Дали ще настъпи перфектнияt ден?!
Posted: August 27, 2010 Filed under: Мисли за живота | Tags: ден, игра, мечта, перфектен, перфектен ден, успех, щастие 7 Comments »Нотариално бях призована да се включа в поредното предизвикателство за блогъри на Пламен. Много мисли се въртнаха в главата ми, по темата “Перфектен ден”
И бях готова да напиша много неща, но преди да ми стигне време да го направя, попаднах на един сайт, на едно училище. И там прочетох: (ще го преведа)
Представете си училище…
в което децата имат свободата да бъдат себе си
в което успехът не се определя от академичните постижения, а от определението за успех на детето
в което проблемите се решават демократично, и всеки има правото да бъде чут
в което можеш да играеш цял ден, ако искаш
и в което има време и място да седнеш и да помечтаеш…
… може ли да има такова училище?
Това е било мечтата на А.С. Нейлс. И той я е сбъдал и е направил такова училище.
Е, моят перфектен ден ще се случи, когато този вид училище преобладава и децата ми могат да бъдат себе си, да играят, да мечтаят и сами да определят успеха си.
Знам, че не отговарям на темата точно, но не може да има перфектен ден, когато няма перфектни училища за децата.
Намерено в шкафа
Posted: July 19, 2010 Filed under: Бошнакова | Tags: мечта, свят, стихотворение 2 Comments »Днес Евелина Христова ми написа, че отдавна не съм писала тук и това не й харесва.
Разбира се, че неписането тук има причина. Създадох този блог с идеята да пиша само за по-добрата страна на нещата. Е, не винаги човек е в състояние да вижда чашата наполовина пълна. И за да не карам Ева да тъжи, че не пиша,и по повод на едно предаване по Христо Ботев, в което поети, публикуващи само в блогове, говореха за своята поезия, ще споделя със света и с Ева (ти си виновна) едно стихотворение, което от години избледнява на картон, в чекмеждето до нощното ми шкафче. Ако и вие имате такива стихчета, ще се радвам са си ги споделим. Не знам защо, но преди години, когато е писано, си е останало без заглавие.
Понякога светът изглежда страшен
и аз се скривам в бъркотията.
А друг път така ме вдъхновява да летя,
че мога целия да го обиколя.
Понякога изпитвам страх
от светлината или от нощта.
А друг път точно те ме вдъхновяват
да вярвам в своята мечта.
Когато искам да мечтая
оставам винаги сама,
защото когато разберат,
че мечтаейки летя
те всичките започват да се смеят.
Сега отивам в други светове,
понесена от новата мечта.
И замирисва на…
Posted: July 7, 2009 Filed under: За душата, Мисли за живота | Tags: желания, замирисва, мечта, море 3 Comments »Днес сутринта се забудих (да се чете “събудих”) и се запитах: На какво ми се иска да замирише?
Със сигурност първото, което ми дойде на ум бе, че ми се иска да замирише на… чаша горещо кафе.
Когато усетих мириса му, вече ми се искаше да замирише на палачинки.
Преодолях това желание и тръгнах устремена напред, защото усещах мириса на промяната.
Миришеше ми на оптимизъм, на вяра, на слънце, а според синоптиците трябваше да ми замирисва отново на дъжд.
Мирисът така ме обсеби, че реших да му се отдам и си дадох сметка, че всъщност най-много ми замирисва на… море.
Време е, наистина за морето, и ако на вас все още не ви мирише на море, пуснете си песента и не се колебайте.
Пълен напред към морето, чийто аромат ви привлича най-силно – черно, адриатическо, средиземно, егейско, червено… или друго, но важното е да е море и да ви достави енергията, която ви е нужна, за да заредите батериите си.
Е, е, е, замириса ли ви неустоимо на море…
Какво ви се падна от баницата?
Posted: January 5, 2009 Filed under: Мисли за живота | Tags: Деси, мечта, настроение 5 Comments »Може би годините минават през мен като вихрушка. Усещам ги, но не искам да приема факта, че новата година не е нов късмет, а още една година от живота ми.
Казвам всичко това, защото много обичам баницата с късмети и много се ядосвам, когато не ми се падне парата.
Но този път баница (като пред криза) реши да си направи шега с мен. И в двете баници, които опитах, в началото на тази години ми се падна познайте какво?
УЧЕНИЕ.
А си мислех, че поне с учението съм приключила..
Сигурно приличам на човечето от тази карикатура и баницата е решила да ми даде късмет да се изуча отново.
А на вас какво се падна?
Ще е забавно да започнем година с обсъждане на късметите от новогодишната баница. Не смятате ли?
Копче за….
Posted: October 13, 2008 Filed under: Любими книги | Tags: книжарница, копче за сън, мечта, сън 6 Comments »Някой ми беше казал, че човек по няколко пъти в живота си преминава през приказките. Като дете, като родител, като баба или дядо, дай боже и като пра…
Аз съм на втория етап. И не мога да не скрия радостта си, че ми се налага (каква грозна дума за приказките) да чета отново приказки. Да, синът ми трябваше да чете една от любимите ми приказки – познайте коя? Read the rest of this entry »
