Поклон, учителю!

В днешния ден е добре да се обадите на учителите, които са оставили следа във вас.
Те не го очакват, но със сигурност ще се зарадват, че не са забравени. Това е най-малкото, което можете да направите за тях. Едно обаждане – което със сигурност ще върне спомените в техните сърца и ще ги увери, че са се справили добре с работата си.
Защото най-важното е да попаднете на добър учител. Добрият учител може да ви даде крила, с които да отлетите там, където малцина преди вас са били. Добрият учител ви вдъхновява и ви кара да дадете най-доброто от себе си! Той ви помага да намерите себе си, да развиете себе си и да бъдете това, което искате да бъдете.
Благодаря на съдбата, че съм имала късмета да попадна на страхотни учители, които обичам и на които благодаря сърдечно. И ще го направя поименно:

Поклон за г-жа Мутева – учителката ми от 4 до 7 клас, която ме влюби в книгите, литературата и писането.

Благодаря на проф. Михайлов – професорът, който не се умори да иска от мен все повече и повече.

Благодаря на доц. Вихърова – режисьорката, след чийто лекции сънувам театър. Надявам се, някой ден сънят ми за театър да се сбъдне. И ако това стане, тя ще има голяма доза вина.

И може би малко по-встрани искам да благодаря на страхотните учители в “Увекинд”, които обичат и вдъхновяват децата ми.


Поклон на страхотните учители!

WiFo само за втори път

Преди много време открих магията на TED. Така ми завъртя главата, че цялата потънах в това изживяване. Започнах първо да гледам видео след видео. После започнах да превеждам. После започнах TEDxNBU.  И дойде TEDxSummit в Doha.
Там имах привилегията да се запозная с много хора като мен от цял свят. Буквално от всякъде и всякакви. Запознах се и с Lara Stein – Former Founder TEDx & Director TED Prize at TED. И тогава я попитах дали можем да организираме тематичен TED – само за вино и храна. отговорът беше – Не, TED трябва да е разнообразно. Всичките ми доводи, че виното и храната могат да бъдат и са навсякъде, не ми помогнаха да получа да. Но в края на разговора тя ми каза: Но можете да го направите, като го кръстите по друг начин.

Върнах се, споделих всичко това с Емил Коралов. И така се роди първото издание на WiFo през 2012 г. в рамките на DiVinoTaste. Но тази година WiFo си е самостоятелно събитие. Екипът на DiVino, който без никакви угризения, мога да нарека – най-добрият по темата вино и храна не само у нас, подбра страхотни теми, превъзходни лектори и филм, който ще видим за първи път.
Лекторите са повече от експерти в своята област и ще ни разкрият един по-широк свят, в който храната и виното не са просто храна и вино. Ще чуем как храната и виното, които консумираме, се отпечатват в нашето ДНК, как те са неизменни централни фигури в киното или пък те превръщат в кулинарен турист. Ще научим, че в България може да се прави страхотен шоколад и как готвенето от страст, споделена в блог, става професия. Ще надникнем в света на кафето и виното, от един нов ъгъл, ще станем свидетели на импровизации (театрални и кулинарни) на Тони Карабашев от ХаХаХа Импро и ще гледаме за пръв път у нас 70-минутния документален филм „Перу на вкус: кухнята като социално оръжие“ като по време на форума ще можем да опитаме и храната на единствения перуански ресторант у нас “Ломо”, представена от шеф-готвача Карлос Портен.

Не знам още какво да ви кажа, освен че една мечта се сбъдва, при това с най-точните хора. И лектори. Надявам се и вие да сте там. И вие да се вдъхновите и да повярвате на Рататуй, че в крайна сметка всеки може да се научи да готви. Но после иска не просто да готви, а да готви все по-добре и по-добре и това желание разкрива едни прекрасни светове.

Входът е с билети. Можете да си ги купите онлайн на http://wifo.bg

Надявам се да се подадете на изкушението и да опитате WiFo.

Сподели история със самотна обувка

От много години знам, че обичам обувките. Винаги гледам хората в… обувките. И също така знам, че искам да направя нещо с тях. И така се стигна до този проект, който премина през много видоизменения, но накрая се случи. Или поне се случи една от многото му версии, които надявам се също да се случат.
По пътя искам да благодаря на Георги Манчев, който ме свърза с Васил от Hot Spot. И там някъде се роди името: Сподели история със самотна обувка.

