Иска ми се в този така чакам зимен ден да ви стимулирам да се замислите върху разликата между аз трябва да… и аз искам да…
Върху това мислих снощи, докато си четох книжка на топло, но не пред камината за съжаление.

Едното съдържа принуда, другото вътрешна необходимост. И за съжаление нищо добро не може да се случи, защото трябва.

Добрите неща се случва, защото ги искаме – истински, ама много истински.
И понеже, обичам поговорките, ще завърша с една хубава българска поговорка, която казва: “На сила хубост не става”.

Пожелавам ви по-често да използвате “Аз искам…” и да не ви се налага да казвате: “Аз трябва…”

Хубав снежен ден.

По време на почивката ми в Гърция видях много хора, които четяха – млади, стари, гърци, французи, белгийци. Всички те държаха на масата пред караваната си книга. И четяха. Защо у нас предпочитаме екрана пред страниците? Кога загубихме страстта към необятния свят, който сами можем да изваем? Къде останаха приятните мигове насаме със себе си?

Пожелавам ви да откриете отново магията на книгите и през тези почивни дни да се срещнете поне с един нов автор, който да ви зареди с позитивна енергия.

* картинката съм взела от: http://www.flickr.com/photos/shotsbyme/1061857564/

Не че това и днес не е част от работата ми, защото докато решим кое заглавие да преведем, за да го предложим на българските читатели, през ръцете ни минават много книги. Някои от тях са толкова страхотни, че вълнението не ти дава мира.

Благодаря на всички, които пишат страхотни книги. И мисля, че е време да захванем една кампания – прочети книга, вместо да гледаш телевизия.

С интерес очаквам отговорите ви на анкетата:

Ако не бях спряла, сигурно щях да катастрофирам от учудване.
И сигурно мнозина от вас ще кажат, че си го измислям. Но не е така.
Просто детето е случило на учители и училище и там, пък и с помощта на родителите, се създава отношение към книгата.
Замислих се, от кога не съм ходила в библиотека у нас? Казвам у нас, защото когато съм в Америка най-редовно съм или в библиотека или в книжарница. Тук някак си все не остава време или е по-лесно да поръчаш книгата от Амазон.
Но спомнете си онази магия на книгите, която ви завладява, онази толкова мъдра тишина и тихото прелистване на страниците. Толкова много ми липсва това усещане.
А на вас?
Знаете ли, че в Софийската библиотека има много нови книги на английски език?
Чували ли сте за разходка на децата из библиотеката? За нещо, което се случва в библиотеката и може да плени детското внимание? Аз не, пък съм таргет група на подобни събития.
Защото тишината ме влече мен и приятелите ми, които въпреки че на възраст са пораснали, сме си едни малки деца. Но малките малки деца не искат тишина, не искат задължения, искат приятни приключения в света на книгите. Какво правим ние възрастните, за да им покажем красотата на този свят? За жалост голяма част натискат бутона “On” на дистанционното и не хабят енергия, но и не развиват фантазия.