Сигурно и вие като мен сте убедени, че на този свят няма нищо случайно. Само дето ние си мислим, че има. Защо се сетих за това.
Един приятел, с когото се запознах чрез прекрасната идея на Майк Рам – Клуба „Спри и помисли“ ми препоръча да гледам филма Idiocracy.
На следващия ден съвсем случайно намерих една книга, която търся от много време – Възхвала на глупостта на Еразъм Ротердамски.
Не мога да не споделя сходството в мислите на двама автори живели през толкова различни времена и общото им виждане докъде можем да стигнем, ако продължваме да не мислим, да не се развиваме и да консумираме единствено и само неща за стомасите си.
Много бих искала този филм и тази книга да достигнат до повече хора, които да прогледнат и да си дадат сметка, че най-важното са те самите и техните мисли и чувства. Само така ще преоткриваме постоянно по-добрата страна на нещата.
Ако се чудите докъде може да стигнем, гледайте филма. Той ще предизвика много смях и мисли, което пък може би ще ни помогне, филмът да си остане само филм, а реалността да се промени. А може да прочетете и книгата, и тя ще ви размисли и развесели. Важното е да помислим върху факта, че утре се прави днес и не от другите, а от нас самите.