Преди време отнякъде бях чула следното: Трябва постоянно да се променяш, за да останеш същия. И да си призная, много се смях, защото ми се струваше пълна идиотщина това изказване.
Само че попораснах и разбрах колко мъдро е това изказване. И така – ден след ден си го повтарям, за да не го забравя. Защото е важно. За мен. За вас и за всички около нас.
И така:
Аз съм Деси Бошнакова и сме заедно в епизод 20 на подкаста Бошлаф, с който се опитвам да ви предизвикам да мислим, да споделяме мисли и да търсим смисъл с мисъл. Колко мисъл се събра в последното изречения, а?
И най-вероятно много добре знаете, че аз съм в студиото на procasters.co. А те правят толкова много други подкасти – все за вас и за вашите приятели. Посете сайта им.
Трябва да ви направя едно признание. Маниак съм на сериала Criminal Minds – на български заглавието е преведено като “Престъпни намерения”. Спокойно – няма да ви занимавам с любимия ми д-р Рийд. Само ще кажа, че едно от любимите ми неща в този сериал са мъдрите мисли в началото. Всеки епизод започва с нечия гениална мисъл. Може би, ако правех този подкаст на английски, щяха да вземат и някоя моя мисъл, ама – не, няма да стане.
Защо ви разказвам това – заради една мисъл, която по спомен е на Съмърсет Моъм. Абсолютно по смисъл, без да помня точните хубави думи, мисълта бе следната:
Благодаря, че ти променената, продължаваш да обичаш мен, променения.
А, схванахте ли?
Със сигурност, защото на мен ми трябваше малко време. Как така аз променената обичам теб променения по начина, по който аз непроменената съм обичала теб непроменения?
А, обърках се малко. Но объркването е неотменна част от пътя към намирането на верния път. И така.
Двете мъдри мисли ме хвърлиха в сериозни размишления. Тогава не знаех, че това се нарича бошлафене.
Дадох си сметка, че всяко едно нещо и всеки един човек са в състояние на постоянна промяна. Постоянно. И няма как да не е така, защото времето върви – понякога за мое съжаление само напред. Но за времето си има цял друг епизод.
Дори и несъзнателно с годините съм се променила. Не давам оценка – дали е за добро или зло, но със сигурност не съм същата, каквато съм била. А пък може и да съм? А?
И вие сте се променили. Въпросът е от една страна променяйки се – останали ли сме същите и от друга страна – дали вие променените, продължавате да харесвате мен – променената?
Е, щом слушате, най-вероятно отговорът ви е да, а ако е не, ми е странно какво правите тук? Но щом сте с нас, останете. Може пък до края на епизода да се промените и да се заобичаме, нали?
В моя кратък престой на тази малка планета толкова неща се промениха, светът се промени и няма как, ако искам да оцелея, аз да не го последвам.
Но майсторлъкът тук е променяйки се да съумея да остана същата – а, магия някаква искам да ви разкрия.
Няма магия – има нещо, което се нарича Аз и ако се познаваме, ако знаем какво ни прави човекът, който сме, колкото и да се променяме, няма как да изневерим на себе си.
Лесно е да се каже, много по-трудно да се направи, но пък никой не ми е обещал да ми е лесно и спокойно. Иначе няма да е интересно.
Така че – променяйте се, не се страхувайте, защото дори и да се страхувате, ще се промените.
А по-добре би било промените да бъдат осъзнати, за да не се изненадате от човека, който ще станете.
Ако искам да съм номер едно – аз съвсем не го искам, ама за целите на примера ми върши работа да искам, трябва постоянно да правя нещо ново – да се променям, защото другите ме настигат, правят това, което аз правя, и нямам конкурентно предимство, както биха казали специалистите по продажби.
А всеки иска да има предимство – това означава нещо малко повече или малко по-различно от това, което имат другите.
Някога един мой преподавател ми каза, че е добре да си представя, че съм магазин. Ако искам хората да си купуват от моя магазин или трябва да имам много стоки на достъпни цени или да имам уникална стока, която могат да намерят само при мен при това отбрана група потребители, защото уникалните стоки не са масови.
Преведено на човешки език – ако искам да оцелея, трябва да мога много неща, защото не се знае какво ще се търси. Или да мога едно нещо, но толкова добре, че всеки, който има нужда от него да търси мен. Друг един любим мой автор – Дейвид Миърман Скот – заимствайки от Дарвин, и говорейки за комуникациите в 21. век, казва, че оцеляват най-адаптивните, а не най-добрите. А адаптацията си е вид промяна, поне според мен.
Е, сами се сещате колко е вярно това, защото пак, за краткия ми живот на Земята, толкова много се промени работата – на преподавателя, на журналиста, на ПР. Промени се и ролята на родителя. Абе, всичко се промени.
И дори и да не ми се е искало, аз също се промених.
Въпросът е как да съумеем да се оправяме във всичките тези промени, защото понякога човек има нужда от стабилни опорни точки, за да не загуби посоката.
И тук отново се връщаме към самите себе си. Ние трябва да сме си опората – ние трябва да знаем кои сме, какво бихме направили и какво не бихме направили, не защото някой го иска, а защото ние искаме да продължим да бъдем себе си.
