Thank You For Loving Me
Posted: April 18, 2011 Filed under: За душата | Tags: Bon Jovi, Две е повече от едно, благодаря, блог игра, коментари, Thank you for loving me 9 Comments »Измина една напрегната седмица, в която ви съсипах с подкани да ми оставите един коментар.
Не съм и предполагала, че толкова много идеи, споделяния и мисли, ще получа в замяна. Обичам ви.
И понеже едно от нещата, които винаги съм искала да умея е да пея, но пея само под душа и на караоке, ще ви се отблагодаря с една страхотна песен!
Обичам ви!
Две е повече от едно
Posted: April 7, 2011 Filed under: За душата | Tags: Две е повече от едно, блог игра, LG Optimus 2X 406 Comments »С тази публикация участвам в играта за LG Optimus 2X.
До 17 април можете да оставяте коментари – подписани. Ще победи събралият най-много коментари:)
Моля в полето URL да оставите линк към ваш сайт или профил във Facebook, Twitter, LinkedIn или където и да било, за да докажете, че сте истински човек, който харесва страхотните неща в живота. Благодаря!
Ето и историята. Коментирайте, защото този път много искам да спечеля, заради 2 души, които са повече от едно – моите две деца, които ужасно искат този телефон.
Ако сте математик, много добре знаете, че 2 > 1. Аз не съм математик и ще се опитам да ви обясня, защо трябва да внимавате с 2, което е повече от едно, защото води често до пристрастяване. Ще ви разкажа за три неща (2+1), които ми показаха, че ако повториш, има голяма вероятност да потретиш, а това е достатъчно основателна причина да искаш да повториш нещата, които ти харесват.
Наскоро един любим мой човек попита: “Кой би гледал един и същ филм два пъти?” И понеже винаги съм искала да бъда като третата рибка от “Копче за сън” и да бъда малко напротив, побързах да отговоря: “Аз”. Та, като видях темата на състезанието, веднага се сетих за 3 филма, които след 2 път не можах да спра да искам да гледам отново и отново. Кой са те? Сега ше ви разкажа за тях, и ще ви помоля да ги гледате 2 пъти. След това няма да можете да спрете.
Ето и първия:
Георги и пеперудите
Няма такъв филм, няма такъв екип, няма такъв режисьор. Когато го гледах за пръв път, след края не знаех какво точно ми се е случило. Не можех да повярвам, че такъв филм е факт, че този филм е направен от хора, които познавам и обичам, от хора, които могат да правят кино на световно ниво и чиито офис е съвсем близо до дома ми:)
Да, гледах го втори път. И тогава разбрах, че няма да мога да спра да го гледам. Защото този филм е част от мен – един човек, една мечта, един екип и една мечта за създаването на този филм. И до ден днешен имам нужда да гледам този филм от време на време. Имам нужда да се връщам в света на Георги и пеперудите, за да продължа да бъда себе си. Този филм не може да се гледа само два пъти. Ако го повторите, то той ще остане във вас завинаги и няма да може да се разделите. Посетете света на Георги и пеперудите – той е магически истински и зареждащ.
Рибата е няма. Рибата не мисли, защото рибата знае всичко. Досетихте ли се? Вторият филм, който повторих и не можах да изляза от неговия свят е Аризонска мечта. Мечтата е толкова важна за всеки, и два пъти по-важна за мен. Ако спра да мечтая, не знам какво ще правя със себе си. Затова, когато гледах за пръв път Аризонска мечта, отново не знаех какво точно се случва с мен. Знаех, обаче че тази магия не трябва да бъде изпускана и трябва да положа усилия да я съдържа в себе си – за себе си. И как да направя това – като го гледам втори път. След това историята е ясна – две е повече от едно и обикновено, води до пристрастяване. Филмът е неотменна част от живота ми, музиката към филма звучи в колата ми, приятели ме поздравяват с песни от филма за рождения ми ден (Благодаря на Пламен и Глория) и аз винаги помня, че рибата не говори, защото рибата знае всичко. Не бих могла да се разделя от Аризонската си мечта, защото повторих и така стана завинаги.
