Спомняте ли си книгата на Богомил Райнов
- Няма нищо по хубаво от лошото време?
А филмът?
С риск да изневеря на претенцията си за интелигентност,
ще си призная, че единственото,
което ме кара да помня заглавието на книгата и филма,
е недоумението ми как изобщо някой може да изрече подобна мисъл.
Със сигурност има хора, които живеят на такова мръчкаво време постоянно.
Но аз лично се зареждам с желание за живот от

а него изобщо го няма тези дни.
И понеже се зачудих как да сгрея душата си в тази сивота
- буквална и преносна -
реших да тръгна по улиците с гумени ботуши на цветя.
Приятелите ми казаха, че съм „луда“. Ботушите изглеждаха така:

И както си ходех по улицата, чух едно дете да казва на майка си:
„Мамо, мамо, виж какви весели ботуши!“
И така настроението ми се оправи, без слънцето да се покаже.
Ако и вие сте намерили трикове за слънчево настроение в мрачните дни,
споделете ги,
защото това с ботушите вече не действа,
а слънцето няма изгледи да се покаже.