Ако не бях спряла, сигурно щях да катастрофирам от учудване.
И сигурно мнозина от вас ще кажат, че си го измислям. Но не е така.
Просто детето е случило на учители и училище и там, пък и с помощта на родителите, се създава отношение към книгата.
Замислих се, от кога не съм ходила в библиотека у нас? Казвам у нас, защото когато съм в Америка най-редовно съм или в библиотека или в книжарница. Тук някак си все не остава време или е по-лесно да поръчаш книгата от Амазон.
Но спомнете си онази магия на книгите, която ви завладява, онази толкова мъдра тишина и тихото прелистване на страниците. Толкова много ми липсва това усещане.
А на вас?
Знаете ли, че в Софийската библиотека има много нови книги на английски език?
Чували ли сте за разходка на децата из библиотеката? За нещо, което се случва в библиотеката и може да плени детското внимание? Аз не, пък съм таргет група на подобни събития.
Защото тишината ме влече мен и приятелите ми, които въпреки че на възраст са пораснали, сме си едни малки деца. Но малките малки деца не искат тишина, не искат задължения, искат приятни приключения в света на книгите. Какво правим ние възрастните, за да им покажем красотата на този свят? За жалост голяма част натискат бутона “On” на дистанционното и не хабят енергия, но и не развиват фантазия.

Вие на какво мнение сте?