Уважаеми пътници, добре дошли…

Винаги говоря за онези мигове от моя живот, в които бях стюардеса, с огромна любов. Някъде там обикнах и летищата. Много особени места са – хора от всякъде, пътуват за навсякъде, облечени са за сезона, към който отиват, или от който идват, говорят на всякакви езици, едни бързат, други спят. Обичам летищата. И наскоро, понеже за кратко два пъти изминах пътя София – Варшава – Краков, се замислих върху нещо, което винаги ми е въздействало, но досега не му бях обръщала внимание.

JFK-4Но ще започна от по-далече. Едно време, когато имаше авиокомпания “Балкан” и тя летеше по редовни полети от София до Ню Йорк, когато тероризмът не бе променил живота ни, самолетът прелиташе над Световния търговски център, Статуята на свободата и Стейтън айлънд. Докато пътниците и екипажът се любуваха на тази гледка в салона звучеше песента “Ню Йорк, Ню Йорк” на Синатра. И момента, в който кацнехме, казвахме на пътниците: “Току-що кацнахме на летище “Джон Кенеди” в Ню Йорк”. Да, още преди да кажем името на града, казвахме името на летището. Джон Кенеди ви посреща. И вие пътниците, които знаете какво е направил Джон Кенеди, вече знаете много за тази страна. Създава ви се преживяване и вие тръгвате по ръкава към Ню Йорк с друго настроение.

Моля ви, не ми казвайте, че това са американски неща. Защото преживяване ми създадоха и двете летища в Полша, през които преминах. Във Варшава ме посрещна летище “Шопен”, а в Краков – летище ‘Йоан Павел II”.

Замислих се, без да питам Гугъл, за кои други летища с имена мога да се сетя. И понеже опитът си казва думата, ето някои от тях: летище “Ататюрк” – Истанбул, летище “Леонардо да Винчи” – Рим, летище “Никола Тесла” – Белград, летище “Шарл де Гол” – Париж.

Спирам с изброяването, защото моделът е ясен според мен. И преди да ви попитам нещо, ще се върна към началото на ХХ век, когато Едуард Л. Бернайс дълго търси име за 50-та годишнина от откриването на електрическата крушка, докато стигне до: “Златен юбилей на светлината”. Убедена съм, че думите имат силата да казват много повече от смисъла си. Убедена съм, че имената имат силата да казват много, и в случая с летищата, да пренасочват мислите и да пораждат емоции. Мисля, че не съм единствената, за която не е все едно дали ще кацне в Ню Йорк или на “Джон Кенеди” в Ню Йорк, дали ще кацне във Варшава или на “Шопен” във Варшава и т.н.

И понеже дълго се чудих, без да мога да измисля нищо, въпросът ми към вас е: Ако летище София би имало име, което да говори на пристигащите нещо и да им създава емоционални преживявания и да ги подготви за страхотни преживявания, как би се казвало нашето летище?
Аз не можах да го измисля, вие сте на ход.

За грамотността в по-широк смисъл

Преди Преди няколко дни споделих във “Фейсбук” фалшива новина, свързана с това, че българите сме неграмотни. Съвестни мои приятели веднага ми писаха, че е фалшива, и аз я изтрих.
Преди Но други написаха на стените си, а аз трябваше да се досетя, че е за мен, че им е писнало от постоянно мрънкащи хора, които само пишат колко сме зле. Та, реших да отговоря тук, защото не мисля, че съм от тези, които смятат, че сме зле и всичко е ужасно. Но…
Преди Понеже ми се налага постоянно да чета курсови работи на студенти, мога да кажа, че резултатите от матурите са просто резултати от матурите. Те не се отнасят до онези два смисъла на грамотността:  “Който знае да чете и пише” и “Който има смисъл и е без правописни грешки”. Никой не спазва правилото за новия ред, който трябва да бъде (по спомени от едно време – един пръст навътре). Това пък правило за едната главна буква, също е социалистическа отживелица. Пълният член ще се пробваме да го отменим, защото иначе няма как да се справим с него.
Преди А към това трябва да прибавя, че онези от БАН така променят правила, че вече има грамотни към определена година, защото ние не се притесняваме от промените и постоянно “ъпдейтваме” правилата, за да сме сигурни, че никой не може да бъде толкова луд, че да ги следи, за да остане грамотен.

