Изненадааааа!
14юли09
Спомняте ли си онези времена, когато да имаш плочата на Крис де Бърг например, бе мечта…
А имате ли много плочи от онова време, и се чудите какво да ги правите?
Ето изненадата. Днес, когато разгледах новата брошура на Метро, попаднах на:
Ако и вие като мен имате носталгична връзка с плочите и искате да чуете онзи специфичен звук на грамофона, това е най-горещото лятно предложение.
Filed under: Спомени от миналото | 8 Comments
Tags: грамофон, музика, плочи
О, да, това е нещо от моето детство – харесваше ми и беше единствената ми връзка с музиката за доста дълго време:)
А ти спомняш ли си какво беше казал твоя син, когато за първи път видял плоча? Разказа ни го в твоя лекция преди няколко години – я, какъв голям диск. Все още го разказвам на познати, страхотен пример за „гледна точка“
Обезценени неща:
* скърцане на грамофонната плоча
* зaцапани пръсти в мастило
* вкуса на лепило от пощенски марки
* почерка във писмата
* иглите на брошките
Ммм, наистина хубаво!Жалко че майка ми нагъна почти всички плочи за да ги ползва като саксии…
Верно,че може да се ползва за допдложки за саксии,но аз за първи път чух Майкъл Джексън и други култови изпълнители точно на плоча,и този спомен ще остане завинаги в мен.С удоволствие пак бих слушала някоя плоча.
Да се захласваш по грамофона е все едно да ти липсва мизерното кино „Сердика“. Всяко нещо с времето си.
Не виждам нищо лошо да ти стане хубаво от спомена за нещо – грамофон или кино „Сердика“. Лично на мен малките кина са ми далеч по-симпатични от тези в моловете с пуканките. Усещането е друго. Но хубавото е, че днес има за всеки вкус предложение – малко по-малко за тези с малките кина, но все пак има.
Обичам тихичкия звук от малката игличка на грамофона – предвестник на мелодията от „Ледената кралица“ и други приказки от грамофоната „библиотека“ вкъщи. Свързвам го с едни от най-щастливите ми детски мигове, сгушена на фотьойла – аз и приказният свят…
Когато поотраснах вилнеех „със 100 км в час“ и обичах дъжда с „Michelle my Bell“…