Измина една година, година пълна с много емоции, събития и привкус на криза. За кризата няма да говоря, защото ми омръзна от нея. За събитията също, защото искам да мисля за идващите, не за отминалите. Затова в първата си публикация за 2010 ще се опитам да дам отговор на въпроса от заглавието. После ще му мисля.
Та да се върна на въпроса и връзката му с по-добрата страна на нещата. Блогът ми е едно от нещата, които ме задържат в по-добрата страна на нещата. Но има и други причини. Обичам изчистената форма на американската мисъл, и затова ще споделя моите 10 основни причини да имам блог. А те са:
1. Обичам да пиша и това ми дава възможност да пиша и причина да не спирам да пиша.
2. Обичам да изказвам мнение, а блогът ми дава възможност да го правя.
3. Мнението ми достига до повече хора, които споделят тяхното и става дискусия, което също ми харесва.
4. Научавам нови неща, борейки се с новите технологии. Е, имам още много какво да уча, но точно това е страхотно.
5. Понеже пиша за по-добрата страна на нещата това ме заставя да не спирам да я виждам, дори и в най-трудните моменти.
6. Намерих съмишленици, което е страхотно.
7. Имам нови приятели, което е супер.
8. Имам и нови опоненти, което също е страхотно, защото в спорът се ражда истината.
9. Имам своето малко уютно местенце в огромната мрежа, и това ме кара да се чувствам част от света.
10. …. е, тук се запънах.
И затова ще поканя приятелите си, които намерих чрез блога си, да ми помогнат да намеря причина N10 от тези, които те ще споделят.
Очаквам да ми помогнете със своите причини.
Най-учтиво каня приятелите ми блогъри да помогнат Майк Рам, Станислав, Пламен, Капка, Райна, Марио, Стефан, Ивелина, Жюстин, Тодор, Милко, Оги, Събина и Макси. И всички други, които стигнат до този текст и имат своите причини да имат или да нямат свой блог.
И за мен важат всичките 10, 9 точки! Иначе аз писах вече, мерси много за поканата:
http://www.entelegentno-blog.com/2009/blogs/
И аз дадох своята лепта: http://silvermountain.wordpress.com/2009/10/28/why-blogging/.
Иначе бих добавил, че написаната мисъл е по-силна и по-ярка. След време може да прецениш, че не е вярна, че дори не си съгласна сама със себе си и това също може да бъде полезно. Дори и никой да не те чете, споделянето на мисли и идеи със себе си в блога пак е нещо хубаво.
Не знам дали за теб е причина номер 10, но за мен една от причините да те чета е че блогът винаги ме зарежда с усмихнато настроение 🙂
Хей, завърна се най-сетне …
Очаквай включване 🙂
Вчера и аз намерих много ценен отговор на този въпрос: http://borislavborissov.eu/569/ 🙂
Благодаря за линка. Наистина тези събития някак си се позабравиха. А, истината е, че не бива.
Деси, и аз споменах няколко думи по темата наскоро, ето и моите причини да блогърствам: http://peshev.net/blog/blog-djitka-zaschto-poddarjam-bloga/ 🙂
Деси, не знам дали за теб важи, но за мен блогът е и един вид ретроспекция на това, което ми е правило впечатление през годините и за промяната на собствените ми възгледи. Много е забавно да видиш къде си бил и къде си сега.
Pisanoto ostava… Spomnqm si lekciite ti, vinagi pozitivni, zarejdasti, izlizash ot chas i se chuvstvash razlichno, prezareden… Da, no s vremeto nestata se promenqt, nqmam vazmojnost da te slusham i tova e strahoten nachin da prodalja da obstuvam s teb po edin razlichen nachin. Mnogo hubavo e da chuesh nesto krasivo na lekciq, no oste po-hubavo e kogato mojesh da go preprochitash otnovo i otnovo…