Своенравен – Това звучи гордо
Posted: January 25, 2010 Filed under: Мисли за живота | Tags: дободетел, нрав, своенравен, свой 1 Comment »Замисляли ли сте се върху истинското значение на думата своенравен, която никой не използва, за да каже нещо хубаво за друг човек.
Според мен да имаш свой нрав е страхотно, уникално и заслужава уважение. Това значи, че си различен, имаш собствен поглед върху нещата и не си склонен да станеш част от масата. Така че аз с гордост наричам себе си своенравна.
Но когато попитах Wikipediа, вижте какви синоними изкочиха:
маниак, чуден, оригинален, капризен, упорит, чудноват, особен, своеобразен, странен, куриозен, опърничав, дръпнат, неразбран, опак, ни се води-ни се кара, терсене, непокорен, своеволен, непостоянен, изменчив, вироглав, свадлив, заядлив, твърдоглав.
От всички тях аз мога да си избера само непокорен – не се оставя да го покорят – и своеволен – тоест човек, който има своя воля.
Смятам, че в по-добрата страна на нещата, непокорен, своенравен и своеволен са качества, които се ценят. Безнравен и безволен, никому не са нужни.
маниак, чуден, оригинален, капризен, упорит, чудноват, особен, своеобразен, странен, куриозен, опърничав, дръпнат, неразбран, опак, ни се води-ни се кара, терсене, непокорен, своеволен, непостоянен, изменчив, вироглав, свадлив, заядлив, твърдоглав
Заинтригувах се от това тълкувание на “своенравен” и се разрових из речниците вкъщи. В старобългарските паметници думата не е регистрирана, липсва и в речника на Найден Геров. Това ме навежда на мисълта, че вероятно е навлязла в книжовния ни език от руския заедно с отрицателната окраска на значението си: ’упрямый, капризный, поступающий так, как вздумается’.
Впрочем още през Х век е съществувала думата “своеволен” (среща се в Супрасълския сборник) и тя се е употребявала с различно от днешното значение – ’доброволен’. Думите имат свойството да променят семантиката си с течение на времето и в процеса на тяхната употреба. Не знам дали случаят със “своенравен” е подобен на “своеволен”, но със сигурност е хубав повод – поне за мен – да се позамисля върху възможното първоначално значение на това прилагателно име.