За снимките и нещата, които ми напомнят

С годините всяко връщане към местата, които харесвам, става все по-приятно. Имах уникалния късмет отново да бъда в прекрасния Грьонинген. Няма да ви занимавам с история, население и т.н. Нито с колела, защото те са толкова много, че човек забравя, че на този свят има и други превозни средства. Ще споделя с вас 3 снимки, които си мисля, че не бих могла да направя у нас. И затова са ми скъпи.

Така съм си представяла една прекрасна книжарница:

Следва магазин за детски играчки:

Настроение по улиците не за пари, а заради собственото ти настроение:

И най-гостоприемното посрещане в магазин:

Мисля, че там дори и въздуха ви помага да направите живота си такъв, какъвто пожелаете. Аз съм щастлива, че бях там и съм сигурна, че ще се върна, защото ми харесва и част от мен остана там. ПРосто Холандия през лятото!


Копче за….

Някой ми беше казал, че човек по няколко пъти в живота си преминава през приказките. Като дете, като родител, като баба или дядо, дай боже и като пра…
Аз съм на втория етап. И не мога да не скрия радостта си, че ми се налага (каква грозна дума за приказките) да чета отново приказки. Да, синът ми трябваше да чете една от любимите ми приказки – познайте коя? Read the rest of this entry »


Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 1,778 other followers