Ето и дългата история накратко: трябваше да реализирам кратка театрална форма. Трябваше да е лично, бюджетът не получи одобрение. Тогава на сцената се качиха приятелите: Стигнах до много самотни обувки, от които си избрах дузина. Подариха ми ги. Пак приятели ми предоставиха старите си Walkman-и, които за учудване на всички, работят (Ева събра доста). Така имах дузина самотни обувки, няколко работещи уолкмена, и никакво време. Тогава, за да не нарушавам правата на авторите, реших, че ще споделя с тези прекрасни и самотни обувки две от моите 15 истории, от книгата “13 истории за W“+ 2. Дойде ред да намеря приятел, който да ги прочете. Изборът беше труден, но се спрях на прекрасната Деница Даринова. После дойде най-трудното. Как да прехвърля дигиталния запис на аудиокасетите?! За една нощ, много изгледани тюториали и безсъние, с което вече свикнах, се справих и с това предизвикателство. Е, няма да получа награда за монтаж, но пък става за слушане.
И след уникален рожден ден, завършил с второто представление на аматьорската трупа за импровизационен театър “Анонимните театрали” (и аз съм част от анонимните) и специално изпълнение на живо на сцената за мен от Миленита и Владислав Виолинов на китарата, дойде най-страшното:
10151798_10152080481768227_1643508455_nАз голямата, да забравя, че съм голяма, да обуя една самотна обувка на крака си и да тръгна към НБУ, за да каня хората да разходят някоя от самотните обувки и да споделят с нея история. В началото беше трудно, хората не искаха да се разделят със собствените си обувки, други се извиняваха, че не са с подходящи чорапи, трети – буквално ми съчувстваха, за тежкото психично състояние, до което съм се докарала. Но аз не се отказах и лека полека нещата тръгнаха. Не останаха самотни неразходени обувки, дори и джапанката беше разходена и чу една история. Но най-интересното бяха реакциите на хората, които дариха по 10 минути от времето си, за да направят първите крачки с една самотна, никога не ходила по света, обувка. Ето някои от тях:

- Отдавна не съм се чувствала толкова свободна
– В момента моите обувки не са ми удобни. Историята ме подсети за мои лични преживявания.
– Много беше удобна самотната обувка. След тази разходка, ще започна отново да снимам, но надали ще се осмеля чак да летя. Подсети ме за какво мечтая.
– Много беше хубава история. Надявам се и на обувката да й е харесала. Напомни ми, че и обувките имат душа, а моите трябва да са много доволни, защото ги разхождам, докато се счупят
– Чувствах се глупаво. Не обичам джапанки. Дори на плаж ходя с маратонки. А историята ме депресира.
– Яко беше. Тази обувка е супер. Може ли и друг път да я разхождам?
– На човек не са му нижни криле, и обувките могат да го накарат да се бори за мечтите си
– За опит за летене не ти трябват криле. Става и с обувка!
– Много разчупващо и освежаващо ми подейства разходката със самотната обувка. И се радвам, че споделихме една история.
– И свободата може да обединява. А малцина говорят за това. Обувката го чу заедно с мен.
– Историята ме разтърси. докосна ме. А обувката, мисля, че и тя се трогна от първата си разходка.
– С прости думи чухме много сложни неща, заедно с една самотна обувка.
– I az biah, i az chuh, i az razhodih…! Nai- hubavata akcia, koiato vidiah za denia na otvirenite vrati!

Така завърши моят първи плах опит са обединя в едно малко театър, самотни обувки, истории и желанието си да карам хората да не спират да се борят за мечтите си.

И реших. Аз, историите, самотните обувки, касетите и уолкмените ще се срещнем отново с желаещите да разхождат самотни обувки и да слушат заедно истории на открито, в парка. Къде – ще ви кажа скоро:)
Благодаря на всички, които не издържаха на изкушението и обуха една самотна обувка.
Ето и малко снимки от разхождащите се обувки. Само кликнете на снимкта и ще видите кадри от разходките:)
Shoes

Почерпи приятел със сок от FRESH BAR

Здравейте,

мисля, че рожден ден е достатъчно сериозен повод, да дам началото на една приятна игра, която замисляме отдавна с моите приятели и приятелки от FRESH Bar.

Каква е играта? Свежа и прясно изцедена. Днес ще почерпя един приятел с прясно изцеден сок от FRESH Bar. На свой ред, той ще може да върне жеста на друг свой приятел и така ще настъпи едно черпене…

Днес ще почерпя човекът, който пръв забеляза моето малко и недобре поддържано пространство тук и смело мога да нарека приятел.

Искам в този калинков ден да почерпя с прясно изцеден сок (250 мл)  по негов избор Майк Рам. Благодаря за блогърската ръка, която протегна и за всички прекрасни неща, които направихме заедно, и се надявам да продължим да правим.

Усмихнете се днес и всеки следващ ден. И пийте свежи сокове!

