Здравейте,
Всеки път, когато има повод да говорим за любов, си е празник. Какво изобщо има смисъл, ако я няма любовта. Най-красивите думи са написани за любовта, най-прекрасната музика е написана за любовта, всичко е любов.
Аз съм Деси Бошнакова, вие сте с БошLove, прощавайте Бошлаф – подкаст за онези, които обичат мислите, смислите и не спират да мислят. А аз се намирам в студиото на procasters.co.
Може би си мислите, че ще ви цитирам някои от най-прекрасните стихове:
Я вас любил: любовь еще, быть может, В душе моей угасла не совсем; Но пусть она вас больше не тревожит; Я не хочу печалить вас ничем. Я вас любил безмолвно, безнадежно, То робостью, то ревностью томим; Я вас любил так искренно, так нежно, Как дай вам бог любимой быть другим.
Знам, че по-малките нищо не разбират от руския език, но това са едни от най-красивите думи за любов. И ги помня от училище. Но аз няма да продължа със стиховете. Спокойно.
Може би си мислите, че ще запея най-красивите песни. Но аз няма да го направя и си мисля, че ще ми благодарите, защото да ви пея в ушите си е точно обратното на любов. Но има една прекрасна песен на Пласидо Доминго – Песен за една кралица, която обожавам – Canción para una reina.
Може би си мислите, че си бошлафим за любовта – по принцип. И това няма да направя.
Ще насоча мислите ви към онази любов, без която не можем. А коя е тя?
Нямам отговор. Защото за всеки един от нас тази любов е различна. И както вече може би сте се усетили, ще си говорим за онова, което сърът на съровете за мен – сър Кен Робинсън – нарича Елементът.
Ако още не сте се срещнали със сър Кен Робинсън, моля ви – след края на епизода, потърсете в Гугъл и наваксайте.
И така Елементът е мястото, на което природните ви таланти се срещат със страстта ви. Когато хората стигнат до елемента, се чувстват най-много себе си, вдъхновени са и могат да достигнат до най-високите си нива.
Ще си кажете, че това е много лесно. Че вие точно това правите. Но за много хора по света, това съвсем не е така.
Кой е виновен?
Разбира се, за всеки един от нас ситуацията е различна. Но поне аз не съм срещала майка, която да си мечтае детето й да стане фризьор, готвач, чистач. И аз не правя изключение. Винаги се целим по-нагоре и много често забравяме, че целта не е наша, а на детето. Благодарение на любовта ми към сър Кен Робинсън, поне се опитвам да позволя на децата ми да преследват собствените си цели, а не моите. Съвсем не е лесно, но пък ако не се опитваме, няма как да се получи.
Много често силите, които ни тласкат надалече от Елементът ни, са в средата, в която живеем. Тя средата не е много толерантна към някои по-различни ЕЛЕМЕНТИ. Дълъг е разговорът за средата, но само си помислете колко учудени лица сред приятелите си ще видите, ако изведнъж кажете, че искате да бъдете учител, медицинска сестра, обущар или нещо, което не е мениджър в глобална компания, нещо, което сами създавате, а средата постоянно ви бута към държавната служба.
И в тази посока няма да задълбавам, защото всеки има своите примери как средата го побутва нанякъде.
А средата може да бъде и друга. И нашата е: в едно изследване се казва, че само 8% от завършилите висше образование искат да бъдат предприемачи. Което аз чета като само малка част от младите са готови да поемат сами отговорността за собствения си живот. Разбира се, че е пресилено, но дори и този процент да е занижен, дори и да е 20, пак ми е малко. Защото предприемачите движат света напред с идеите, които реализират.
Не ме съдете. Аз все пак изпитвам любов към свободата, което ме възпира да обичам държавната работа. Може би греша.
Но средата прави така, че много малко свестни хора да се стремят към политическа кариера. Най-вероятно с това ще се съгласите. А сигурно има хора, за които Елементът се намира точно на това място.
Но да се върнем на любовта и вдъхновението – те обикновено са свързани. Но при мен вдъхновението винаги идва от хора, които преследват мечтите си. Онези лудите, които са готови да се лишат от комфорта си и да вървят по трънливия път. Такава съм си – малко напротив и малко на въпреки. Но пък съм успявала да бъда, ако не постоянно, то поне всеки път съм била близо до Елемента си.
Така че – ако вашият Елемент е някъде, където средата ви не одобрява, променете средата или я сменете. И двете са възможни, но някои решават да се преместят в по-подходяща среда, а други – да създадат тази среда. Няма верен път, освен този, които вие приемете за ваш.
Ако обаче е трудно да се противопоставите на родителите и средата, винаги имате опция да прибягвате до Елемента си като ваше хоби. Да, когато много обичате нещо, но не се получава това да бъде основното ви препитание, винаги има възможност да го запазите за свое хоби. Познавам хора със всякакви хобита – от традиционни като риболов до плетене на шалове.
Докато ви говоря в главата ми звучат думите на един млад мъж, който след светкавична кариера в IT бизнеса, напуска и отваря хлебарница. Този човек с такава любов говори за усещането да създадеш хляб от отделните продукти, че чак ти се иска и ти да рипнеш от леглото рано-рано и да отидеш да месиш.
