Шоколад

* Идеята за линковете, откраднах от Пламен и разказът му „Червеният пръстен”

Преди да прочетете историята, бих искала да кажа, че е много трудно, след зашеметяващата ви подкрепа за предишната история, да се осмеля да ви предложа тази. Но тъй като съм един истински овен, ще опитам. Пожелавам ви шоколадово четене и шоколадови мисли след това.

На тези, които за пръв път попадат на BLOG CHALLENGE да припомня – това е състезание за блогъри. В него 12 блогъра пишат по предварително определена тема от победителя в предишното издание. Победител е този, който има най-много коментари в блога си и гласове в svejo.net. Така че, ако тази история ви хареса, оставете ми коментар и дайте един глас в svejo.net

Ето я и историята:

Тя седеше премръзнала на спирката. Като повечето жени и тя не обичаше студа. Направо го мразеше. И за да сгрее премръзналото си тяло, си отчупваше по едно парченце от любимия си шоколад – Cresta на Lindt. Този шоколад съдържа малки парченца карамелизирана захар, които го правят още по-сгряващ и истински. На спирката нямаше почти никакви хора. Да не кажем, никакви. Все пак денят бе 14 февруари и всеки имаше повод да празнува – едни честваха любовта, други виното. Тя, обаче, беше сама на тази ужасно усойна спирка. Седеше си и за никъде не бързаше. Но с всяка измината минута студът ставаше все по-нетърпим и дори поредното заветно парченце шоколад не можеше да я сгрее. Тогава към спирката се приближиха две фигури. Шапката почти изцяло закриваше очите й, шалът си го бе овързала чак до носа, но все пак имаше процеп, през който ужасно силно се надяваше скоро да види тролея. Тролеят го нямаше, но фигурите ставаха все по-ясни. Едва когато стигнаха до нея тя успя да види, че с нея в този сковаващ мозъка студен февруарски ден, са едно момче и едно момиче. Те нямаха шапки, нито шалове, да не говорим за ръкавици. Тя направо се чудеше как не са се вледенили. Но явно студът  бе замъглил съзнанието й и не можеше да се сети, че на техните години и тя нямаше да се притеснява, че скоро ще умре от студ.

Вятърът се засилваше. Направо разцепваше всяко живо същество. И в тази мразовита вечер, когато имаше толкова причини за празнуване, тя с ужас в очите очакваше да съзре идващия тролей. На спирката продължаваха да са те тримата – тя – сама, и те двамата – едно момче и едно момиче. И точно, когато в съзнанието си взе решение, ако мине такси да го спре, се случи нещо. Момчето извади от джоба си нещо малко. Мракът не й позволяваше да види какво точно е то. Но любопитството й нарастваше и тя направи няколко крачки към момчето и момичето. Неимоверното желание да види какво извади момчето от джоба си, започна да измества от съзнанието й усещането за февруарския студ и тя вече не мислеше нито за студа, нито за тролея, нито за таксито, което бе решила да хване. Но въпреки че се приближи неприлично близо, не успяваше да види какво държи момчето в ръцете си. Малко преди да се откаже и отново да се отдаде на сковаващия студ, чу думите: „Днес, когато влязох в магазина и видях това, веднага се сетих за теб.” В секундите преди момичето да отговори, тя вече имаше в съзнанието си хиляди неща, които мъже и бяха подарявали – златен пръстен, обеци, ключ от кола. Все скъпи неща, които могат да се поберат в нещо толкова малко, че да се побере в джоб. Със сигурност още много неща щяха да се появяват в съзнанието й, ако момичето не бе отговорило. Думите на момичето развихриха още повече въображението й. Защото тя си представи какво би могла да получи, за да каже: „Никой не е ми е подарявал толкова сладко нещо.” Тя вече съвсем бе забравила за студа. Ако точно в този миг някой я бе попитал колко градуса е, със сигурност би отвърнала някъде над 20 по Целзий. Истината бе, че навън термометъра вече бе под 15 градуса по същата тази скала. Топлината, която усещаше, бе от мисълта, че точно в този момент, не това момче, а някой успял мъж й подарява това, което никой досега не е правил за нея. Според представите й за света, това би могло да бъде ключ за къща в Майорка, талон за подарък от любимите й парфюмерийни магазини, пръстен с диамант или…. Със сигурност можете да довършите мислите й.