Саура! Да, не мога да не спомена Саура. Той промени танца в мен и мен като танцьорка. Но за учудване на хората, които знаят страстта ми към испанския език и култура, филмът, който не просто повторих, а откраднах за себе си е филмът му Фадо. Този филм ми отвори широко една врата към цял нов свят и към още една магия – магията на фадото, магията на Португалия, магията на една от най-брутално истинските музики. В колата ми до музиката на Аризонска мечта, има голяма колекция от фадо. И пак повтаряйки филмът, потретих и продължих. Проявих тотален егоизъм и задържах и този филм в себе си. Не го пускам, защото не мога да си представя какъв би бил светът без магията на фадото.
Един човек, една Аризонска мечта и едно фадо – все неща, които повторих и не можах да отделя от себе си.
Ако едно нещо си струва то вие ще искате да го повторите. И още и още. Въпросът е да си дадете сметка, че 2 не просто е повече от едно. Две е крачката, която дели безразличието от влюбването. Ако повторите и ви хареса – значи ще го задържите завинаги – филма, приятеля, града – все едно. Две не просто е повече от едно. Две е крачката, която правите към истинското обвързване.
Да купя или да направя подарък – това е въпросът!
Posted: March 9, 2011 Filed under: За душата | Tags: Калинка, деца, подаръци, творчество 6 Comments »Спомняте ли си когато бяхте деца, че имахме часове по трудово?
На мен ми бяха любимите, защото в тях майсторях неща – аз правех неща. И много често ги правех, за да ги подаря на мама. Днес, доколкото знам, това е отживелица, и децата нямат часове по трудово.
Когато наскоро разказах на децата си какви неща сме правели в тези часове те казаха в един глас: “Е, при вас е било по-хубаво. Ние не правим такива неща, а ни се иска.”
И когато ме попитаха какво да ми купят за празника (8 март вече е ден на мама), им казах да не ми купуват, а да ми направят. Получих най-милата картичка с най-прекрасните думи и понеже е толкова за мама, няма да я споделя, ще си я запазя егоистично за себе си и ще си я чета , когато един ден се пенсионирам и си пия кампарито с портокалов сок на брега на някое прекрасно море в топлите страни.
Но не мога да не споделя прекрасната калинка, която също бе част от подаръците за празника.
Искам да извикам на висок глас: Оставете децата да творят и правят неща с ръцете си, когато пораснат, ще купуват.
Ето и най-красивата калинка отгоре:

Ето и най-красивата калинка отдолу:
Gracias a Емил Марков
Posted: February 28, 2011 Filed under: В Мрежата, За душата, Мисли за живота | Tags: Емил Марков, нови приятели, приятели, приятелство Leave a comment »Gracias a la viva, que me ha dado tanto….
В превод звучи горе-долу така: “Благодарение на живота, който ми е дал толкова…”
Та и аз като в песента искам да благодаря на живота, на социалните медии за срещата с толкова много хора, които иначе никога нямаше да открия.
Благодаря на всички, които направиха света толкова малък, че да е трудно да пропуснеш хората от своята порода.
Като под порода имам предвид онова, за което народът ни е казал, че “краставите магарета се надушват от километри”.
Имам много страхотни нови приятели. Някои от тях съм виждала лично, други просто опознавам всеки ден от това, което споделят за себе си и света.
Един от тях е Емил Марков. Срещнах го във Facebook загледана по нещата, които пише на испански. И лека по лека та до днес, имам чувството, че винаги сме се познавали, без дори да сме се виждали. Имах височайшата чест да бъда тагната на картичката му за Коледа, която Капитал Light “си откраднаха” за празничния брой. И понеже Емил не е човек, който можеш да представиш само в един брой, последва и още един материал на 07 януари 2011 г. Не знам доколко хартиен човек е подходящо за човек като Емил, но истината е, че прави невероятни неща и от хартия.
Аз не съм дизайнер, и никога няма да бъда. Но като истински овен, това изобщо не ми пречи да опитвам. И вчера, когато споделих със света (как ли е тръпнал света в очакване точно на тази новина не знам, но не му е било лесно) новите дрехи на блога ми и открито си казах, че приемам поздравления, а критиките си ги знам, Емил Марков адски мило ми написа в лично писмо, че всичко е добре, само банерите не са чак толкова:) Ужасно мило, дори и само дотук. Но той не сложи точката, а ми предложи да ми направи банери, които да ми отиват на новите дрехи. И ден по късно ми ги изпрати. Те са от дясната ви страна, а ако сте си изградили навика да избягвате банерите ето ги и тук.
