По пътя

С настоящия пост приемам предизвикателството отправено ми от компанията Prestigio, която ще подари на блогъра събрал най-много коментари под поста си по темата GPS навигация Prestigio GeoVision 5500BT – а на мен би ми свършила прекрасна работа.

Така че прочетете, ако ви хареса – коментирайте (не анонимно) и дай един глас в svejo.

Посвещавам този пост на Любов Костова – Тя ще се сети защо:)

Абсолютно вярвам в индийската поговорка, че най-прекият път към себе си е околосветският. И аз тръгнах по него. Обиколих много страни видях много неща и по пътя някъде там намерих частици от себе си, съставаих частици от себе си и оставих частици от себе си.

А за да ви разкажа за пътя към Нигерия се вдъхнових от една дама, която говори на конференцията TED2011. Казва се Amina Az-Zubair и е Национален координатор на програмата “Образование за всички” към министерството на образованието в Нигерия. Докато я слушах вчера през нощта ми се искаше да имам властта да събудя всички настоящи и бъдещи български управници и да я чуят, да запомнят думите й и да ги прилагат на практика. Завидях неистово на постигнатите резултати. И тогава видях предизвикателството. И се запитах – Те управниците спят, а ти, която си била в Нигерия, какво научи по пътя и какво отнесе със себе си от тази страна?

И така осъзнах, че някъде по пътя към и от Нигерия научих няколко неща. Ще започна с първото:
- В Нигерия човек си дава сметка колко различна и необятна е Африка и колко много е запазила от традициите си.  Това бе и мястото, на което за пръв път (все пак бях по-малка тогава) осъзнах, че както можем да различаваме българи от руснаци, така можем да различаваме нигериици от ганиици, например. Там, в Нигерия, осъзнах, че цветът не е повод за издигане на прегради.

- Пазаренето. Да, точно така, там на открития пазар научих какво е успешна сделка. От малко си бях мечтала за кожени табуретки, които се пълнят с парцали. Там на пазара видях – черни, в комплект по три. Точно моите си бяха. И попитах за цената. Отговориха ми с въпрос – Вие колко давате? И започна едно пазарене. На продавача му бе ясно, че искам табуретките, но в същото време страстта към пазаренето ме бе обвзела. И така за тези три табуретки и тяхната цена преговарях в продължение на три часа. Като през последния спорехме за нещо от сорта на 20 цента, но не изобщо не ми приличаха на 20 цента в местната валута. Накрая си запалих цигара осъзнах, че става въпрос за 20 цента и казах на продавача: “Добре, колкото кажете”. А той се усмихна и каза: дайте колкото искате, но запомнете, че не е добре да се отказвате, ако сте убедена, че цената, която давате е справедлива. Да, успях и то там някъде по пътя се научих да не се предавам и да се боря – било то за 20 цента или за повече. Щом съм убедена, че съм права. А пазаренето си е майсторлък, който човек е добре да овладее в този комерсиален свят.

- Е, това няма да си се хареса, но с Нигерия свързвам и единствения път в живота си, когато съм спечелила пари (сериозна сума) на бас. Става въпрос за великата за българския футбол 1994 г. По пътя към най-големия си успех българския национален отбор срещна отбора на Нигерия. Съдабата така бе отредила, че се озовах в Нигерия за този мач. В хотела се събрахме българите и решихме да гледаме заедно мача. Мъжете предложиха да залагаме и понеже бяхме само българи си мислеха, че всички ще заложим на нашия отбор. Аз обаче ги погледнах и казах: Е, аз ще направя наопаки и ще заложа на Нигерия. И така на масата се събраха около 1000 долара, които всички бяха убедени, че ще си разделят, след като ние победим. Както всички се досещат, парите не отидоха при другите, а при мен. В началото ми бяха сърдити, казаха, че заради мен сме загубили, но когато взех печалбата и почерпих всички, в опит да възвърна доброто им настроение, упреците спряха. С това не искам да кажа, че трябва да залагате против нашите отбори, за да спечелите. Искам да кажа, че когато вътрешният ви глас ви казва как да постъпите – трябва да го послушате, дори и всички да ви сметнат за луди. А моят тогава ми каза да заложа по този начин.

Ако дам думата на Любов, тя ще може още много да говори за Нигерия.

И понеже съм влязла в ролята на какво научих аз, ще заимствам от известните автори техниката, да предложа своя извод от тези неща.

Важно е да пътувате. Важно е по пътя да държите съзнанието и очите си отворени за различните и другите. Само тогава пътят си е струвал да бъде изминат. По пътя се случват най-интересните неща, най-великите открития и там някъде по пътя ще намерите и себе си. Но не пропускайте Нигерия, Африка и магията, която могат да ви дарят.

Ако сте стигнали до тук, моля оставете  коментар (не анонимно) и дай един глас в svejo.

Благодаря!