Защо обичам книгите
Posted: September 20, 2009 Filed under: За душата | Tags: въображение, книга, четене 8 Comments »Напоследък се улавям, че изпитвам тотална неприязън към телевизията. Но тъй като съм си казала, че няма да се отдавам на лошите мисли, гася телевизора и вземам в ръцете си книга. Няма да открия топлата вода, като ви споделя, че в книгите намирам много повече вдъхновение, прозрения и извор на енергия. Книгата ми позволява да развихря собственото си въображение и да си представя нещата по собствен начин. Нито един автор не ми налага собственото си виждане за нещата. Книгите ме карат да мисля, което според мен е основен процес за нас хората. При това мисля каквото си искам, а не каквото ми кажат.
По време на почивката ми в Гърция видях много хора, които четяха – млади, стари, гърци, французи, белгийци. Всички те държаха на масата пред караваната си книга. И четяха. Защо у нас предпочитаме екрана пред страниците? Кога загубихме страстта към необятния свят, който сами можем да изваем? Къде останаха приятните мигове насаме със себе си?
Пожелавам ви да откриете отново магията на книгите и през тези почивни дни да се срещнете поне с един нов автор, който да ви зареди с позитивна енергия.
* картинката съм взела от: http://www.flickr.com/photos/shotsbyme/1061857564/
Грамотността пада.
Разводът с библиотеките резултира в посредственост в час и навън; като последствие от безбуквеността, офисите се пълнят с оттук оттам закачени идеи, далеч от оригиналността на индивида. Популацията не случайно се препитава от внос, от ума на другите.
Тв се намества там, където е празно.
Има някакъв глад,
необходимо влечение
почти интерес
но достъпа до средата, в която се отглежда книжовността, идентичността на нещо по-голямо, нещото дето трябваше да ни обедини като нация – е затворен.
Днес има от всичко.
Несвикналите да избират, да филтрират, да мислят, стоят с огромен проблем решим от някоя програмна тв схема.
И така.
…
когато четеш никога не си сам
ако книгата има отзвук в нещо от личността ти, намира се поне един с който го споделяш
Библиотеките, библиотекитееееееее
Преди 10-тина дни в Будапеща щях да се сблъскам с една четяща жена. Буквално, защото вървеше по улицата и четеше книга – това не съм го виждала у нас от дете.
Аз, обикновено също правя така, когато ходя пеша. Особено, ако чета книга, която ме е погълнала и не мога да се отделя от нея.
И аз
)) Само че не се блъскам у хората, а се опитват да ме газят някакви коли…
Това е опасно. Трябва да внимаваш
Внивавайте да не се изпотрепете с тези книги
Четете си само в спокойна обстановка, защото нашите пътища не позволяват шофиране дори, камо ли четене на книги.
П.П Харесва ли ви думата- изпотрепете ?
Наскоро по радиото чух водеща да пита своя гост дали предпочита самотния свят на книгите или предпочита “реалния живот и истинския опит”. И това отразява нагласата на много хора: четенето на книги е бягство от действителността.
. Има вибрациите на добро съчетание на съгласни и гласни.
Книги не пишат само автори на худ. литература (каква изненада за някои). Във всяка една област – маркетинг, реклама, икономика, лична мотивация, популярна психология (и т. н., и т. н. ) пишат интересни хора с опит, и техните книги са уникален шанс да научим нещо, което няма как да получим иначе: нито от вестници, нито от комуникация с приятели, колеги. А това знание не се учи в училище, нито в университетите (за съжаление). За да се развива един човек, има нужда да храни духа си, любопитството към света и към себе си. Противното е равнозначно на стагнация, което убива духа.
“Изпотрепем” е много експресивна дума
Все пак мисля, че доста хора четат и у нас, просто останалите не-четящи са много повече
..