.