Да разлаем кучетата
Posted: January 15, 2012 Filed under: Бошнакова | Tags: кучета, приют, приют за кучета в Богров 6 Comments »Това е точното описание на посрещането, което кучетата ви организират.
Вие сте доброволец, който иска да ги разходи в почивния си ден.
Първото, което правите е да ги разлаете. Още щом приближите с колата чувате лая. Толкова са много и така лаят, че в този техен лай можете да уловите хиляди послания и мисли.
Отдавна исках да отида да разхождаме с децата кучета в почивните дни. Но все нещо ме възспираше. Днес бяхме твърдо решени въпреки пронизващия вятър да отидем.
Разходихме 5 кучета. Не е голяма работа, но се почувствахме добре. Някак си общуването с кучетата ти показва колко малко можеш да дадеш и да направиш едно живо същество щастливо.
Кучетата са страхотни, но те са в приюта, на улицата и по полетата, заради нас – безотговорните хора.
С тази едночасова разходка не станах по-отговорна. Но децата видяха какво могат да направят безотговорните хора. И решиха да ходим по-често да разхождаме кучетата.
Иска ми се да можехме да разходим всичките. Иска ми се да можеха да не лаят толкова умоляващо, защото техният лай ми напомня за човешката жестокост и безотговорност.
Но ние (аз и децата) няма да спрем с първата разходка. Ще продъжлим и се надявам това да ги научи да обичат живите същества и да се отнасят отговорно към техния живот.
Ако имате време отделете час два и разходете кучетата – те ще ви отвърнат с безкрайна обич, защото така са устроени – да се радват. И нека не ги разочароваме.
*Днес ние отидохме, подтикнати от TEDxBG. Но бяхме твърдо решили да го направим още преди това. Сега вече знаем, че ще продължим и така докато някой ден осиновим куче, за което да се грижим отговорно.
Не, не трябва
Posted: January 14, 2012 Filed under: Мисли за живота, TED - Ideas worth spreading | Tags: идеи, които с струват, не не трябва, Ted, TEDxBG 7 Comments »Не, не трябва да четете тази публикация.
Не, не трябва да не си мислите, че съм хейтър.
Но ако продължите, ще ви кажа, че не трябва да се ядосвате, ако сте пропуснали TEDxBG 2012.
Но трябва да се вбесите. Да, точно така, трябва да се ядосате на себе си и да промените нещата.
Няма да ви разказвам подробно кой е говорил и какво е казал. Не успях да придобия този блогърски навик.
Но ще ви кажа, защо НЕ трябва да пропускате такива събития. Или поне защо аз НЕ си позволявам да ги пропусна.
Не заради лекторите, въпреки че често има страхотни лектори.
Не заради хората, повечето от тях ги познавам, все пак живеем в малко географско пространство офлайн.
Не заради знанията, тях ако искате да ги получите, можете да прочетете текст – хартиена книга, е-книга, или онлайн.
НЕ, не трябва да пропускате такива събития, заради витаещия в тях дух на свобода, увереност, сила на духа и най-вече позитивизъм.
Да, Не трябва да пропускате нито еднa възможност да изживеете ден сред хора, които гледат с позитивни очи, които вярват, че светът е такъв, какъвто си го направим, хора, които ако не харесват света, го променят, а не чакат той да ги промени.
Не, не трябва дори да си помисляте, да пропускате подобно събитие. И когато посетите подобно събитие, ще се пристрастите към дрогата на идеите, които си струва да бъдат споделяни.
Абсолютно пристрастно, необективно и емоционално споделих мислите си.
И обещавам, че НЕ, няма да пропускам нито един шанс да се надрусам с желание да променя света.
Ако дойдете и вие, ще станем повече и няма да се налага да чакаме министърът на вътрешните работи да купи пържоли на кучето.
Ако искате пълно описание на това кой и какво каза, посетете блога на Крис и на Комитата.
Ако искате още емоционални мисли, посетете блога на Боби.
Със сигурност ще има и други, от многото приятели, които НЕ пропуснаха TEDxBG, които ще споделят.
