Не, не трябва

Не, не трябва да четете тази публикация.
Не, не трябва да не си мислите, че съм хейтър.

Но ако продължите, ще ви кажа, че не трябва да се ядосвате, ако сте пропуснали TEDxBG 2012.
Но трябва да се вбесите. Да, точно така, трябва да се ядосате на себе си и да промените нещата.

Няма да ви разказвам подробно кой е говорил и какво е казал. Не успях да придобия този блогърски навик.
Но ще ви кажа, защо НЕ трябва да пропускате такива събития. Или поне защо аз НЕ си позволявам да ги пропусна.
Не заради лекторите, въпреки че често има страхотни лектори.
Не заради хората, повечето от тях ги познавам, все пак живеем в малко географско пространство офлайн.
Не заради знанията, тях ако искате да ги получите, можете да прочетете текст – хартиена книга, е-книга, или онлайн.

НЕ, не трябва да пропускате такива събития, заради витаещия в тях дух на свобода, увереност, сила на духа и най-вече позитивизъм.

Да, Не трябва да пропускате нито еднa възможност да изживеете ден сред хора, които гледат с позитивни очи, които вярват, че светът е такъв, какъвто си го направим, хора, които ако не харесват света, го променят, а не чакат той да ги промени.

Не, не трябва дори да си помисляте, да пропускате подобно събитие. И когато посетите подобно събитие, ще се пристрастите към дрогата на идеите, които си струва да бъдат споделяни.

Абсолютно пристрастно, необективно и емоционално споделих мислите си.

И обещавам, че НЕ, няма да пропускам нито един шанс да се надрусам с желание да променя света.
Ако дойдете и вие, ще станем повече и няма да се налага да чакаме министърът на вътрешните работи да купи пържоли на кучето.

Ако искате пълно описание на това кой и какво каза, посетете блога на Крис и на Комитата.
Ако искате още емоционални мисли, посетете блога на Боби.

Със сигурност ще има и други, от многото приятели, които НЕ пропуснаха TEDxBG, които ще споделят.
Ако не се разсеят в работа, ще добавя и тях.