Както се пееше в онази прекрасна песен на Франк Синатра – And more, much more than this, I did it My Way – И още нещо, много повече от това, Направих го по моя начин.
Е, тогава, няма как във водовъртежа на всички тези промени да се загубите и да не останете себе си.
На мен това ми харесва. Опитвам се. Дори се старая да продължавам да бъда това, което си мисля, че съм. И да си призная, малко на въпреки всичко, в повечето случаи ми се получава.
Но дали ще ми се получи и следващия път, когато промяната дойде, не знам. Ще видим.
Чудите се за каква промяна ви говоря?
Да, трябва да ви призная, че пътешествието Бошлаф бе неочаквана промяна за мен.
Но като всяко хубаво нещо и той има край.
Спокойно, този епизод е официалния край…
Но на сезон 1. Точно така, Ирина Карбанова ми подхвърли идеята и на мен много ми хареса. Великите сериали, книги и всичко, което се сетите – имат сезон 1.
После идва сезон 2 – нашият ще започне след Великден и близо или около Денят на труда, защото бошлафенето може и да изглежда лежерно занимание, ама си е хамалогия. Да го измислиш, да го запишеш, да го монтираш, да го качиш и т.н.
Така че, надявам се почивката – заслужена за вас – изслушахте 20 епизода, и нужна на мен, ще се случи след този епизод.
В почивката няма да ви оставя напълно да си почивате.
С прекрасната Ева, която ми помага в поддържането на Бошлаф-а във Facebook, Instagram и YouTube, сме ви замислили разни бошлафчета, за да не ни забравите.
Ще ви поканим на томбола с подаръци, защото имаме още подаръци за раздаване, ще има и други неща, ама няма да казвам всичко сега.
И след почивката ще се върне Бошлаф-ът – променен, но същия – за вас.
Най-вероятно ще се вслушам в съветите ви за усъвършенстване на бошлафенето, БошLife, БошLove и още друго Бош- неща.
Но да се върнем на промяната и непромяната. Казвали са ми, че ако нещо работи, най-добре е да не го пипаме, защото може да стане по-лошо. И най-вероятно в много от случаите тази мисъл може да свърши работа, но да ви призная, много често – особено, когато са замесени хора, съвсем не е така. Трудно можеш да не пипаш нещо, което работи, защото толкова много неща около него са се променили, хората са се променили и единственият начин това, което правим да остане точно толкова смислено и важно за другите е и ние да се променим.
Така че не се съпротивлявайте. Сприятелете се с промяната – тя е тук, за да ви помогне да останете себе си.
Ако решите да се съпротивлявате – може и да успеете до известна степен, но няма да е задълго. Така че, въпреки овнешката ми натура да споря за спора, ви съветвам да не водите тази битка. Тя някак си от самото начало е обречена на провал.
Така че присъединете се към променящите се с любов към промяната хора и нека заедно вървим напред, пък да видим какво ни чака там.
Има толкова цитати отпреди хиляди години, които показват, че всяко поколение смята следващото за провал. Ама – всички те бъркат. Защото аз не съм провал. Вие не сте провал и следващите след нас – няма да бъдат провал. Просто са различни, а ние хората не обичаме различните от нас.
Е, аз не съм от тези хора, защото обичам различните, но това е тема за новия сезон на Бошлаф.
И така – вероятно се досетихте, че на Facebook страницата очакваме вашите идеи за промени в бошлафа, идеи за теми за бошлафене, абе – каквото ви е на душата.
Аз ще прочета, осмисля, и тези, които ме предизвикат, ще намерят място в Сезон 2 на бошлафът.
Да, правилно – Сезон 2. Може би под въздействието на прекрасните сериали на Паоло Сорентино, ако приемем, че сезон 1 е бил Младият Бошлаф, сезон 2 ще го кръстим – Новият Бошлаф.
Не знам, наистина не знам. Толкова много нови приятели ми донесе сезон 1, че не знам как да благодаря.
Така че – благодаря ви – за слушането, харесването, споделянето – за обичта, която ми подарихте. За време – което споделихме.
За това – че ви има.
Не мога обаче да се разделя с вас, без да ви кажа, че Бошлафът козината си може и да смени, но нрава си – никога.
И така – отново и за кой ли път – благодаря ви за магията, която ми подарихте.
Благодаря ви – за истинността, която споделяте.
Благодаря ви – че малко на въпреки слушате бошлафенето ми и сме заедно.
Имаме предпролетен край на сезон 1. Кратка предпролетна почивка, а и най-вече, защото сме в ретрограден Mеркурий, аз съм в сатурнова дупка, а пролетта няма да дойде преди 21 март.
И така, знаете къде да очаквате нашите изненади, а ако ви е много мъчно за бошлафа, в съкратен вариант той се случва и между лекторите на конференията TEDxSofia, която също правим с любов за вас.
Очаквайте възкръсването на БОШлаф, там някъде след Великден и преди или точно в Деня на труда.
Обичам ви!
Moжете да гледате този епизод в YouTube:
Или да го слушате в платформите за подкасти:
Spotify: https://spoti.fi/324iIw4
Apple Podcasts: https://apple.co/2V2goUI
Google Podcasts: http://bit.ly/326M0dw
YouTube: http://bit.ly/2VcNTEf