Онази вечер минавайки през каналите в търсене на безмислие за заспиване попаднах на началото на филма „Сезонът на канарчетата“ по БНТ. Започнах да гледам. И въпреки че с всяка минута погнусата от миналото напираше в мен, изгледах целия филм. За първи път изпитах истинско съжаление за себе си, че 18 години от моя живот са минали в този ад. Знам, моите години не са били чак такъв ад, ужасите на режима са вече били „поносими“, но въпреки това само като си помислих за погубените животи, достойнства и хора, ми стана гнусно.
И вместо да заспя, се събудих. Ум не ми побираше как може да има млади хора, които искат да се върне това. И се чудя, дали знаят и гнусната част от историята или само искат всички да са равни на хартия, да не работят и да се чувстват прекрасно в клетка?! Не намерих логично обяснение.
На следващата вечер попаднах на представлението „Хамлет“ на Явор Гърдев. Усетих толкова много неща. Усетих свободата да направиш своя Хамлет. Усетих силата на театъра. Вдъхнових се.
В залата имаше толкова млади хора. И всичко се разби на парчета, когато чакайки за палтото си чух коментарите на младите за пиесата. Те се въртяха основно около няколкото голи тела.
И тогава разбрах. Ако всичко, което те впечатли от тази пиеса, са голите тела, ти наистина заслужаваш да живееш в социализма. Там голите тела поне ще ти липсват. И може би прекалената голата идва в повече на хората и те искат да се спасят от тях в миналото.
Но миналото има и своята тъмна страна. Нека направим така, че младите да знаят и за нея, преди да искат да се върне идиличното безсмислие на живуркането в клетка.
Не знам какво се получи от този текст, не знам дали разбрахте колко силен шамар ми зашлеви „Сезонът на канарчетата“ и как се събудих с пълната убеденост, че трябва да се познава миналото, за да не се повтори. Никога. За да може да има различен Хамлет, пък дори и той да не се харесва на някои.
Заставам зад твоите думи на 100%!
Само дето мен ме притесняват тези млади и объркани хора, на които ни най-малко не им се ще да излязат от рамката, наложена им от това т.н. „псевдо“ общество, в което сега, точно сега и точно тук живеят….
Липса на морал, липса на интелект, празнота, една дълбока празнота, която ги увлича все по-надолу и те не правят и най-малките усилия да се измъкнат…Защо? Защото е по-лесно така…..да се движиш по течението 🙁
По-лесно е да коментираш голите тела в една постановка, а не да търсиш дълбочината на ония чувства, които целият сценичен екип иска да внуши; чувства и емоции, които целят най-вече да съживят Хамлет: Хамлет на Шекспир, Хамлет на Явор Гърдев, Хамлет на Деси Бошнакова, Хамлет на всеки един от нас. Този Хамлет наистина трябва да започне нов живот във всеки един от нас, иначе сме загубени…
И вината не е в тези млади хора, а в криво разбраната демокрация, в криворазбраната цивилизация, в криворазбраните ценности, ако изобщо вече има такива….
Но да, права си, нека тези млади хора да познават миналото, но и да разбират настоящето и дай Боже да успеем всички заедно да посеем семецето на Хамлет
🙂
Браво, Деси! Не е случайно, че и аз гледах през същата нощ „Канарчетата“ и също не можах да спя. А след 2 дни слушах лекция за мнооогото Хамлет-и по света от една румънка с английски академичен „бекграунд“, на която стана дума за същото представление на Хамлет, което си гледала….Включени сме в обща верига от сензори към света :-))) А дали и нашите студенти, реещи се в Облака, са в същата мрежа от възприятия…?