Ако не се разсеят в работа, ще добавя и тях.
2012 причини за по-добро настроение
Posted: January 3, 2012 Filed under: Бошнакова | Tags: 2012, Нова година 3 Comments »
Дойде 2012 година. Като повечето хора и аз (може би и вие) сте се зарекли да направите поне 2012 неща, за които не ви е останало време през 2011.
Но за да се наслаждаваме на по-добрата страна на нещата е добре да си поставяме по-постижими цели.
Затова докато изпращах една от най-странните години в моя живот, си казах, че единственото, което искам през 2012 г. е поне 2012 причини да имам повече време да се радвам на страхотното си семейство и на страхотните си приятели.
В началото на 2012 г. пожелавам на всички поне 2012 причини да намерите 2012 часа повече за любимите си хора и любимите си занимания.
Вижте колко красива може да бъде зимата, пролетта, лятото и есента.
Намерете 2012 причини да отворите себе си към по-добрата страна на нещата.
2012 пъти здрава и късметлийска нова 2012 година!
Не съжалявайте, че съжалявате
Posted: December 17, 2011 Filed under: Мисли за живота, TED - Ideas worth spreading | Tags: Катрин Шулц, Кен Робинсън, съжаление, съжалявам Leave a comment »Благодаря на Събина за това видео.
Като малка баба ми (страхотна жена) постоянно ми казваше, че е по-добре да съжаляваш за нещо, което си направил, отколкото за нещо, което не си направил.
Кен Робинсън казва, че ако не си готов да сбъркаш, нищо оригинално няма да измислиш.
И следвайки съветите и на двамата, аз прегърнах идеята, която Катрин Шулц разказва. Имах късмета да улуча момента и да взема видеото за превод.
Оставям ви на удоволствието да го изгледате.
И не съжалявайте, че съжалявате. Иначе няма как да вървим напред.
Катрин Шулц: Не съжалявайте, че съжалявате
Аз съм луда, а ти?
Posted: December 10, 2011 Filed under: Бошнакова, За душата, Мисли за живота | Tags: Да бъдеш достатъчно луд, Джошуа Уолтърс, TED - Ideas worth spreading 1 Comment »Колко често използвате думата луд?
Колко често я използвате за някой, който просто иска да бъде себе си?
Колко често лудостта я оприличаваме с нещо, което е различно от сивотата около нас?
Ако и вие сте луди поне по няколко пъти на ден, това видео е за вас.
Джошуа Уолтърс: Да бъдеш достатъчно луд
Imagine
Posted: December 8, 2011 Filed under: За душата | Tags: Джон Ленън, осми декември, imagine 1 Comment »Спомням си 8 декември от дете, но не заради студентския празник (никога не съм го празнувала, дори и като студентка).
Спомням си 8 декември, защото в този ден скришом, ако изобщо може да скриеш запалена свещичка на Попа, поставях и аз моята в знак на преклонение към Джон Ленън.
Спомням си плаката с лика на стената му в моята стая.
Спомням си и всяка негова песен. Знам ги наизуст.
Но най-много му благодаря, че си спомням IMAGINE.
И този блог, посветен на по-добрата страна на нещата, показва, че продължавам да бъда един от мечтателите, които застанаха редом до великия Джон.
Джон, благодаря ти за музиката, за думите, за вдъхновението и за това, че дори и 31 години след убийството ти, продължаваш да ми напомняш, колко е важно да бъда мечтател и да дам шанс на мира.
Някого, когото да обичаш
Posted: November 24, 2011 Filed under: За душата | Tags: Фреди, Freddie Mercury, Queen, Somebody to love 10 Comments »Днес се навършват 20 години от деня, в който светът загуби един от най-великите музиканти.
Никога няма да забравя първата си среща с Queen. Няма и не съм забравила музиката, която ме вдъхновява, успокоява и ми дава сили да продължа. Безкрайните превъплъщения на Фреди и музиката му.
Няма да забравя и колко плаках в този ден преди 20 години. Все още не мога да осъзная, че няма да има нова музика от Фреди. Знам го, но не го приемам.
