Archive Page 2
Здравейте,
За първи път ще ви предложа игра – игра за тези, които имат блогове, обичат шурите неща, обичат да пишат и винаги са готови да поиграят, без значение на колко са години.
Ако искате да спечелите един от двата безплатни пропуска за семинара на Едуард де Боно в София, продължете да четете правилата на играта.
Но преди това – не мога да скрия нетърпението си от срещата с Едуард де Боно – водеща фигура в света на творческото мислене и на директното обучение.
Семинарът ще се проведе на 23.09.2010 г. в НДК. Двата пропуска за победителите са предоставени от организатора на събитието – PROJECTA.
Ето какво можете да спечелите:
- един от двата безплатни пропуска за семинара – както вече ви казах
- вълнение
- предизвикателство
- приятели
- посещения на блога.
Ако това са неща, които вие цените, ето и условията на играта:
- Всеки участник трябва да напише история – интересна за четене и не прекалено дълга, която да публикува на своя блог.
- Всеки текст, трябва да съдържа 6-те думи от заглавието на тази публикация – РЪКА, МАСТИЛО, ЗВЕЗДИ, УМ, РЕБРО, ТЕРМОСТАТ.
-Не се признава за публикация тази, която просто препише шестте думи. Търсим история, в която да участват и 6-те думи.
- В началото на своята публикация всеки трябва да напише следното:
”Участвам в блог-игра (линк към http://boshnakova.com/2010/07/06/de_bono), от която мога да спечеля един от двата безплатни пропуска за семинара на Едуард де Боно в София (линк към http://debono-bg.com/) на 23.09.2010 в НДК”.
- Да пусне своята публикация в svejo.net и да постави в края на публикацията си в своя блог линк за гласуване.
- Да се върне на този блог и да остави в коментарите под тази публикация линк към своята публикацията + името си.
- Да се увери, че от блога му/й има как да се свържа с него/нея, в случай, че спечели.
- Да подкани приятелите си да гласуват за неговата публикация в svejo.net
- Публикациите трябва да следват добрия тон и да не нарушават авторските права.
- И всичко това да се случи в срок от 6.07.2010 до 06.09.2010 г.
На 07.09.2010 в 00.00 часа ще проверя гласовете в свежо и ще обявя двамата победители.
Най-вероятно ще има изненади и за останалите, особено, ако публикациите са интересни. Тренирайте латералното си мислено и през лятото, за да сте говоти за срещата през есента.
P.S. Ако се вълнувате как съм избрала тези 6 думи (и най-вече термостат), много просто – следвайки съветите на де Боно и използвайки книгите му. От таблиците със случайни числа избрах:
2144, 3422, 5653, 6365, 5114, 4235. Първото е номер на таблицата, второто е колона, третото ред, четвъртото поредност. След това използвах таблиците с произволни думи и готово.
Пожелавам на всички късмет, страхотно лято и успех.
* Днес съм с червената шапка:)))
Filed under: Бошнакова | 38 Comments
Tags: Едуард де Боно, звезди, игра, мастило, ребро, ръка, термостат, ум
Преди 2 години, когато синът ми осъзна своята страст към музиката на rammstein, ме помоли да му обещая, че ще го заведа на концерт.
Абсолютно сигурна, че няма да се наложи да спазвам обещанието си, казах: „Разбира се, стига да дойдат в България!“.
Е, днес, в този зимно-летен ден, ще трябва да спазя обещанието си и да тръгна към стадиона, където със сигурност ще бъде страхотно, както беше и вчера.
Та, мисълта ми бе, да внимаваме какво обещаваме, особено на децата, защото ще трябва и да го спазим.
В моя случай, удоволствието е налице, като изключим времето, но на света не всичко е идеално.
Готвим се за страхотна вечер и силни емоции.
Ще споделя след концерта, а сега за загрявка:
Filed under: Бошнакова | 1 Comment
Tags: концерт, обещание, rammstein
С годините всяко връщане към местата, които харесвам, става все по-приятно. Имах уникалния късмет отново да бъда в прекрасния Грьонинген. Няма да ви занимавам с история, население и т.н. Нито с колела, защото те са толкова много, че човек забравя, че на този свят има и други превозни средства. Ще споделя с вас 3 снимки, които си мисля, че не бих могла да направя у нас. И затова са ми скъпи.