Благодаря на Емо, и на животът, че ме срещна с него – днес само виртуално, а някой ден, някъде и реално. По-важното е, че разстоянията вече не са пречка пред създаването на страхотни приятелства.
Една от най-прекрасните книги
за теб,
за него,
за нея и за нас.
И още една малка, но мъдра книжка за Бог. И да, тя може да се прочете дори и в таксито, защото Бог е в нас, и след това в храмовете, които му издигаме. Вие решавате накъде да тръгнете и в кое от двете таксита от банерчето да се качите.
Благодаря ти Емо! Gracias Emo!
Ако вече не издръжате от желание да видите какви страхотни неща може Емил Марков, ето три от всички възможни възможности:
http://www.multirelation.com
http://www.facebook.com/vokramon
http://iximile.blogspot.com/
Денят, в който музиката умря?!
Posted: February 3, 2011 Filed under: За душата | Tags: Биг Бопър, Бъди Холи, Денят, Ричи Валенс, в който музиката умря 3 Comments »Така Америка нарича деня 3 февруари, в който в самолетна катастрофа умират – Buddy Holly, Ritchie Valens и Big Bopper.
Истината е, че никой не знае каква щеше да е музика, ако не беше умряла в този ден, за да се прероди по-силна отвсякога.
Никой не знае каква музика щяха да напишат тези музиканти, ако не бяха взели самолета.
Но песента, написана в тяхна памет American pie, живее и днес и показва, че колкото и кратък да е животът, ако музиката, създадена си струва, тя не може да умре. Тя ще живее вечно.
Чествайте музиката повече днес, за да си припомним, че музиката не може да умре.
И така – почерпете се с един американски пай.
Дядо Коледа
Posted: December 23, 2010 Filed under: За душата | Tags: Дядо Коледа, Petit Papa Noël 1 Comment »Там някъде високо в планината има една стара хижа…
Така започва една много красива и тъжна песен (често красивите песни са и тъжни), която най-прекрасната прабаба, която можех да имам, ми пееше. Тази прабаба бе запазила духа на Швейцария и Коледа дори и в най-мрачните дни. Затова и за мен Коледа е винаги на френски. И винаги, когато наближи Коледа, френското настроение ме обхваща и някак си ставам отново едно малко момиченце, което очаква добрия старец да остави подаръци под Елхата. И, честно ви казвам, никога не ги отварям преди полунощ. Убедена съм, че ако го направя магията някак си ще изчезне.
Пожелавам ви да успеете да се върнете в детството и да усетите радостта от Коледата, както само децата могат да го направят.
А на Дядо Коледа искам да кажа като слиза от небето с хилядите играчки да не забравя и за моя подарък.
Весела Коледа и нека в деня на Коледа се събудим малко по-добри, по-усмихнати и по-склонни да разбираме другите. И запазим този дух през цялата година.
И както традицията повелява ще завърша с песен.
Ходи ми се на опера!
Posted: December 13, 2010 Filed under: За душата | Tags: Бохеми, Райна Кабаиванска, опера 3 Comments »Това успях да кажа, след като гледах филм за живота на Пучини по някой от телевизионните канали. Зададох си и още много други въпроси от рода на защо днес не се пишат опери, защо хората нямат нужда да ходят на опера, къде е мястото на операта в забързания дигитализиран 21.век… Въпросите валяха един след друг, и всички те провокирани от една музика и един живот, отдаден на музиката. Гледайки филма наистина си казах: Ходи ми се на опера! И не се шегувах. Истински ми се ходеше. Имах нуждата да потъна в музиката и гласовете и да се пренеса в един друг свят.
И, може би ще се изненадате, но след няколко дни получих две покани за “Бохеми” от Джакомо Пучини. Бях истински развълнувана от много съвпадения. Но най-много се вълнувах от факта, че тази постановка е в рамките на проекта „Райна Кабаиванска представя свои студенти на международна сцена”.
