За по-добрата страна на нещата

Винаги има по-добра страна – и аз я търся

Menu
  • Moите книги
  • БошЛаф
  • За мен
  • Деси § TED
Menu

Аз съм собствената си муза – Бошлаф, сезон 1, епизод 1

Posted on януари 15, 2020октомври 19, 2020 by Dessi L. Boshnakova

Това е текстът на епизод 1 на подкаст БошЛаф.
Можете да го слушате в Spotify & Apple podcast.

Абонирайте се, харесайте страницата във Facebook и профила в Instagram.

Онзи ден, докато се разхождах с кучето из софийските улици, покрай мен мина красиво младо момиче. Ама наистина много красиво. Носеше платнена торба. От онези, които голяма част от нас носят в чантите си, за да не ползваме найлонови торбички при пазаруване. И тази торба имаше красива скица на лицето на същото това красиво момиче. Дотук добре. Художникът добре си беше свършил работата. Веднага разпознах, че ликът на торбата и момичето, което я носи, са едно и също лице. Впечатли ме надписът: I am my own muse. О, извинявам се, че го казвам на английски. В превод би звучал горе-долу така: Аз съм собствената си муза.

Стоп. Тук спрях. А и кучето реши да души нещо, така че спрях. И се замислих върху текста “Аз съм собствената си муза”. Повтарях си го с надеждата да го осъзная по-добре. Явно е от годините. Защото според скромните ми познания, музата е най-общо казано източник на вдъхновение. Толкова автобиографични книги съм изчела и почти всеки велик творец е имал муза. Рядко музата и човекът, за когото музата е източник на вдъхновение, са едно и също лице.

После покрай нас мина друго куче, моето тръгна след него и аз някак си се разсеях. Но ходенето винаги помага мислите да се подредят. И ето че се случи.

Сетих се за нещо друго. Преди няколко години трябваше да измисля тема, по която студентите да правят презентация, за да оценявам уменията им за презентиране. Исках да е нещо по-така, да не е скучно – както за студентите, така и за мен, Все пак аз трябваше да изслушам около 60 презентации и ако темата позволяваше да са почти еднакви, щеше да е супер скучно. За всички. И така реших да дам темата: Човекът, който ме вдъхновява.

Очаквах да чуя за личности като Стив Джобс, Стойчков, Бербатов, Бил Гейтс и т.н. Но това, което се случи, наистина не го бях очаквала.

И така, с малки изключения, повечето бяха избрали различни оправдания, че не са открили един конкретен човек за вдъхновител, друг, различен от… себе си. Иначе казано повечето говореха за себе си като за човека, който вдъхновява самите тях.

Тази случка и надписът на торбата казват едно и също. Има хора, които сами са си муза. И това ме накара да потърся малко повече информация.

Преди да ме обвините в неразбиране на младите хора, в своя защита мога да кажа, че имам едно любимо цвете, което никой не се осмелява да ми подари, или ако го направи, винаги е предшествано от оправданието: Нямаше да ти подаря нарциси, ако не знаех, колко ги обичаш. Да, моето любимо цвете е нарцисът. Смятам, че съм страхотен човек, но също така смятам, че по света и във фантазиите има още много страхотни хора и техните истории винаги са ме вдъхновявали. Да, обичам себе си, но не съм успяла, поне досега, сама да съм си муза.

Но този факт, че има хора, които сами са си музи, може да се установи, и ако проследим манията по автопортретите в дигиталната среда. Съвсем нарочно наричам селфитата “дигитален автопортрет”, защото ако се разровим в дебрите на машините за търсене, ще открием, че думата селфи е използвана за пръв път на 13 септември 2002 година от един почерпен австралиец и е съкращение от “self photo” – или правя си сам снимка, което си е чист автопортрет. Година по-късно “селфи” е избрана за дума на година, влиза в Оксфордския речник и вече може да се употребява при игра на “Скрабъл”. Мен това ме вълнува, защото много обичам да играя на “Скрабъл”. Но не е най-важното.

Манията по селфитата се разпространява толкова бързо и шеметно, че надхвърля и най-смелите очаквания.

Няма да цитирам източниците, защото ще стане като научен доклад, но няма как да не спомена някои данни от изследвания:

  • Около 1000 селфита се качват в Инстаграм всяка секунда.
  • 21 юни е Ден на селфито
  • Представителите на поколението милениълс – родените в периода 80-те до средата на 90-те, си правят средно по 14 селфита на ден.
  • Отново за милениълите – казват, че в рамките на своя живот ще направят около 25 700 селфита
  • Статистиките на “Гугъл” пък ни казват, че всеки ден се публикуват около 93 милиона селфита, което е около 64 583 на минута.

Тази статистика е интересна, поне за представителите на по-предишните поколения. И понеже селфито е интересен феномен, учените също се присъединиха към модата и започнаха да правят различни изследвания и анализи по темата.

