Жива съм! Чухте ли? Жива!
Posted: March 27, 2010 Filed under: Мисли за живота | Tags: BLOG CHALLENGE №10, Алехандро Аменабар, Деси Бошнакова, жива съм, живот, морето в мен 71 Comments »Бях се зарекла да не участвам повече в Blog Challenge. Бях, но не издържах. На моя ден рожден Нина обяви новата тема – Жива съм! И някак си без дори да се осъзная написах в блога й: Аз Десислава Бошнакова ще участвам с моя Блог за по-добрата страна на нещата! И ето, че отново ще напиша и ще ви моля за две неща:
1. Да коментирате – брой се по един коментар на човек и то само до 14.00 часа в петък 02.04.2010
2. Да гласувате в свежо – като кликнете на линка и там дадете своя глас.
А ето я и моята история:
Преди много години, когато бях малка, исках да стана испанка. Защо е дълга история, но както се вижда не съм успяла. Но пък научих испански език, влюбих се в тяхната култура, музика, танци и кино. Всеки филм на Саура бе истинско галактическо приключение за мен. После се появи Алмодовар. Един ден съвсем случайно минавах покрай Дома на киното. И както не се случва много често имах време. След пет минути започваше филмът MAR ADENTRO или преведен на български като “Морето в мен“. Името, зад този филм бе на Алехандро Аменабар. И без дори да се замисля вече държах в ръцете си билета и търсех своето място в салона. За тези, които не са гледали филма, ще кажа, че това е от моите филми – в салона нямаше повече от 10 човека. За огромна моя радост филмът беше със субтитри, така че ме очаквах 2 часа испанско преживяване. И в един миг филмът свърши. Усетих в себе си невероятна енергия, прилив на щастие и кеф – да истински кеф, че съм жива, че мога да ходя, че мога да изпия една чаша вода, че мога да гледам залезите, че мога да заспивам, че мога да се събуждам, че мога да се движа, че мога да не се движа, че мога да мърдам ръката си, че мога да си обуя или събуя обувките, че мога да викам, да мълча, да се смея, да плача, да крещя, да тъпея, да чета, да ходя до тоалетната, да ям, да не ям, да слушам музика, да гледам буболечките, да убия комар, да хвана пеперуда, да не хвана пеперуда, да снимам децата си, да играя, да копнея, да….
И тогава се зачудих, защо не съм обръщала досега внимание на всички тези неща, които живите (и здравите) можем да правим. Защо сутрин не се събуждам и не си казвам: Хей свят, и днес ще имаш честта да ми правиш компания! Аз и днес ще се опитам да направя този свят малко по-розов, по-слънчев, по-добър. Обещавам ти свят, че и днес ще направя поне един човек малко по-шастлив, ще накарам една баба да се усмихне, едно дете да се засмее, една певица отново да запее. Обещавам ти свят, че ще ти се радвам днес! За утре ще видим.
И за ужас на една част от света, която смята този филм за скука, за тъга, за скръб, аз обичам Морето в мен. И ако случайно някой ден забравя сутринта да поздравя света и да благодаря, че имам още един ден тук на земята, веднага се сещам за филма и си припомням кадри от него. Този филм ме събуди, накараме да си спомня нещо, което бях забравила – ЖИВА СЪМ!
Така че добро утро свят! И днес ще бъдеш в моята компания, така че се приготви за преживявания, защото аз и днес съм жива и нося в сърцето си морето в мен!
А вие, ако сте забралили, че за да сте тъжни, първо трябва да сте живи, гледайте Морето в мен, намерете своето море и благодарете на света за компанията, която ви прави и днес. Усмихнете се, дори и през сълзи, защото за да плачете, трябва да сте живи. А това означава, че вътре в себе си можете да изкрещите: ЖИВ СЪМ! или ЖИВА СЪМ! Другото е въпрос на гледна точка.
А аз няма да си губя времето в търсене на теле под вола, защото съм жива и предпочитам да оставя и вола и телето там където са, освен ако не се нуждаят от моята помощ.
