Мога, бе, мамо!
Posted: March 26, 2010 Filed under: Мисли за живота | Tags: въображение, деца, мислене, свобода 4 Comments »
Днес сутринта станах свидел на следния разговор между бързаща за работа майка, и небързащо заникъде дете.
Майката вървеше устремено напред, детето отзад. А разговорът бе следния:
Майката: Какъв мъж си ти, не можеш едни маратонки да завържеш.
Детете все пак бе на видим възраст междъ 4 и 5 години и не мисля, че мислеше за това дали е мъж и какъв мъж.
Отговори спокойно на майка си: Мога!
Майката ядосано отвърна: Можеш, ти можеш. Нищо не можеш.
Детето с доста по-висок глас: Мога
Майката: Като можеш, защо все аз ти връзвам маратонките?! А?
Детето: Защото ти избра тези с връзките, аз исках онези с лепките. Тях мога да връзвам сам!
Изводите си направете сами. Аз само ще кажа, че обичам децата. Обичам как мислят и се чудя, от злоба ли възрастните ги съсипване и се радваме като спрат да мислят различно, усещаши удоволствието от победата и от факта, че в скучния стандартен свят не сме сами.
Всички се улавяме късно, че ги вършим и говорим такива глупави… неща.
к`во да се прави.
Децата всичко могат! И го могат дори по-добре от възрастните. Стига възрастните да повярват в това и да не се правят на важни заради факта, че не помнят кога са били деца
Детето всъщност е било много по-практично от майката, ама кой да го чуе в магазина за обувки?
Да, понякога ние възрастните не знаем как да се държим ……