BLOG CHALLENGE 5: Часовник

За тези, които за пръв път попадат на BLOG CHALLENGE, ще разкажа за какво става въпрос: Това е състезание за блогъри. В него 12 блогъра пишат по предварително определена тема от победителя в предишното издание. Победител е този, който има най-много коментари в блога си и гласове в svejo.net. Така че, ако тази история ви хареса, оставете ми коментар тук в блога и дайте един глас в svejo.net

Победителят  в BLOG CHALLENGE 4 – Божидар Костов – определи темата “Часовник”.

Сега и моята гледна точка за часовника:

На английски го наричат watch. В Испания и Латинска Америка – reloj. В страната на любовта – montre. Горещите италианци му казват – orologio. А ние българите му казваме – часовник.

Но както и да го наречете часовникът е средство за измерване на времето, което постоянно ни бяга, и ние постоянно го гоним.

И така отстрани сигурно приличаме на лисицата с опашката и самите ние заприличваме на часовник.

В определени моменти часовникът ни се вижда като бунтовник, който не харесва какво сме замислили и се опитва да ни спре като не ни оставя достатъчно време.

В определени моменти часовникът е единственият виновник

за толкова много беди, които с неистовото измерване на времето ни причинява.

В други моменти часовникът е като истински полковник

и ни помага да се преборим с враг и дори със самите себе си.

В други моменти часовникът започва да ни прилича на съновник

и взирайки се в него очакваме да разберем какво ни е подготвило бъдещето.

В някои моменти часовникът се държи като чиновник

и категорично отказва да превърти стрелките си назад или напред,

за да ни предостави минутата, която точно в този миг, е безценна.

Но има и моменти, в които часовникът е един истински чаровник,

който те поглежда с големите си очи и широко отваря стрелките си за сгряваща прегръдка.

Часовникът не може да бъде любовник, нито книжовник, нито толкова други неща.

Истината е, че каквито и спомени да имаме с часовника, часовникът има едно основно предназначение – да измерва времето, което независимо от нас лети напред и само напред.

Но не от часовника, а от нас, зависи какво ще си спомняме за отминалото време, което просто е отмерил.

И не часовникът е виновникът, ако няма какво да си спомним.

Така че сложете си часовника и тръгнете напред, като прибирате колкото се може повече прекрасни спомени, докато часовникът просто отмерва поредната изминала минута.

Ако ви е харесала историята, нали помните правилата на играта за блогъри.

Оставете коментар в блога и гласувайте в svejo.net