А вие живи ли сте? Ако сте, коментирайте, защото част от това, че съм жива, е и желанието ми да участвам в състезания. Разбира се, ако не бях жива, нямаше как да го сторя. Хубав ден, и не забравяйте, че и вие сте живи. Бъдете по-живи, най-живи! Радвайте се на живота си днес, тук и сега!
И ако ви останат сили, гласувайте и в свежо!
Деси, страхотно е! Да си още дълги години жива и здрава, и да пишеш с такова вдъхновение ! Успех
Добро утро, Деси!
Често пъти и аз се чуствам така, както си описала.. и най-вече – обичам да се усмихвам 
)
Много ме радва мартенският ти темперамент, Деси! Благодаря за този позитивен огън и жупел
Живо. И искрено. Вълнуващо. И истинско. Благодаря за споделянето!
Вдъхновяващо, просто се запитах, защо и аз не взема да кажа Добро утро свят, и аз към жива!
Много добро Деси
браво 
Не съм гледала “Морето в мен”. За мен този филм е “Криле на желанието” (Небето над Берлин), така че напълно разбирам какво имаш предвид.
Ще направя всичко възможно да гледам “Морето в мен”.
А на теб пожелавам успех в поредния challenge.
Нищо, че не си испанка – важното е, че си ЖИВА!
Страхотно позитивно настроение носи текста и ме кара да гледам от позитивната страна на съществуването ни:)) Чудесна история!
“Морето в мен” наистина е страхотен филм! Много хубав разказ за това, което пробужда:)
Животът не е само розово,трудно е да останеш жив,когато всеки се опитва да те смачка,а птичките там ще си пеят и без мен и без теб,гледай ти да си добре.
Има такива филми, които ни правят жив и истински. Да си жив обаче, не е достатъчно. Трябва и да го живееш тоз живот успешно. Жив да означава и пълноценен. Харесва ми начина по който пишеш, Деси ! Успех в начинанието!
Деси, успех! Хубав и поучителен разказ, както обикновено. Keep being live the way you are!
Браво, Деси!
Като заклет киноман обожавам, когато видя, че някой от филмите, които са повлияли на мен, са повлияли и на други. Защото едно е усещането на удовлетворение и кеф от това да изгледаш хубава лента, а съвсем друго един филм да докосне и измени нещо в теб. За мен Mar adentro беше не толкова филм за живота, колкото за силата на въображението, когато всичко друго е сломено. Най-жив ме накара, и продължава да ме кара, да се чувствам филма American beauty, но отлично разбирам чувството за чудото на живота, което може да донесе на човек един филм.
Най-готината публикация от всички за blog challenge досега
Жив съм, за сетен път си припомням.
..един ден няма да има нужда да си припомням,
защото ще го знам завинаги.
Мерси..
браво, Деси
още една хубава история.. само така!
не съм гледала филма, но ти определено ще ме накараш да го гледам
Работя следователно съществувам! Всяко ново предизвикателство ме съживява и ми дава сили, а колкото е по-трудно толкова е по-сладко
))
MARAVILLOSO!!!!
мдаа, със сигурност ме нави да го гледам.
мисля си, че да си жив е само необходимо, но не и достатъчно условие, за да живееш.
понякога е нужно подсещане, защото живеенето е действие, което се налага да предприемеш. изглежда, филмът има такава една подсещаческа функция:)
успех!
Bravo, mnogo hubavo. Ako vsichki mislim taka tolkova po malko propiliani momenti i propusnati migove. Javier Bardem e neveroiaten. Uspehi na vsichki!
Жив съм, чувате ли и аз съм жив!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!1
Добро утро, прекрасен филм, жива съм и аз, днес след като прочетох това, което си написала – даже малко повече
Любим филм! Благодаря за припомнянето! Успех ти желая!
Благодаря! Страхотно е!
Май сме живи, а? По този повод ще хапнем вкусно на обед.
Успех!