Е, със сигурност моят Eлемент няма да е на място, където трябва да се става рано. Така и не се научих да се радвам на утрото – онова най-ранното към 4.00. Аз си оставам от хората, за които ранното ставане е мъчение.
Със сигурност обаче, ако чуваме повече истории на хора, които ей така – си вървят по своя път, може пък и ние да тръгнем по пътя си към собствения си Eлемент. Нашият народ е много мъдър, но изобщо не си е дал сметка за промяната в света и някак си неточно звучи днес твърдението, че музикант къща не храни. Храни. Стига да е добър.
А какво да кажем за онези младежи, които по цял ден играят на игри, а после започват да създават игри и пак да играят, за да ги тестват и така животът им преминава в игра?
Времената се променят. Наскоро чух за една дама, която има страхотен смях. Нейна приятелка я записала и я качила в YouTube. Смехът й събрал толкова много харесвания и гледания, че тя започнала да качва редовно смеха си и си докарва доста прилични доходи.
Това – кой да го предположи? Поне аз не се наемам дори да си мисля, какви неща ще могат да работят хората след 10 години.
Така че няма смисъл да вменяваме на децата и любимите си хора очаквания и да ги спъваме по пътя, по който искат да вървят. Единственото, което има смисъл да направим, е да вървим към Елемента си, а когато стигнем – да положим усилия, за да останем в него.
Ако обичаме някого – да му помогнем да намери Елемента си, да го подкрепяме по пътя и да се радваме, когато той остава в Елемента си.
Така на практика ще осъществим онова пожелание от една стара песен от протестите – Ако до всяка добро същество, застане поне още едно…
Тук обаче няма да е добро същество, а същество в Елемента си – а когато си в Елемента си, ти си най-добрата версия на себе си, за себе си и за хората около теб.
Колкото повече хора се озоват в Елемента си, толкова по-добър ще стане светът.
И така се размечтах, че …
Но вие ще си кажете, аз например искам да пея. Трудя се, ама не ставам звезда. Няма как всички да са звезди, но ако се върнем към определението за Елемента, ще си спомните, че това е пресечна точка между това, което природата ви е дала и това, което кара сърцето ви да пее. Тези две неща невинаги съвпадат. Когато имате талант, но не харесвате нещо, ситуацията не е тъжна. Просто светът няма да види талантът ви. Но тъй като светът не знае, че го имате, няма да предизвикате много мъка.
Ако обаче нямате талант, а много обичате нещо – намерете начин да не се излагате. Ако обичате лека атлетика например, но не ви се отдава, можете да станете съдия, можете да станете спортен коментатор, да създадете компания, която произвежда най-добрите шпайкове, да станете най-добрият спортен фотограф и още и още.
Няма ограничения, когато има любов.
Въпросът е, че в цялата истерия за любовта, никой не ни казва, че тя има цена – и ние трябва да сме готови да я платим. Ако искате да сте най-добрият цигулар – трябва много да свирите, дори и когато другите си почиват. Ако искате да сте на върха, трябва да се трудите. Тайната тук е или по-скоро уловката е, че ако всичко това се случва докато сте в Елемента си, няма да го усетите.
Нали се сещате за оново усещане, когато сте потънали в нещото, което обичате и съвсем сте забравили да звъннете на любимия, да вземете детето от градина или да се обадите на майка си.
Когато има любов, усилията не са усилия, а удоволствие. Лъжа – разбира се, че са усилия, разбира се, че понякога боли, но любовта ти помага да се справиш и това, което ще постигнеш те кара да забравиш за усилията.
А сега си представете как изглежда вашият Елемент?
Там ли сте?
Ако не сте, какво ви спира?
Колко още ще чакате?
Не отлагайте прекалено много. Защото от опит мога да ви кажа, че Стив Джобс е абсолютно прав като казва, че единственият начин да вършиш страхотна работа е да обичаш това, което правиш. Ако не сте го открили още, продължавайте да търсите. Няма как дори да се осмеля да пипна думите на маестрото. (За мен, не е нужно да е и за вас.)
Само че знам и че голяма част от приятното усещане идва по пътя към мястото. Така че вървете. Ако спрете, чуйте епизода за започването отначало и започнете отначало.
Важното е да намерите своя Eлемент, да помогнете на другите да намерят своя Eлемент и eлемент по елемент да сглобим едно по-добро място. На което ми се иска да бъда.
А може би Бошлаф е точно това място за мен. Иlи поне едно от тези места. Защото както си знаете, съм малко напротив и може би имам повече от един елемент.
Е, отнесох се и времето отлетя. И дойде време за две важни неща. Знаем си, че ако сме в Елемента си, няма нужда от малко кютек, защото ще се случи и со кротце, со благо.
И понеже съм в Елемента си, и понеже започнахме с любов – няма как да се сдържа и да не ви кажа – бъдете с бошлаф, защото бошлафът е направен с любов за вас.
Обичам ви!
Moжете да гледате този епизод в YouTube:
Или да го слушате в платформите за подкасти:
Spotify: https://spoti.fi/324iIw4
Apple Podcasts: https://apple.co/2V2goUI
Google Podcasts: http://bit.ly/326M0dw
YouTube: http://bit.ly/2VcNTEf