Училище за всички…
Posted: February 9, 2011 Filed under: TED - Ideas worth spreading | Tags: Али Кар-Челман, момчета, училище, Ted 3 Comments »Ако сте майка на момче и сте вдигнали ръце от липсата му на интерес към образователната ни система, успокойте се, проблемът не е във вашето дете. Децата са прекрасни, но ние възрастните не си вършим работата както трябва и не им предлагаме онова, от което имат нужда. Момчетата са по-различни и е време да им предложим нещо по-различно. Какво? Със сигурност, ако знаех, щях да съм го предложила. Но не мога да скрия, че с огромно любопитство изгледах видеото на Али Кар-Челман за това как игрите могат да върнат и пленят отново момчетата за ученето. С още по-голяма радост споделям превода с вас. И ще се радвам, ако “поговорим” тук по темата, която е изключително актуална и у нас.
Искам да благодаря на Николай Михайлов за редакцията.
Ето и видеото от TED:
В час по мислене съм, ще ти звънна по-късно.
Posted: September 21, 2010 Filed under: Мисли за живота | Tags: възпитание, деца, мисля, родители, училище, час по мислене 3 Comments »Как да научим децата си да мислят? Много интересен въпрос. Това би бил стандартният отговор на някои политик или известна публична личност. Но за мен като майка, този въпрос не е интересен, той е жизнено важен, защото ако не намеря отговора му, ще ми тежи цял живот. И понеже въпросът не ми е интересен, а важен, си купих книгата с това заглавие на Едуард де Боно. Прочетох я веднъж, после втори път, и лека полека без никакъв натиск започнах да използвам наученото в общуването със собствените си деца.
И тук стигам до интересния за мен въпрос – Защо решаваме, че след като децата тръгнат на училище, училището носи цялата отговорност за тяхното развитие?
Истината е, че колкото и добро да е училището, родителите трябва да са заедно с училището в изграждането на една мислеща, свободна и свободолюбива личност, каквито искам да бъдат моите деца.
Ще ми е приятно и полезно да поговорим на тази тема. Кой провежда часовете по мислене на вашите деца?
На учителя с любов!
Posted: May 24, 2009 Filed under: Мисли за живота, Национални празници | Tags: празник, училище, учител 4 Comments »
Г-н/г-жа……….
Г-н/г-жа……….
Учител
Ментор
Лидер
Инструктор
Наставник
Вдъхновител
гфг
хкфд
кфдх
Благодарна съм на съдбата, че на днешния ден има на кого да се обадя и да кажа: Учителю, благодаря!
Има и децата ми на кого да се обадят и искрено да благодарят за всичко, с което ги даряват учителите им!
Искам да честитя празника и на всички онези учители, които не познавам, но които всеки ден раздават на учениците си частица от себе си, за да ги превърнат не само в знаещи, но и в мислещи и чувстващи човешки същества.
Вие честитихте ли на своя учител празника?
Кога за последно бяхте в библиотека?
Posted: February 26, 2009 Filed under: Мисли за живота | Tags: библиотека, книги, училище, учители, четене 1 Comment »
Днес, докато чакахме на поредното задръстване на светофара, синът ми ме попита:
Мамо, може ли в почивните дни да отидем в библиотеката под нас и да си взема книга за четене?
Ако не бях спряла, сигурно щях да катастрофирам от учудване.
И сигурно мнозина от вас ще кажат, че си го измислям. Но не е така.
Просто детето е случило на учители и училище и там, пък и с помощта на родителите, се създава отношение към книгата.
Замислих се, от кога не съм ходила в библиотека у нас? Казвам у нас, защото когато съм в Америка най-редовно съм или в библиотека или в книжарница. Тук някак си все не остава време или е по-лесно да поръчаш книгата от Амазон.
Но спомнете си онази магия на книгите, която ви завладява, онази толкова мъдра тишина и тихото прелистване на страниците. Толкова много ми липсва това усещане.
А на вас?
Знаете ли, че в Софийската библиотека има много нови книги на английски език?
Чували ли сте за разходка на децата из библиотеката? За нещо, което се случва в библиотеката и може да плени детското внимание? Аз не, пък съм таргет група на подобни събития.
Защото тишината ме влече мен и приятелите ми, които въпреки че на възраст са пораснали, сме си едни малки деца. Но малките малки деца не искат тишина, не искат задължения, искат приятни приключения в света на книгите. Какво правим ние възрастните, за да им покажем красотата на този свят? За жалост голяма част натискат бутона “On” на дистанционното и не хабят енергия, но и не развиват фантазия.
