В търсене на по-добрата страна на нещата » Деси

Гоорчиво!

Dessi Boshnakova — Sat, 07 Nov 2009 09:27:25 +0000

Вижте датата на снимката. Бе толкова отдавна, че снимките са на филм, не на файла. Но не бих заменила нито един ден от тези десет години.

Posted in С коментар в заглавието Tagged: 10 години, Деси, Еди, Сватба

Какво ви се падна от баницата?

Dessi Boshnakova — Mon, 05 Jan 2009 15:46:32 +0000

Може би годините минават през мен като вихрушка. Усещам ги, но не искам да приема факта, че новата година не е нов късмет, а още една година от живота ми.
Казвам всичко това, защото много обичам баницата с късмети и много се ядосвам, когато не ми се падне парата.
Но този път баница (като пред криза) реши да си направи шега с мен. И в двете баници, които опитах, в началото на тази години ми се падна познайте какво?

УЧЕНИЕ.

А си мислех, че поне с учението съм приключила..

Сигурно приличам на човечето от тази карикатура и баницата е решила да ми даде късмет да се изуча отново.

А на вас какво се падна?

Ще е забавно да започнем година с обсъждане на късметите от новогодишната баница. Не смятате ли?

Posted in Мисли за живота Tagged: Деси, мечта, настроение

Спомените, които те карат да се смееш

Dessi Boshnakova — Mon, 06 Oct 2008 11:58:40 +0000

Това съм аз! Така ме видя един страхотен приятел, който рисува с такава лекота, с която мнозина дори не могат да дишат. Мисля, тук да открия поредица с негови рисунки, и ако успея да го сторя ще видите колко е добър. Но когато намерих рисунката на Гого, ми стана някак си много весело. Изведнъж се превърнах в хлапето, което бях преди толкова години. Не знам защо успях да се предам и да позволя на времето да ме превърне в сериозен възрастен човек.

Хубаво е да откриваш спомените си.
Още по-хубаво е ако тези спомени успеят да те накарат да се преоткриеш.
Обещавам си, да положа усилия и да възродя детето в себе си.
Това, веселото…..

Posted in Мисли за живота Tagged: Гого, Деси, дете

Ето ме и мен в редиците на блогърите

Dessi Boshnakova — Thu, 18 Sep 2008 09:01:23 +0000

От много време искам да започна да пиша в блога, но все нещо ме спираше.

Днес разглеждах старите си снимки и намерих ето тази:

На последния етаж на Световния търговски център

Тук седя и мечтая на една от кулите на Световния търговски център в Ню Йорк.

Кулите вече ги няма. Светът е променен, но аз продължавам да мечтая.

И може би способността да мечтаеш е онова, което те кара да се чувстваш жив и готов за нови подвизи.

Точно тях искам да споделя с вас, читателите на този блог.

Нека започнем с мечти, за да можем да полетим напред и нагоре.

Надявам се тук да ни бъде интересно и забавно.

Очаквам ви,

Деси