Защо имам блог?

Измина една година, година пълна с много емоции, събития и привкус на криза. За кризата няма да говоря, защото ми омръзна от нея. За събитията също, защото искам да мисля за идващите, не за отминалите. Затова в първата си публикация за 2010 ще се опитам да дам отговор на въпроса от заглавието. После ще му мисля.
Та да се върна на въпроса и връзката му с по-добрата страна на нещата. Блогът ми е едно от нещата, които ме задържат в по-добрата страна на нещата. Но има и други причини. Обичам изчистената форма на американската мисъл, и затова ще споделя моите 10 основни причини да имам блог. А те са:
1. Обичам да пиша и това ми дава възможност да пиша и причина да не спирам да пиша.
2. Обичам да изказвам мнение, а блогът ми дава възможност да го правя.
3. Мнението ми достига до повече хора, които споделят тяхното и става дискусия, което също ми харесва.
4. Научавам нови неща, борейки се с новите технологии. Е, имам още много какво да уча, но точно това е страхотно.
5. Понеже пиша за по-добрата страна на нещата това ме заставя да не спирам да я виждам, дори и в най-трудните моменти.
6. Намерих съмишленици, което е страхотно.
7. Имам нови приятели, което е супер.
8. Имам и нови опоненти, което също е страхотно, защото в спорът се ражда истината.
9. Имам своето малко уютно местенце в огромната мрежа, и това ме кара да се чувствам част от света.
10. …. е, тук се запънах.

И затова ще поканя приятелите си, които намерих чрез блога си, да ми помогнат да намеря причина N10 от тези, които те ще споделят.
Очаквам да ми помогнете със своите причини.
Най-учтиво каня приятелите ми блогъри да помогнат  Майк Рам, Станислав, Пламен, Капка, Райна, Марио, Стефан, Ивелина, Жюстин, Тодор, Милко, Оги, Събина и Макси. И всички други, които стигнат до този текст и имат своите причини да имат или да нямат свой блог.


101

Ей така без да усетя отлетяха първите 100 публикации. Като видях публикации – 100 някак си се сетих за първите 100 дни. Е това са публикации, случили се за много повече от сто дни, но може би най-трудното тепърва предстои.
Но дори и да ме е малко страх ще затворя очи и ще продължа. Защото откакто имам блог намерих много нови и страхотни приятели. Не мога да кажа, че животът ми се промени изцяло, но със сигурност е станал по-забавен, изпълнен с нови приятелства и то приятели, които намираш наопаки на поговорката “По дрехите посрещат по ума изпращат”. Това, което най-много ми харесва в блогообщуването е обратността на тази поговорка – в блоговете посрещаш по ума, а дрехите са без значение, стига да не си гол на публично място и да те арестуват;))
Това е моята причина да обещая да тормозя света с публикациите си и да се устремя право към 1001.


Измина цяла една година…

Бях мислила много за рождения ден на блога си, но се бях заблудила, че той е на 28. Оказа се, че е днес и затова, ще подходя традиционно.
Благодаря на всички, които от време на време се отбиват тук. Без вас няма смисъл от който и да било блог.
И като съм тръгнала да благодаря искам да спомена няколко важни личности, които винаги ми дават кураж и енергия да продължавам, осъзнавайки че ако трябва да благодаря лично на всички, може би няма да ми стигне времето. Затова ще спомена само няколко от вас:

- първо искам да благодаря на Милко, който ме подтикна да направя своя блог.
- на Райна, която постоянно ме подсеща, че трябва да пиша в блога
- на Майк Рам, с когото се запознах благодарение на блоговете
- на Евелина Христова, която ми изпрати линк, който стана повод за най-успешната ми публикация
- на Иво Йотов, който разцъква публикациите из социалните мрежи

И още веднъж да кажа, че гостите в блога и техните коментари, са онова, което си струва – едно голямо БЛАГОДАРЯ!

А сега идва и песента на деня – по аналогия с корицата на Тайм Time_youcover01 искам да ви кажа високо – WE ARE THE CHAMPIONS.

* Картинката е взета от: http://en.wikipedia.org/wiki/You_(Time_Person_of_the_Year)
-


Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 1,564 other followers