От много години знам, че обичам обувките. Винаги гледам хората в… обувките. И също така знам, че искам да направя нещо с тях. И така се стигна до този проект, който премина през много видоизменения, но накрая се случи. Или поне се случи една от многото му версии, които надявам се също да се случат.
По пътя искам да благодаря на Георги Манчев, който ме свърза с Васил от Hot Spot. И там някъде се роди името: Сподели история със самотна обувка.
Ето и дългата история накратко: трябваше да реализирам кратка театрална форма. Трябваше да е лично, бюджетът не получи одобрение. Тогава на сцената се качиха приятелите: Стигнах до много самотни обувки, от които си избрах дузина. Подариха ми ги. Пак приятели ми предоставиха старите си Walkman-и, които за учудване на всички, работят (Ева събра доста). Така имах дузина самотни обувки, няколко работещи уолкмена, и никакво време. Тогава, за да не нарушавам правата на авторите, реших, че ще споделя с тези прекрасни и самотни обувки две от моите 15 истории, от книгата “13 истории за W“+ 2. Дойде ред да намеря приятел, който да ги прочете. Изборът беше труден, но се спрях на прекрасната Деница Даринова. После дойде най-трудното. Как да прехвърля дигиталния запис на аудиокасетите?! За една нощ, много изгледани тюториали и безсъние, с което вече свикнах, се справих и с това предизвикателство. Е, няма да получа награда за монтаж, но пък става за слушане.
И след уникален рожден ден, завършил с второто представление на аматьорската трупа за импровизационен театър “Анонимните театрали” (и аз съм част от анонимните) и специално изпълнение на живо на сцената за мен от Миленита и Владислав Виолинов на китарата, дойде най-страшното:
Аз голямата, да забравя, че съм голяма, да обуя една самотна обувка на крака си и да тръгна към НБУ, за да каня хората да разходят някоя от самотните обувки и да споделят с нея история. В началото беше трудно, хората не искаха да се разделят със собствените си обувки, други се извиняваха, че не са с подходящи чорапи, трети – буквално ми съчувстваха, за тежкото психично състояние, до което съм се докарала. Но аз не се отказах и лека полека нещата тръгнаха. Не останаха самотни неразходени обувки, дори и джапанката беше разходена и чу една история. Но най-интересното бяха реакциите на хората, които дариха по 10 минути от времето си, за да направят първите крачки с една самотна, никога не ходила по света, обувка. Ето някои от тях:
– Отдавна не съм се чувствала толкова свободна
– В момента моите обувки не са ми удобни. Историята ме подсети за мои лични преживявания.
– Много беше удобна самотната обувка. След тази разходка, ще започна отново да снимам, но надали ще се осмеля чак да летя. Подсети ме за какво мечтая.
– Много беше хубава история. Надявам се и на обувката да й е харесала. Напомни ми, че и обувките имат душа, а моите трябва да са много доволни, защото ги разхождам, докато се счупят
– Чувствах се глупаво. Не обичам джапанки. Дори на плаж ходя с маратонки. А историята ме депресира.
– Яко беше. Тази обувка е супер. Може ли и друг път да я разхождам?
– На човек не са му нижни криле, и обувките могат да го накарат да се бори за мечтите си
– За опит за летене не ти трябват криле. Става и с обувка!
– Много разчупващо и освежаващо ми подейства разходката със самотната обувка. И се радвам, че споделихме една история.
– И свободата може да обединява. А малцина говорят за това. Обувката го чу заедно с мен.
– Историята ме разтърси. докосна ме. А обувката, мисля, че и тя се трогна от първата си разходка.
– С прости думи чухме много сложни неща, заедно с една самотна обувка.
– I az biah, i az chuh, i az razhodih…! Nai- hubavata akcia, koiato vidiah za denia na otvirenite vrati!
Така завърши моят първи плах опит са обединя в едно малко театър, самотни обувки, истории и желанието си да карам хората да не спират да се борят за мечтите си.
И реших. Аз, историите, самотните обувки, касетите и уолкмените ще се срещнем отново с желаещите да разхождат самотни обувки и да слушат заедно истории на открито, в парка. Къде – ще ви кажа скоро:)
Благодаря на всички, които не издържаха на изкушението и обуха една самотна обувка.
Ето и малко снимки от разхождащите се обувки. Само кликнете на снимкта и ще видите кадри от разходките:)
Онази вечер минавайки през каналите в търсене на безмислие за заспиване попаднах на началото на филма “
И днес, на много повече от 30, пия бира в парка, купонясвам до зори и правя и други щуротии. Да, и това не ми пречи да съм отговорила на всички изисквания на обществото към мен – омъжена, с две деца, прилична работа.