Поздрав към всички фенове на единствения, незабравимия и незаменимия – Freddie Mercury живота на милиарди хора по света.
За мен Фреди е някой, когото обичам.
Затова и ви поздравявам с тази песен Somebody to love.
На театър в кино
Posted: November 22, 2011 Filed under: За душата, Кино | Tags: „Плажът”, „Плитък гроб”, „Трейнспотинг”, Collaborators, Британски съвет, Джон Ходж, Кралския национален театър в Лондон, Сътрудници”, кино, театър 1 Comment »Внимание, този текст е следствие на любовта ми към театъра, киното, Британски съвет, Любов и Гради, и гениалността на една книга, която скоро ще издадем на български език. Хората, които искат свят без продуктово позициониране, могат да спрат дотук.
Купете си билети от Cinemacity. Купете си пуканки и Coca-Cola. 3D очила няма да ви трябват. Настанете се удобно, защото ще гледате……
Представление на Кралския национален театър в Лондон!
Добре. съм. Не съм полудяла. Правилно сте прочели. Пиесата е „Сътрудници” (Collaborators) от Джон Ходж, сценарист на култови филми като „Трейнспотинг”, „Плажът” и „Плитък гроб”.
Как да не се радва човек на развитието на технологиите. Как да не се радва човек на идеите, които наистина променят света. Как да не се радва човек на мисълта, която тече в главите на хората, които ще ми позволят да стана част от магията на театъра, докато си хапвам пуканки и пия най-газираната напитка.
Наистина, когато чух новината по радиото завидях на хората, на които им е дошла идеята. Завидях за куража тази идея да се случи. Радвам се на успеха на идеята и се радвам, че ще мога да усетя случването на тази идея тук в София.
Това ме кара да мечтая за сбъдването на много шури идеи, които ми се въртят в главата. Успехът на нетрадиционно случващите се неща ми дава вяра, че все още много интересни неща предстоят да се случват.
Така ви оставям, заредена с въодушевление, което е породено от представленията на Кралския национален театър в Лондон, които се излъчват по сателит в повече от 700 салони в над 22 държави.
Скоро ще бъдат 23.
Приятно гледане.
Second hand или нещо по-различно
Posted: November 5, 2011 Filed under: Мисли за живота | Tags: дрехи втора употреба, second hand 7 Comments »Утре по телевизията ще споделя, страстта си към пазаруването в магазините Second hand. Когато разказах на приятели, някои ме попитаха – “Ама не те ли е грижа, какво ще си помислят хора?”
Грижа ме е какво си мислят хората за мен. Няма да лъжа, но винаги съм била убедена, че човекът прави дрехата, а не обратното.
Така се случи, че живея в меката на този вид магазини. И редовно минавах покрай тях. И логично, влязох. Зарових се сред купишата неща и открих страшно интересни дрехи.
В повечето случаи маркови, каквито все още не можем да намерим в магазините у нас. По-различни от тези, които като си купите и все едно сте с униформа.
Така се пристрастих. Всяка седмица си отделям време, за да търсят интересни неща. Понякога намирам, друг път – си тръгвам с празни ръце.
Но истината е, че това по никакъв начин не ме кара да се чувствам second hand човек. Просто човек.
Този вид магазини ги има в цял свят. За първи път влязох в такъв в САЩ, с приятели, които трябваше да си купуват дрехи за официална вечеря и не искаха това да им струва цяло състояние. Аз гледах малко стрестнато, защото нагласата ми беше, че това са магазини за хора с по-ниски доходи. И там и тук се оказа, че това не е вярно.
И така лично на мен не ми пука какво ще кажат хората. В тези магазини намирам страхотни неща, много от които са по-качествени от нещата, които си купувам на пъти по-високи цени в официалните магазини на разни марки.
Единственият ми проблем е, че у нас все още няма система, организирано движение, чрез което и моите дрехи, които са запазени и почти нови, но не нося, да оставя за продаване. Но съм убедена, че и това ще се случи скоро.
Така че утре, ако попаднете на мен по телевизията, не се чудете как така ще споделя, че обичам да тършувам из тези магазини. Обичам и не го крия.