Ако Майк Рам продължи черпенето, трябва да напише пост в блога си и да разкаже кого черпи. Да публикува линк към поста на страницата на FRESH bar във Facebook. И да пише на лично съобщение, пак във Facebook, за да му изпратят код за прясно изцедения сок. И да публикува тези инструкции в края на поста си.

Засега черпенете се предвижда да продължи до Велики петък (Разпети петък)!

Благодаря ви, страхотни сте!

Вторник е странен ден. Не му тежат лошите мисли на хората по отношение на понеделниците, не е малкият петък (сряда), не е и петък. Просто си е вторник. Този вторник имах в списъка с неща за правене над 30 задачи, като нито една от тях не беше – да пусна мейл или нещо просто, а изискваха време и усилия. И мислене.
Станах рано, за да спечеля време. Но пак не ми стигна.
И тогава, просто изстенах във Facebook: “Имам нужда от личен асистент, но нямам средства за заплатата му:-)

Изпуших една цигара и продължих по списъка. Докато не звънна телефона. Приятел ме потърси, да ме пита, дали съм сериозна за асистента, че го питали дали ще приема помощ.
Ей, така, без заплащане.
Тогава се върнах в социалната мрежа и видях, че и други хора, са готови да ми помагат.
И спрях с работата. Разплаках се. Запалих си цигара и си казах: “Деси, ти си щастлив човек”.

Благодаря ви! Много ви благодаря. Не съм си и представяла, че този мой стон, ще се превърне в нещо, което да ми отвори очите. Сега вече не просто знам, а съм сигурна, че има смисъл човек да вярва и да следва мечтите си. Ако е искрен и истински вярва, ще намери своите сподвижници.
И така – вторникът се оказа не просто втория ден от седмицата, а най-прекрасният ден от седмицата. А сме само сряда.

Поклон пред всички прекрасни хора. И още веднъж, благодаря ви.
Няма да се възползвам от вас за търговски цели. Но ще се възползвам от желанието ви да правим прекрасни неща ей така, защото някой трябва да прави и тях.

Обичам ви!

50 неща, които искам да направя

Изминалата година не бях много активна тук. Надявам се тази да съм по-старателна и да съумея да споделям в писмена форма мислите, които летят в главата ми. Моята приятелка и студентка Ади не провокира да споделя поне 50 неща, които искам да направя. Не знам колко ще ги докарам, но ето, споделям ги:
bucketlist

1 – 100. Искам да съм жива и здрава – това не знам как се прави, но го искам поне 100 пъти.
101. Искам да намеря поне още 900 човека, които да прочетат моите 13 истории за W.
102. Искам да напиша учебник на английски език.
103. Искам да направя предаване в YouTube.
104. Искам да отворя сладкарница и книжарница в едно.
105. Искам да завърша театрална режисура.
106. Искам да поставям пиеси.
107. Искам да издавам прекрасни книги.
108. Искам да отида с децата си в Африка.
109. Искам да пътувам из Индия.
110. Искам да се науча да рисувам.
111. Искам да се науча да свиря на барабани.
112. Искам да се науча да танцувам аржентинско танго.
113. Искам да снимам филм.
114. Искам да играя във филм.
115. Искам да се срещна със сър Кен Робинсън.
116. Искам да организирам събития.
117. Искам да се науча да правя сайтове.
118. Искам да оправя сайта на ROI Communication.
119. Искам да водя обучения по презентиране.
120. Искам да се върна в Ню Йорк.
121. Искам да имам време за губене.
122. Искам да седя цяло лято на морето.
123. Искам да се науча да снимам.
124. Искам да залепя торта в лицето на някого.
125. Искам да карам ски в Швейцария.
126. Искам да отида на Октоберфест.
127. Искам да отида на Новогодишния концерт на Виенската филхармония.
128. Искам да живея в къща с градина.
129. Искам да се науча да карам мотор.
130. Искам да стана експерт по десертни вина.
131. Искам да карам зимни кънки – редовно.
132. Искам да обиколя Европа с кемпер.
133. Искам да спя поне една нощ в хотела на Camper в Барселона.
134. Искам да гледам Федерер на живо.
135. Искам да живея на топло близо до морето.
136. Искам да скоча с парашут.
137. Искам…

Толкова – всичко друго ще е само искане.
Не знам колко от това ще се случи. Но ще съм щастлива и само първите 100 неща да си останат. Да съм жива и здрава, да са живи и здрави и хората, които обичам.
Лично аз такива списъци правя, за да направя хиляди други неща, които не съм включила в списъци. Бъдете живи и здрави и прекрасна 2014 година.

Ако нямате списък – импровизирайте:)