Спомените, които те карат да се смееш
Posted: October 6, 2008 Filed under: Мисли за живота | Tags: Гого, Деси, дете 2 Comments »
Това съм аз! Така ме видя един страхотен приятел, който рисува с такава лекота, с която мнозина дори не могат да дишат. Мисля, тук да открия поредица с негови рисунки, и ако успея да го сторя ще видите колко е добър. Но когато намерих рисунката на Гого, ми стана някак си много весело. Изведнъж се превърнах в хлапето, което бях преди толкова години. Не знам защо успях да се предам и да позволя на времето да ме превърне в сериозен възрастен човек.
Хубаво е да откриваш спомените си.
Още по-хубаво е ако тези спомени успеят да те накарат да се преоткриеш.
Обещавам си, да положа усилия и да възродя детето в себе си.
Това, веселото…..
Advertisement



Деси, ти си най-веселото голямо дете, което познавам! Поздравления за слънцето в този блог!
Пиши по нещо толкова хубаво всеки ден, за да се върнеш всички там, в детството.
За спомените, които ни карат да се усмихнем!
Многообещаващо обещание…