И когато напълно бе забравила за тролея, студа и таксито, една кола прелетя покрай спирката и гумите й изсвистяха. Това я извади от унеса и й позволи да чуе думите на момчето: „Има и малка лъжичка, с която да изядеш шоколадовото сърце”.
Какво? Тя не можеше да повярва на ушите си и кански искаше да отиде и да изтръгне подаръка от ръцете на момичето, само и само да се увери, че не е чула правилно. И въпросите напираха със страшна скорост в главата й:
Това момче какво си мислеше?

Как си представя да спечели любовта с едно шоколадово сърце за 0.20 стотинки?

Момичето защо прие този подарък?

Как изобщо това момиче може да мръзне с това момче тук и сега?

Със сигурност водопадът от въпроси щеше да продължи, ако на спирката не бе спряла една червена кола. От нея слезе един успял мъж. Усмихна се, защото бе сигурна, че той ще я отърве от студа, от момчето и момичето, и най-вече от шоколадово сърце.

*Идеята, която следва е открадната от Джани Родари и неговите „Приказки по телефона”

Край първи:

Успелият мъж се оказва първата й ученическа любов. Онзи, който на един друг 14 февруари преди повече от 20 години й бе подарил цвете, направено от станиола в цигарените кутии, и което цвете тя все още пазеше в една малка стъклена кутийка. Тази среща в студа, момчето и момичето и шоколадовото сърце я накараха да забрави в какво се бе превърнала. Когато успелият мъж се приближи към нея, тя направо се хвърли в прегръдките му и поне за една вечер бе отново онова момиче, което вярваше, че едно момче й е подарило най-красивото цвете на света. И както се казва в приказките след време тя и успелият мъж се оженили и заживели щастливо цели 100 години.

Край втори

Успелият мъж се оказал чужденец, който търси номер 35 на булевард „Васил Левски”. Тъй като тя доста добре владеела английски го упътила и отново останала сама с момчето, момичето и шоколадовото сърце. Студът отново припомнил за себе си, но в този момент се появили в далечината фаровете на тролея. Когато се качила, изяла последното парченце от любимия си шоколад с карамелизирана захар и започнала с нетърпение да следи спирките, за да може по-бързо да се озове в своя чудесен апартамент. Когато се прибрала, си направила един топъл шоколад, пуснала си Hallmark и там шоколадовата вълна отново я достигнала с филма „Шоколад”. Станало й някак сладко и топло на душата и заспала, убедена, че този, когото чака най-накрая ще се появи и ще отговаря напълно на нейните изисквания и, по-важното, ще знае какви подаръци да й прави. И няма да й подарява шоколадово сърце, а поне Cresta на Lindt.

Край трети

Успелият мъж се приближил. Прегърнал бащински момичето и приканил момчето и момичето да се качат в колата. Преди да влязат, момичето показало на татко си какво е получила за празника на влюбените. Бащата отвърнал: „Някога аз подарих на едно момиче най-красивото цвете от станиол, но тя се оказа недостойна за него. Щастлив съм, че ти си друга и ще помниш завинаги това единствено шоколадово сърце, защото няма нищо по-страшно от това да харесваш човек, който не може да обича друго освен себе си и вещите”. Тя, обаче, вече била толкова умряла от студ, че не чула разговора. Вниманието й било насочено към приближаващото се такси.

Край, който избира авторката, докато си хапва парченце от любимия си шоколад

Тя напълно беше забравила за студа. Мислите й я бяха отвели назад във времето, когато едно момче бе направило за нея най-красивото цвете от станиол. В мислите си хиляди пъти съжали, че не е оценила какво има и че е загубила любовта му. И така се сети, че един недотам успял мъж би дал всичко от себе си, за да бъде с нея не само днес – на 14 февруари – а и през целия си живот. Приближи се към момичето и момчето и им каза: „Запазете завинаги това, което имате.” Най-вероятно те двамата не разбраха какво иска да им каже. Качи се в таксито, извади телефона си и се обади на недотам успелия мъж. След по-малко от 10 минути тя вече беше пред блока му. Преди да позвъни на входния звънец, се отби в магазинчето пред входа и купи едно шоколадово сърце с малка лъжичка.

А сега уловката:

- Кой край избирате вие? Ако нито един не ви хареса, какъв бихте измислили вие? И коя картинка от линковете ви бе най-забавна?

Очаквам вашите коментари и гласове в свежо, ако смятате, че историята си струва.

Пожелавам шоколадово настроение, шоколадова магия и събирайте настроение за 14 февруари 2010.