Преди Иска ми се обаче да насоча вниманието към факта, че днес НЕграмотността е издигната в култ. Няма как да успееш, ако си грамотен. Или поне не е задължително условие. Защо да се хабиш да си грамотен, като тези, които те управляват, са неграмотни и изобщо не им пука.

Преди Сигурна съм, че и моето поколение е било поне толкова неграмотно, колкото и следващите, но на нас ни правеше впечатление, когато някой е грамотен и ни беше неудобно, когато ние не сме. А дали сме станали е въпрос на личен избор.

Преди Но аз споделих фалшивата новина, защото смятам, че ни липсва най-вече другата грамотност – функционалната – ” Умел, с познания в определена област.” Това с пълния член мога и да го преживея, въпреки че всеки път, когато видя табелката “ОбектА е под постоянно видео наблюдение”, нещо в мен се надига. Защо смятам така:

  • Не можем да четем пътните знаци – или ги четем, но просто за сведение.
  • Не разбираме какво е пешеходна пътека, особено когато не е поставена там, където ни е щукнало да пресичаме.
  • Не разбираме защо трябва да изпреварваме само на определени места, като отвътре ни идва да го правим където на нас ни се иска.
  • Не схващаме смисъла на понятието краен срок – то е еластично и граничи с концепцията за безкрайност.
  • Не искаме да спазваме правилата, пък нищо, че може и да е за наше добро.
  • Не умеем да водим диалог – ако не ми вярвате, вижте което и да било предаване с повече от един гост в студиото – всички говорят един върху друг, не се изслушват, а какво да кажем за факта, че си говорят в паралелни вселени.
  • Не умеем да приемем, че на света има различни от нас и те не са опасни.
  • Не искаме да говорим за нашите проблеми, защото тези на Дания са по-страшни.
  • Не уважаваме образованието, защото все още ни ръководи максимата –  “Учи, за да не работиш”.
  • Не си даваме сметка, че царят е гол вече повече от 70 години. И постоянно говорим за дрехите му, за да се самонавием, че е облечен.
  • хгл
  • йкй
  • йкк

Преди Мога да продължа още дълго. Мога и да спра. Но преди да ме обвинявате, че мрънкам, че грамотността не е широко понятие, огледайте се как са паркирали колите на паркинга, когато паркирате следващия път. Там ще си дадете сметка, че грамотността ни по отношение на много неща е тотален батак. А ми се иска повече хора да се стараем да бъдем грамотни граждани, защото само така ще имаме шанс да живеем в страна, в която няма мрънкащи постоянно неграмотни люде. Иначе нека отидемЕ и седнемЕ в кръчмата (о, извинете в пъба) и да се напиемЕ!

Преди И може би е добре от време на време да споделяме страшни фалшиви новини, ако те ще ни накарат да се замислим за собствената си отговорност по отношение на това, което се случва около нас.

Преди Усмихната седмица, грамотни читатели:)

P.S. Докато пишех този текст, през прозореца долитаха звуците на 5-6 клаксона и благословии по отношение на нечии майки, заради шофьор, спрял грамотно по средата на улицата, защото имал работа и нямало свободни парко места. 

За списъците с 10-те неща

Вчера се запознах с един прекрасен млад човек, запален туристически блогър. Той, без да знае, че някога и аз пишех активно в блога си, ми сподели, че има усещането, че предава доверието на хората, които са го последвали, ако не пише в блога си. И аз се почувствах много виновна.
Вярно е, че никой не ми е писал с възмушение, че не пиша тук, но все пак ми стана гузно. И ето, че след толкова време, сядам отново.
Някои могат да си кажат, че съм намерила пряк път към по-добрата страна на нещата, и егоистично не искам да го споделям. Ще ви разочаровам – още го търся. Но истината е, че с течение на времето осъзнах,  че търсенето или пътят ми доставят по-голямо удоволствие от постигането и намирането. Така че, търся и не спирам. И особенно приятно ми е, че се връщам малко преди Коледа.

check-something-off-your-bucket-list-todayТърсенето ми стигна дотам, че осъзнах, че нямам свой списък с 10-те неща, които искам да направя докато съм още на този свят. И понеже нямам такъв списък, ще ви попитам дали вие имате?

Ако да, какво преобладава в него:
– пътувания или преживявания? – материални неща или емоции? – чувства или мисли?

И ако имате списък, какво ви пречи да започнете да го изпълнявате още днес? Това не е ли именно търсенето на по-добрата страна на нещата?
Та – да създам или да не създам свой списък с 10-те неща, които да направя докато съм още тук?
Вие сте на ход.