Това представление носи такъв заряд, че е трудно да останеш равнодушен. Трудно е да не допуснеш музиката да те завладее. Неизбежно е да се предадеш на магията на гласовете на тези млади хора. След края – имах отговори на всичките си въпроси, породени от филма за Пучини. Ясно ми стана, че операта си е тук, че операта е едно изживяване, което не може да се замени, и че просто аз съм оставила операта да ми се измъке.
След края на представлението си обещах, да не чакам следващия биографичен филм за композитор, за да си доставя прекрасното изживяване да потъна в света на музиката.
А вие, кога за последно ходихте на опера?
Специална награда за Оги Младенов
Posted: November 13, 2010 Filed under: За душата | Tags: Бг сайт, Експертен съвет, Огнян Младенов, Принос към развитието на българия уеб, Специална награда, церемония по награждаване 6 Comments »11 издание на конкурса БГ сайт.
Журирах и с нетърпение очаквах да видя дали мнението на другите от журито, ще съпадне с моите оценки за сайтовете (затова ще пиша по-късно). И както си течеше церемонията, хората, трудили се упорито получаваха награди и признание, дойде редът на Специалните награди на Експертния съвет. Тогава се случи нещо. Приех високото признание от името на Оги Младенов. Вълнението беше неустоимо, защото Оги е много специален за мен (и много други хора човек). Оги не просто обича работата си. Оги заразително обича работата си. Оги никога не се колебае да сподели, да покаже, да помогне, да бъде приятел, да бъде човекът, от когото имаш нужда. Оги: Благодаря ти, за приятелството. Искам обаче да ми обещаеш, че следвашите награди, ще си ги получиш лично. Обещай! Защото знам, че има още много. Ето и снимки:
Дамата в червено
Posted: October 15, 2010 Filed under: За душата | Tags: Крис де Бърг, дамата в червено, lady in red 5 Comments »На днешния ден Chris de Burgh празнува своя рожден ден. Това е поводът да си спомня за една от най-нежните песни. Една от най-страхотните песни, които, не знам защо, винаги съм си мислела, че е изпята за мен.
Може би, защото обичам червеното, може би, защото започнах да уча английски, за да разбера текста на тази песен, може би защото, дори и след толкова години на този свят, продължавам да вярвам, че истинската любов е възможна. Да вярвам, че има мъже, които ще напишат тази песен за една жена, която обичат. Да вярвам, че можеш да спечелиш любовта с думи – красиви думи и истинска любов.
Поздравявам всички мечтателки и мечтатели с тази страхотна песен. И ви пожелавам някой да напише такава песен за вас или вие да напишете такава песен за някого, когото обичате. Търсете дамата в червено или бъдете дамата в червено. И в двата случая ще бъдете щастливи и окрилени, защото любовта винаги дава криле. Да любовта, а не Ред Бул.
А сега и най-червената песен:
Изминаха 2 години…
Posted: September 18, 2010 Filed under: За душата | Tags: 18 септември, втори рожден ден, нови приятели, приятели, рожден ден 8 Comments »Отново неочаквано се оказа 18 септември. Какво се е случило, на този ден в годините:
На 18.о9.1851 г. излиза първото издание на The New York Times
На 18.09.1905 г. в Стокхолм, Швеция, се ражда актрисата Грета Гарбо.
На 18.09.1927 г. Columbia Phonograph Broadcasting System (днес CBS) започва излъчването на програма чрез мрежа от 16 радио станции.
На 18.09.2008 г. Десислава Бошнакова започва да публикува своя блог.
И така вече 2 години, благодарение на вас – хората, които идвате да четете нещата, които пиша, и коментирате, този блог е жив и ме кара постоянно да търся по-добрата страна на нещата. Благодаря ви!
Пожелавам на всички повече време в по-добрата страна на нещата и винаги усмихнати и слънчеви като днешния ден.
Няма да изброявам всичките приятели, които открих благодарение на блога, за да не пропусна някого.
На всички вас – благодаря, че ви има и благодаря, че благодарение на този блог станахме приятели.
Това е най-голямата награда от писането в блога – откриването на приятели!
* А ако за рождения ден искате да ми направите подарък, просто кликтенете въру тази картинка 
И в края на този празничен пост, един поздрав за вас







