Намерено в шкафа

Днес  Евелина Христова ми написа, че отдавна не съм писала тук и това не й харесва.
Разбира се, че неписането тук има причина. Създадох този блог с идеята да пиша само за по-добрата страна на нещата. Е, не винаги човек е в състояние да вижда чашата наполовина пълна. И за да не карам Ева да тъжи, че не пиша,и по повод на едно предаване по Христо Ботев, в което поети, публикуващи само в блогове, говореха за своята поезия, ще споделя със света и с Ева (ти си виновна) едно стихотворение, което от години избледнява на картон, в чекмеждето до нощното ми шкафче. Ако и вие имате такива стихчета, ще се радвам са си ги споделим. Не знам защо, но преди години, когато е писано, си е останало без заглавие.
Понякога светът изглежда страшен
и аз се скривам в бъркотията.
А друг път така ме вдъхновява да летя,
че мога целия да го обиколя.
Понякога изпитвам страх
от светлината или от нощта.
А друг път точно те ме вдъхновяват
да вярвам в своята мечта.
Когато искам да мечтая
оставам винаги сама,
защото когато разберат,
че мечтаейки летя
те всичките започват да се смеят.
Сега отивам в други светове,
понесена от новата мечта.