И линк към една публикация в моя блог по темата.
Благодаря ти, Стив!
Posted: October 8, 2011 Filed under: Мисли за живота | Tags: Стив Джобс, безразсъдни, гладни, живот, смърт 1 Comment »Върнах се. Извинявам се на всички, които са минавали насам, и са останали разочаровани, че нищо ново не се появява. Върнах се и ще остана, ако ми позволите, този път сериозно и без да ви разочаровам. Върнах се, защото пред лицето на смъртта всичко се пренарежда. Тъгата пречиства, и ти помага да видиш нещата, които иначе загърбваш и оставяш за друг ден. Истината е, че в денят, в който почина Стив Джобс, плаках много. Истина е, че в този ден, гледах над 20 пъти речта му пред завършващите Станфорд. И истина е, че в края на този ден, отново се почувствах жива. Готова да изживея утрешния ден, сякаш е последния ми ден тук. Върнаха се силите ми, желанието ми да се боря с мелниците, с вятъра и нуждата да усещам сладката умора от воденето на битки, в които вярвам.
За този нов порой от енергия трябва да благодаря на Стив Джобс. И го правя. Казвам му своето: Благодаря!
И понеже се връщам, благодарение на него, ще започна с мисли от онзи тъжен ден.
Нужно ми бе време, за да напиша своето благодаря. Защото аз не разбирам от компютри. Но го обичах – него, в много по-голяма степен, отколкото продуктите му. Те за мен бяха връзка с неговите идеи. И затова поднасям своето закъсняло благодаря към един човек, когато винаги ще обичам.
В онзи ден се събудих достатъчно навреме, за да мога да си взема душ и спокойно да започна деня си с чаша кафе и новините в Мрежата. Отпих глътка кафе, дръпнах си от цигарата и отворих компютъра. Стартирах Safari и онемях от това, което видях на сайта на Apple.
Не повярвах. Така както не повярвах и преди 10 години, когато видях първите кадри от 9/11.
Отворих Facebook и ми се наложи да повярвам. Да повярвам, че е възможно Стив Джобс да си отиде от този свят без да съм успяла да се срещна с него.
После докоснах компютъра си, зачетох се в почти готовата за печат книга “Презентирай като Стив Джобс” и си дадох сметка, че грешах.
Защото той се е запознал с мен, както и аз с него.
Магнетичното привличане се бе случило, независимо от разстоянието и липсата на физическа близост. Аз черпех от вдъхновението му всеки ден и час. От онзи далечен ден, когато още дори не познавах мъжа си, когато прочетох книгата на Джон Скъли и се влюбих в човека, предложил му вместо да продава подсладена вода, да се присъедини към хората, които искат да променят света, до ден днешен го обичам и ще го обичам завинаги.
Може да ме нападнете, да кажете, че предметите не са най-важното, но аз – както и хиляди хора на този свят, имаме нужда някой да ни продава надежда, надежда, че трябва да опитваме, че трябва да станем, когато паднем, че трябва да отстояваме правото си да бъдем различни, че ако обичаме това, което правим, няма начин да не ни е приятно пътуването към целта.
Да, няма начин да няма начин, ако останем гладни и безразсъдни.
Това за мен е Стив Джобс. Това за мен е и Кен Робинсън. Това са всички онези хора, които срещам в живота си, и в чиито очи виждам онзи магически блясък, без който нищо смислено не може да се случи на тази Земя.
Благодаря ти, Стив!
Благодаря ти, че всеки ден, когато отворя своята отхапана ябълка, си припомням сама на себе си, че трябва да остана гладна и безразсъдна, ако искам да бъда себе си.
Благодаря ти, Стив! Надявам се, все пак, някой ден да се запознаем някъде, на някое място, там, където си ти, и където един ден ще дойда и аз. Денят, в който се оказа прав, че е последният ти, за съжаление, дойде. И моят ще дойде, и ти обещавам, че този ден ще го изживея така, както винаги съм искала да изживея последния си ден. Така ще живея всеки ден. И за това, отново ти благодаря!