Потъвайки в тази информация, ме заля лавина от данни, които по никакъв начин няма да направят живота ми по-смислен, затова ще споделя само онези, които запомних – някои, защото са безумни, други – защото са смешни.

И така:

Списание “Тайм” се включва в селфи лудостта и анализира над 400 000 селфита, за да открие кой град е столица на селфитата, за да определи град Макати във Филипините за столица на селфитата, защото има най-много качени селфита. Следват го нюйоркският квартал Манхатън и Маями.

448 страници със селфита става бестселър на Ню Йорк таймс. Ако искате да издадете книга, но не ви се пише, последвайте примера на Ким Кардашиън.

Ако още ме слушате (четете), и се чудите защо темата изобщо не ви засяга, най-вероятно сте на 24 години. Не се шегувам. Според учените, средната възраст на хората, които правят най-много селфита, е 23 години и шест месеца. Винаги съм се чудела на тези учени: Толкова ли нямат какво друго да изследват, та се занимават с подобни истории, но ако не го правеха, аз какво щях да ви разкажа.

Според друго изследване селфитата съвсем не са реалистичен автопортрет, защото над 68% от селфитата са обработени и ползват филтри.

Все пак има добра новина: Много се говори за селфитата, много селфита ни разсмиват, но истината е, че селфитата представляват само 4% от всички снимки, които се качват онлайн.

От всичко казано дотук можем с лека ръка да махнем и да кажем – като всяка мода ще мине и ще замине. Така е, но не съвсем. Според психолозите, а и всеки от нас може да го усети сам, фокусирането върху самия себе си и само върху себе си, няма как да ти позволи да имаш истински взаимоотношения с другите. Все пак онази легенда за Нарцис ясно отразява живота на човека, влюбен в себе си. Аз, която толкова обичам това цвете, все пак не искам да стана като него.

И понеже обичам да търся неща, за да си обясня други неща, потърсих далеч назад във времето какво се е случвало със селфитата. Сред авторите на страхотни селфита можем да включим: Леонардо да Винчи, Рембранд, Моне, Ван Гог, Сезан, Пикасо и Фрида Кало.

И за да не завиждаме само на Ким Кардашиън, добре е да кажем, че и тези “селфита” са се продавали и се продават добре. През 1998 година аукционната къща “Кристи” продава автопортрета на Ван Гог от 1889 година за 71, 5 милиона долара.

Ако сте чели за Фрида Кало или сте гледали филми за нея, най-вероятно сте запознати с историята й. Поради състоянието си, тя често е била сама – това насочва вниманието й към самата нея и води до редица автопортрети. Тя е и един от художниците, с най-много автопортрети. За тази своя страст тя споделя: “Рисувам автопортрети, защото често съм сама… защото съм обектът, който познавам най-добре.”

Абсолютно пристрастно и субективно, смятам, че нейните селфита са едно от най-страхотните неща, които съм виждала, сътворени от човек. Не е задължително и на вас да ви харесват.

Само че Фрида е рисувала себе си, за да изкара навън душата и терзанията си, а не за да събира лайкове в Инстаграм или друга социална мрежа. Само че има нещо, което тя е правила, а днес учените обясняват. Казват, защото не съм била там да знам със сигурност, че Фрида рисувала автопортретите си като използвала огледало на стената. За огледалото ми е думата. Според учените, всеки един от нас харесва повече изображението си в огледалото, отколкото истинското си изображение. Това е и причината не малко селфита да се правят в огледалото.

Освен всичко друго селфито дава на нас хората контрол върху начина, по който ще се представим пред другите. А ние всички, или поне повечето и основно тези, които си признават, обичаме да контролираме нещата. И когато прекрасното селфи, обработено и с филтри, събере много лайкове,  животът става една прекрасна поредица от селфита, лайкове, нови селфита и нови лайкове.

Иначе казано, пристрастяване. Да, днес има зависимост към лайковете в социалните медии. И липсата на лайкове кара много млади хора да се чувстват непълноценни и да изпадат в депресия.

Пак според статистиката, пристрастяването към лайкове и селфита, вече има и своята черна статистика. На година умират по 43 души в опит да направят най-уникалното селфи, за да впечатлят света и да съберат лайкове. Но освен смъртните случаи, има и много инциденти, за които няма статистика, но най-смешните стават за кратко хит в социалните медии и мрежи. Изследователите стигат до извода, че все още “селфито” не се вписва като официална причина за смъртта, въпреки че именно заради това хората са предприели риска за живота си.

И понеже, когато нещо стане мания, всеки гледа да се закачи за него, включително и аз самата това правя в момента, ако искате да се посмеете, потърсете най-смешните провалени селфита, заради това, което се вижда отзад. Честно, супер се смях и си казах, за кой ли път, че поговорката “На лъжата краката са къси” е вярна, но може би трябва да се перифразира на “За лъжливото селфи, ръцете са къси”.

Няма да загубите, ако потърсите в Гугъл. Обещавам ви.