Така съм си представяла една прекрасна книжарница: 
Следва магазин за детски играчки:
Настроение по улиците не за пари, а заради собственото ти настроение:
И най-гостоприемното посрещане в магазин:
Мисля, че там дори и въздуха ви помага да направите живота си такъв, какъвто пожелаете. Аз съм щастлива, че бях там и съм сигурна, че ще се върна, защото ми харесва и част от мен остана там. ПРосто Холандия през лятото!
Filed under: Мисли за живота | Leave a Comment
Tags: Грьонинген, книжарница, магазин, настроение, пиано
Защо използвам социалните медии
Иван ме покани в поредната блог игра на тема „Защо използвам социалните медии„, чийто организатор е Манол. Интересното около тази игра е промотирането на семинара Social Media Masterclass, а някой от всичките участници ще има шанса да спечели пропуск за въпросния семинар.
Защо използвам социалните медии?
Трудно ще намеря най-оригиналния отговор, затова и няма да го търся. Но в интерес на истината, мнозина ме критикуват, че виждам само позитивната страна на социалните медии. И като се има предвид за какво е блогът ми, очевидно съм придобила изкривявания и виждам света в розово. Без да изброявам кои социални медии използвам, ще споделя защо като отговорът ми ще е разделен на две части – защо аз самата ги използвам и защо ги използвам в работата си. И така да започнем с най-важното – Аз.
Какво ме кара да се потапям всеки свободен миг в света на социалните медии?
- свободата или поне усещането за свобода, което е изключително важно
- възможността да откривам нови приятели, да общувам със старите си
- шансът да изразя мнението си, което никога не намирам отразено в офлайн медиите
Какво ме кара да използвам социалните медии в работата си на ПР?
- абсолютната увереност, че появата на социалните медии предостави възможност ПР да бъде такъв, какъвто винаги съм си мечтала да бъде – разговор между равни, в който всеки заинтересован може да вземе участие.
Спирам, защото наистина мога да продължа до безкрай, но не мога да се сдържа и да не кажа, че чрез социалните медии имам толкова много нови страхотни приятели от цял свят, че дори и само това да е причината, си струва времето и вложената енергия. Не знам как са живели хората преди това. Не мога да си го представя, и не искам. Все пак съм социално животно, изпитващо ужасна нужда от социални медии. За да бъде в кондиция.
И понеже щафетата е шафета, за да се предава, ще я предам на Нина, Ралица, Майк Рам, Стефан.
Filed under: Бошнакова | 8 Comments
Tags: социални медии, Social media
Един свеж ден
Поех щафетата от Васи. И сега е мой ред да разкажа за свежестта и откъде я намирам в своя ден.
Денят започва всеки ден с една мелодия. Свежа мелодия, скъпа мелодия, истинска мелодия – I feel good!
И, повярвайте ми, наистина действа. Събуждаш се и първото, което чуваш е I feel Good! И ти става едно свежо.
Ако, като мен, устоиш и не пуснеш телевизора, има шанс свежото настроение да те държи по-дълго.
После идва свежия полъх на сутрешния душ.
След него аромата на моето кафaе – само то ме събужда като никое друго.
След тях по една целувка от сина ми и дъщеря ми.
После свеж поглед към мъжа ми и свежа, зареждаща прегръдка.
В колата много fado и чаша Tall raspberry latte to go.
И никой не е в състояние да ми унищожи свежото настроение. То си е само мое и не позволявам да ми го помрачат. Ако някъде в тази картина се впише и малко шоколад, свежестта става на квадрат!
Щафетата на Svejo предавам на Божидар, Нина и Светла.
Filed under: Бошнакова | 2 Comments
Tags: един свеж ден, свежо, щафета
Загубихме ли мъдростта си?
В днешния малък петък, както го наричаше любимият ми радиоводещ, ще споделя с вас едно видео.
Прекрасно видео от още по-прекрасното нещо наречено TED.
