Представете си училище…

в което децата имат свободата да бъдат себе си

в което успехът не се определя от академичните постижения, а от определението за успех на детето

в което проблемите се решават демократично, и всеки има правото да бъде чут

в което можеш да играеш цял ден, ако искаш

и в което има време и място да седнеш и да помечтаеш…

… може ли да има такова училище?

Това е било мечтата на А.С. Нейлс. И той я е сбъдал и е направил такова училище.

Е, моят перфектен ден ще се случи, когато този вид училище преобладава и децата ми могат да бъдат себе си, да играят, да мечтаят и сами да определят успеха си.

Знам, че не отговарям на темата точно, но не може да има перфектен ден, когато няма перфектни училища за децата.

Миришеше ми на оптимизъм, на вяра, на слънце, а според синоптиците трябваше да ми замирисва отново на дъжд.

Мирисът така ме обсеби, че реших да му се отдам и си дадох сметка, че всъщност най-много ми замирисва на… море.

Време е, наистина за морето, и ако на вас все още не ви мирише на море, пуснете си песента и не се колебайте.

Пълен напред към морето, чийто аромат ви привлича най-силно – черно, адриатическо, средиземно, егейско, червено… или друго, но важното е да е море и да ви достави енергията, която ви е нужна, за да заредите батериите си.

Е, е, е, замириса ли ви неустоимо на море…

УЧЕНИЕ.

А си мислех, че поне с учението съм приключила..

Сигурно приличам на човечето от тази карикатура и баницата е решила да ми даде късмет да се изуча отново.

А на вас какво се падна?

Ще е забавно да започнем година с обсъждане на късметите от новогодишната баница. Не смятате ли?

На английски език “Копче за сън” е преведена като “Button for Dreams”. И понеже сънят вече не е толкова важен (няма да порасна повече, а колко ми се иска…), бих искала да преведа от английски отново на български името на приказката и да я нарека “Копче за мечти”. Ако наскоро не сте я препрочитали (не допускам и за миг, че изобщо не сте я чели) отделете й малко време. Тя ще ви се отблагодари с много нови неща, които не сте и подозирали, че можете да откриете в приказките за деца.
И дори сред всички тези копчета да не откриете своето копче за мечти (по ми харесева от колкото за сън. Нали казват, че от сън спомени няма), помнете старата поука, и бъдете страшен кит, не малка рибка. Или поне живейте като страшен кит. Въпреки че и малките рибки могат да бъдат големи, ако са големи мечтите им. А могат и да бъдат много красиви, като тази:

Е, от прекрасните 5 приказки на Валери Петров, тази вечер ни остава да прочетем още една – последната. Но знаете ли, кое е най-хубавото?
Не.
След една година отново ще чета “Копче за сън” с дъщеря ми. Господи, какво ли ще открия тогава?
И за край, една малка тайна. Пак някой, не помня кой, ми каза, че котката трябвало да бъде дълга от средата на ул. Елин Пелин до площад Журналист. И понеже като малка живеех много близо до мястото на събитието винаги се чудех защо този дядо иска толкова дълга котка. И не го разбирах. За съжаление, животът днес е такъв, че много често предпочитаме котките да са дълги, а не приказките.
И тайно завиждаме на най-малката рибка, която е послушна само че малко напротив, защото е по-лесно да си послушен, без нищо напротив.

Ако не сте разбрали нищо от този текст, просто отскочете до книжарницата (моля не онлайн) и си купете Пет приказки на Валери Петров.
Прочетете ги, и ако не ви иде да ме удушите, се върнете тук. Тогава всичко ще ви бъде ясно, или поне така ще си помислите.

И си намерете копче за мечти, не бутон от клавиатурата.