Учените, обаче супер ме забавляват. Освен всички неща, които ви разказах дотук, те са анализирали хиляди селфита, броя на харесванията и броя на последователите на авторите им, за да открият научната формула за правенето на популярно селфи. Разбира се, тук не говорим за талант, а за формула, която носи лайкове. Ако все пак, нищо че не правите селфита – по 14 на ден, сте любопитни за тази формула, ще ви я споделя.

И така, ако сте жена най-харесваните ви селфита вероятно се подчиняват на правилото на трите: Лицето заема само една трета от изображението, лицето се вижда централно или горната част, показвате дълга коса, използвали сте филтър и сте сложили впечатляваща рамка.

Ако обаче сте мъж, добре, най-добре изобщо да не публикувате селфита: В изследването сред 100-те най-харесвани селфита, няма нито едно на мъж.

Не знам дали тази формула работи. Най-вероятно някой път работи, друг път не. Но има едно последно нещо, което искам да ви споделя.

Това със селфитата съвсем не ми се отдава. Според децата ми трябва да ми се забрани да си правя селфита.

Но искам да отправя едно предизвикателство: Следващия път, когато тръгнете са си правите селфи, огледайте се, може би пък има човек, който може да ви снима заедно с приятелите ви и освен себе си, да споделите с хората и емоция, споделяне и преживяване.

Може би няма да съберете толкова лайкове, но пък ще покажете на приятелите си, че цените приятелството им. А това, според мен, е малко по-важно от лайковете.

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Последни публикации

  • Промяна без промяна – Бошлаф, сезон 1, епизод 20
  • На ТЕ(б)D с любов – Бошлаф, сезон 1, епизод 19
  • БошLove – един епизод за любовта – Бошлаф, сезон 1, епизод 18
  • За започването отначало – Бошлаф, сезон 1, епизод 17
  • Не! Да, за не-то е този Бошлаф – Бошлаф, сезон 1, епизод 16

Последни коментари

  • БошLove – един епизод за любовта – Бошлаф, сезон 1, епизод 18 – За по-добрата страна на нещата за За започването отначало – Бошлаф, сезон 1, епизод 17
  • БошLove – един епизод за любовта – Бошлаф, сезон 1, епизод 18 – За по-добрата страна на нещата за Песен за една царица
  • За по-добрата страна на нещата за Дай, за да получиш – Бошлаф, сезон 1, епизод 4
  • БошLove – един епизод за любовта – сезон 1, епизод 18 – За по-добрата страна на нещата за За започването отначало – Бошлаф, сезон 1, епизод 17
  • БошLove – един епизод за любовта – сезон 1, епизод 18 – За по-добрата страна на нещата за Песен за една царица

Архив

  • декември 2020
  • октомври 2020
  • септември 2020
  • май 2020
  • януари 2020
  • октомври 2019
  • май 2019
  • март 2019
  • януари 2019
  • юли 2018
  • юни 2018
  • декември 2017
  • август 2016
  • юли 2016
  • февруари 2016
  • януари 2016
  • октомври 2015
  • юни 2015
  • април 2015
  • декември 2014
  • септември 2014
  • май 2014
  • април 2014
  • март 2014
  • януари 2014
  • декември 2013
  • ноември 2013
  • юни 2013
  • април 2013
  • декември 2012
  • ноември 2012
  • октомври 2012
  • септември 2012
  • юли 2012
  • май 2012
  • април 2012
  • март 2012
  • януари 2012
  • декември 2011
  • ноември 2011
  • октомври 2011
  • август 2011
  • юли 2011
  • юни 2011
  • май 2011
  • април 2011
  • март 2011
  • февруари 2011
  • януари 2011
  • декември 2010
  • ноември 2010
  • октомври 2010
  • септември 2010
  • август 2010
  • юли 2010
  • юни 2010
  • май 2010
  • април 2010
  • март 2010
  • февруари 2010
  • януари 2010
  • декември 2009
  • ноември 2009
  • октомври 2009
  • септември 2009
  • август 2009
  • юли 2009
  • юни 2009
  • май 2009
  • април 2009
  • март 2009
  • февруари 2009
  • януари 2009
  • декември 2008
  • ноември 2008
  • октомври 2008
  • септември 2008

Категории

  • Summer Challenge 2016
  • TED – Ideas worth spreading
  • Uncategorized
  • БошЛаф – сезон 1
  • БошЛаф – сезон 2
  • Бошнакова
  • В Мрежата
  • Времето
  • Въпросите на Анди и Димана
  • Елементът
  • За България
  • За душата
  • Кино
  • Любими книги
  • любими марки
  • Мисли за живота
  • Национални празници
  • Професионално развитие
  • Пътувания
  • С коментар в заглавието
  • Спомени от миналото
  • тестване на продукти

Мета

  • Вход
  • RSS за публикациите
  • RSS за коментарите
  • WordPress.org
© 2021 За по-добрата страна на нещата | Theme by Superb WordPress Themes