Прекрасно както винаги
Знам че когато човек прави нещо със сърцето си, успехът е неизбежен, така че аз пожелавам весела седмица ;D
Деси,
Винаги ми действа вдъхновяващо, когато срещна човек, който споделя някое от моите увлечения – книги, музика, театър, филми, изкуство…..а когато има и допирна точка, каквато сега се явява “Морето в мен”, вече не стъпвам по земята. Чувствам се вдъхновена, споделена, ЖИВА СЪМ. И се радвам, че е така. Радвам се, че има хора като теб. … Не спирай да пишеш, така помагаш и на останалите да осъзнаят, че са живи, припомняш ми за любими неща…Успех!
Един глас и от не съвсем живите.
Браво, Деси!
Всъщност е добре всеки да се замисли – когато си жив и здрав, приемаш това за даденост и не обръщаш внимание на радостта от живота. Напротив, бързаш в ежедневието си да решаваш (в повечето случаи чужди) проблеми, да се ядосваш и да прахосваш времето си в дребни спорове. А колко по-добър би бил света, ако повечето хора са позитивни.
Благодаря ти за този пост
Много зареждащо! Успех!
жив е той, жив е….
Браво Деси!
Деси, чудесна си!
А аз съм по-жива от всякога, усещайки не само собствения си живот:-)
Много те целувам и обичам!
Стела
Хубаво е човек да се чувства жив! А още по-хубаво ще е следващата тема да е за “Изборът” или (Изборите), които правим
П.С. Просто бях провокирана.
Успех,
muchos, muchos, muchos, muchos, muchos, muchos, muchos, muchos, muchos, muchos, muchos hubavo
)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
Силно ,готино ,абе просто супер!:)
Деси, за първи път пиша в блог, сигурно защото твоите мисли ме съживиха и вдъхновиха! Обожавам позитивните мисли и се моля да заразиш колкото се може повече хора! Хей хора, живи сме:-) do something! Change something! Smile and enjoy life!
“Хей свят, и днес ще имаш честта да ми правиш компания!” – страхотен поздрав!
Моят е по-кратък, но го отправям със същата страст и въодушевление.
Здравей, свят! Тук съм!
Жива съм!
Деси, благодаря, че ни позволяваш да се докоснем до морето в теб и провокираш да помислим за море в нас.
Супер описано преживяване!
))
Още веднъж успех!
Тъжен или не, с думите си събуди у мен живо желание да го гледам
Страхотен разказ! Човешки и жив
Урааа! Сега съм още по-жива, след като прочетох тази толкова жива история!
Отново – БРАВО, Деси!
П.П Филмът е страхотен – един от любимите ми е!
Първо си посипвам главата с пепел, че съм пропуснала рожденния ти ден, но въпреки това искам да ти пожелая: Деси, бъди здрава и много усмихната всеки ден! Не спирай да мечтаеш и да се радваш на всичко около себе си! Пожелавам ти много любов и споделени мигове с любимите ти хора!
Малко закъснели пожелания, но така удължих удоволствието от рожденния ти ден, надявам се.
А за това, което си написала мога да кажа само, че лъха Живот и позитивна енергия. Друго каквото и да напиша няма да е достатъчно да изрази усещането ми докато го чета. Успех Деси и в блог предизвикателството и в Живота!
Cada vez que te das cuenta que existes, respiras, amas y ves, encuentras la felicidad.
Браво,успех
Даниела
Деси, ако всеки човек всеки ден чете по един такъв текст, светът ще бъде фантастичен:)
Човек трябва да започне да губи нещо за да започне да го оценява
Дано такива филми ни помогнат от по-рано да се сещаме за това, което имаме и прахосваме така лековерно!
Прекрасно е, и филма е прекрасен и напомнянето да се радваме на живота и да се чувсваме живи е прекрасно.
Благодаря ти Деси за прекрасните минути с този текст, успех в състезанието
sega ostava da gledam i filma
good job 
Жива си! Жива съм! Живи са! Живи сме! Нека да сме Живи и да Живеем всеки миг! Да Живей Живота!
Хей свят, и днес ще имаш честта да ми правиш компания! Аз и днес ще се опитам да направя този свят малко по-розов, по-слънчев, по-добър.