Но този път, аз съм в ролята на редактор, а преводът е на Йоан Василев.
Мислите на Бари Шварц за нашата собствена мъдрост и загубата й някъде по пътя на възхода ни са прекрасна следобедна закуска за душата, ума и ако ни е останала малко мъдрост.
Приятно гледане:
Filed under: TED - Ideas worth spreading, Uncategorized | 1 Comment
Tags: Бари Шварц, Йоан Василев, мъдрост, редактор
234: Нещо за книгите…
Това е публикация, част от блогмийма „234: Нещо за книгите…“ в рамките на кампанията „Денят 234″.
На днешния ден светът насочва своето внимание към книгите и авторското право.
На днешния ден преди 10 години се роди сина ми.
Много може да се говори за книгите, но ще ви разкажа друга история. Историята за това как си намерих работа, която обичам и я върша като отмора.
Да избереш книга за превод съвсем не е лесно. Да я преведеш още по-трудно. Да я продадеш – предизвикателство.
Но с годините разбрах, че ако обичаш книгите, ако избираш коя да преведеш с цялата си любов, ако в превода вложиш сърцето си – продажбата става удоволствие, защото продаваш нещо, което си убеден, че си струва да бъде прочетено.
Това е подходът в работата ми и въпреки, че е тотално некомерсиален, доставя на всички в процеса на правене на книги, невероятно удоволствие.
Честит празник на всички четящи, на всички, свързани с книгите и на всички творци, чиито права някой някога ще защити!
И ако всеки ден четете, днес почетете нарочно за празника – върнете се към любимата си книга и я съпреживейте отново.
Аз лично ще отделя отново време на Малкия принц и лисицата – най-прекрасното нещо, което някога съм чела.
Filed under: Национални празници | 5 Comments
Tags: 23 април, авторско право, книга, световен ден на книгата
Ако трябваше да бъдa копче…
Ако трябваше да бъда копче – със сигурност бих искала да бъда копче за сън.
Да, днес любимият ми български поет, сценарист, драматург и преводач навършва 90 години.
Честит рожден ден на Валери Петров!
По този повод искам да ви припомня една от любимите ми публиакции в този блог:
Копче за…
Filed under: За душата | 1 Comment
Tags: 90 години, Валери Петров, копче за сън
NY, I love you!
Така се случи, че имах възможността да посетя много градове. От малка бях мечтала да видя големите европейски градове, но някак си никога не бях мечтала за Америка – по-точно Северна Америка – защото за Южна Америка много съм си мечтала. Но един ден ми казаха, тръгваш за Ню Йорк. Не се впечатлих, не се развълнувах, не умрях от вълнение. Нищо – просто поредния град, който ще посетя.
Пристигнахме и всичко се промени. Влюбих се в този град завинаги. И до днес изпитвам наркотична зависимост към NY. Необходимо ми е да го усещам, за да мога да продължа напред. Хиляди хора са писали по темата, защото не съм единствената, която обича NY.
Но вчера гледах (благодарение на Влади) филма „NY, I love you„. И едно изречение от филма изключително точно обяснява пристрастряването – моето и на толкова много хора – към Голямата ябълка. Споделям с вас това изречение и искрено завиждам на тези, които тепърва им предстои да се влюбят в NY.
The Capital of everything possible!
Точно това е моят NY, градът, който никога не спи, градът, който пулсира с ритъма на света, и който омагьосва в неустоимия си чар.
Вместо край, споделям с вас една снимка, която показва, какво се случва в Central park при хубаво време.

* Там някъде седях навремето и аз и си научих листовките за изпита за шофьорска книжка.
Filed under: За душата | 4 Comments
Tags: Голямата ябълка, любим град, моят град, I love you!, NY
Великденското издание на Blog Challenge 11 изкуши само 5-има блогъри за участие, но за сметка на това историите преливаха от изкушения.
И дойде моментът да изпълня задълженията си и да обявя победителя. Continue reading ‘Победителят в BLOG CHALLENGE 11 e…’
Filed under: За душата | 1 Comment
Tags: BLOG CHALLENGE, изкушение, победител



