Second hand или нещо по-различно

Утре по телевизията ще споделя, страстта си към пазаруването в магазините Second hand. Когато разказах на приятели, някои ме попитаха – „Ама не те ли е грижа, какво ще си помислят хора?“
Грижа ме е какво си мислят хората за мен. Няма да лъжа, но винаги съм била убедена, че човекът прави дрехата, а не обратното.
Така се случи, че живея в меката на този вид магазини. И редовно минавах покрай тях. И логично, влязох. Зарових се сред  купишата неща и открих страшно интересни дрехи.
В повечето случаи маркови, каквито все още не можем да намерим в магазините у нас. По-различни от тези, които като си купите и все едно сте с униформа.
Така се пристрастих. Всяка седмица си отделям време, за да търсят интересни неща. Понякога намирам, друг път – си тръгвам с празни ръце.
Но истината е, че това по никакъв начин не ме кара да се чувствам second hand човек. Просто човек.
Този вид магазини ги има в цял свят. За първи път влязох в такъв в САЩ, с приятели, които трябваше да си купуват дрехи за официална вечеря и не искаха това да им струва цяло състояние. Аз гледах малко стрестнато, защото нагласата ми беше, че това са магазини за хора с по-ниски доходи. И там и тук се оказа, че това не е вярно.
И така лично на мен не ми пука какво ще кажат хората. В тези магазини намирам страхотни неща, много от които са по-качествени от нещата, които си купувам на пъти по-високи цени в официалните магазини на разни марки.
Единственият ми проблем е, че у нас все още няма система, организирано движение, чрез което и моите дрехи, които са запазени и почти нови, но не нося, да оставя за продаване. Но съм убедена, че и това ще се случи скоро.
Така че утре, ако попаднете на мен по телевизията, не се чудете как така ще споделя, че обичам да тършувам из тези магазини. Обичам и не го крия.
Ето и анонса на предаването. 
И линк към една публикация в моя блог по темата.