Спомняте ли си когато бяхте деца, че имахме часове по трудово?
На мен ми бяха любимите, защото в тях майсторях неща – аз правех неща. И много често ги правех, за да ги подаря на мама. Днес, доколкото знам, това е отживелица, и децата нямат часове по трудово.
Когато наскоро разказах на децата си какви неща сме правели в тези часове те казаха в един глас: „Е, при вас е било по-хубаво. Ние не правим такива неща, а ни се иска.“
И когато ме попитаха какво да ми купят за празника (8 март вече е ден на мама), им казах да не ми купуват, а да ми направят. Получих най-милата картичка с най-прекрасните думи и понеже е толкова за мама, няма да я споделя, ще си я запазя егоистично за себе си и ще си я чета , когато един ден се пенсионирам и си пия кампарито с портокалов сок на брега на някое прекрасно море в топлите страни.
Но не мога да не споделя прекрасната калинка, която също бе част от подаръците за празника.
Искам да извикам на висок глас: Оставете децата да творят и правят неща с ръцете си, когато пораснат, ще купуват.
Ето и най-красивата калинка отгоре:
Ето и най-красивата калинка отдолу:
Nai-hubavata kalinka! 🙂 Nqma mashina na sveta, koqto da PROIZVEDE po-hubavo neshto ot tova, koeto chooveshkata (detskata) ryka moje da SYZDADE! 🙂
Интересно запитване,аз лично ако имам възможности бих правил подаръци, прави ме по щастлив когато с действията си пораждам усмивките на околните…
Деси Супер Блог!! Успех
Със две ръце те подкрепям Деси.:)
Много удачно да оставим децата да творят и се развиват. Но не мога да кажа, че е отживелица. В нашата детска градина редовно се правят неща, част от които се подаряват на родителите. Ако отделите време, ще го направите и у дома.
Не обичам анонимните неща, но ще отговоря. Лично аз го правя, но не мога да им покажа всичко, което съм правела навремето в тези часове.