ЖИВ СЪМ, ЖИВ СЪМ, ЖИВ СЪМ, ЖИВ СЪМ, ЖИВ СЪМ, ЖИВ СЪМ, ЖИВ СЪМ, ЖИВ СЪМ, ЖИВ СЪМ, ЖИВ СЪМ, ЖИВ СЪМ, ЖИВ СЪМ, ЖИВ СЪМ, ЖИВ СЪМ, ЖИВ СЪМ, ЖИВ СЪМ, ЖИВ СЪМ, ЖИВ СЪМ, ЖИВ СЪМ, ЖИВ СЪМ, ЖИВ СЪМ, ЖИВ СЪМ, ЖИВ СЪМ,
Много страхотно вдъхновяващо
:):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):)
Успех!
Безкрайно оптимистично, слънчево и зареждащо!
От мен: http://www.youtube.com/watch?v=Oxyzky_WPHU&feature=related
Успех!
Деска, невероятно вдъхновяващо… при това на прага на пролетта! Живи сме! Благодаря ти, че отново ни подсети за нещо, което недооценяваме понякога! Най-важното нещо на света си остава здравето.
Целувки от мен и успех!
Браво, Деси, чудесно си го казала!
Живейте и се плодете!
)
Бях забравила…че преди години, минавайки през ЖП Гарата в родния ми град, вдигах поглед към пролетното, усмихнато небе и летях с птиците, събрали се на големи ята. Полетът им нежен и щедър ме караше да се усмихвам от щастие, казвах си, “аз летя”. Но след “Морето в мен” мога да усетя света хиляди пъти по-силно, мога да усетя твоето “Жива съм”, защото и аз съм Жива и полетът ми е по-виско, вълшебно зашеметяващ.
Страхотно е да се усещаш жив! Зареждаш с позитивизъм, Деси – страхотна си!
Деси, филмът “Морето в мен” е един от моите Любими филми навеки … Плаках като идиот, когато го гледах. A на теб благодаря за чудесния разказ. Желая ти Светъл Великден!
Жива съм! Прекрасно е да го усщаш всеки един ден и да го оценяваш… Деси отново успя да насочи вниманието ни към нещо толкова малко и истинско!
Много позитивно и вдъхновяващо! Благодаря
И по-добри неща си писала, ако трябва да съм честен (и обективен, доколкото е възможно)
И за да съм още по-честен, не е нужно толкова често да напомняш,че трябва да оставим коментар за да спечелиш! Това леко дразни, защото всички, които те познаваме, знаем, че не си от хората, които искат победата на всяка цена, без да се интересуват от някои по-дребни нещица, които всъщност ни карат да се чувстваме живи, нали?
А като стана дума за Алмодовар само да вметна, че последното му творение “Broken Embraces” леко разочарова. И защо във всеки следващ и следващ свой филм пази главната роля единствено и само за Пенелопе Круз? На този въпрос искам да ми отговори някой!
Много е хубаво казано, много истинско. Харесва ми това изреждане на нещата, които макар и малки, можем да правим именно, защото сме живи.
А този филм си го слагам в списъка “трябва да се гледа”. И аз съм гледала филми, които не са толкова посетени, веднъж дори ми се случи да съм съвсем сама в киносалона (когато гледах “Георги и пеперудите” – който и да питах или го беше гледал, или беше зает).
А иначе темата ме вдъхнови и аз да споделя това, че съм ЖИВА:
http://bebona.wordpress.com/2010/04/01/i-am-alive/
Благодаря за позитивната и вдъхновяваща статия! Харесвам също като теб испанското кино – дълбоко; вълнуващо; цветно; пълно с казуси, които не могат да бъдат решени еднозначно; разтърстващо и провокиращо. Интересното е, че някой имат същото въздействие като при теб – плачеш през целия филм, но накрая излизаш, не с гняв, а с вътрешно успокоение и желание за действие. За мен такъв филм е “Всичко за майка ми” и през годините няколко пъти съм имала повод да се връщам към него.
ЧЕСТИТООООООООО!
благодаря!