Една песен, която ме кара да плача, но точно това я прави хубава!

За тези, които не знаят, ще споделя, че моята прабаба – страхотна жена – бе швейцарка. Имах уникалния дар от свише да проговоря френски, още от малка. А дядо ми, често ми разказваше как на пианото, на което аз дрънкам, е свирела Силви Вартан. Дядо ми, най-добрият валхортнист в България, бе учил брат й да свири на валтхорна, а тя докато го е чакала свирела на пианото.

Това не е чак толкова важно, но може да ви обясни, защото така силно обичам тази песен. Мисля, че казва ужасно много неща за живота на българите. За мъката да не можеш да се чувстваш свободен в родината си, да мечтеш за нея в сънищата си и пак да си толкова далече, да не можеш да бъдеш себе си.

Някои ще кажат, че днес сме свободни и всичко зависи от нас, но защо тогава толкова много кадърни, умни и добри хора продължават да отлитат с птиците по пътя на надеждата?
Не искам с тази песен да ви натажъвам. Аз си я пускам, плача и се чувствам щастлива, че и аз като Силви Вартан съм българка. Тази песен е тъжна, но тъгата, която предизвиква е пречистваща.

Искам да я чуете, искам да помислите върху думите й и да направим така, че пътят на надеждата да ни отведе тук, в нашата страна.

Ето линк към песента на френски и превод на английски. А аз ще се опитам да я преведа на български. Не ме корете, ако не мога да достигна висините на френския текст. Трудно е да пресъздадеш чувствата, които само френският език може да породи. Но все пак ще опитам.

А ето й самата песен:

Марица

Марица е моята река
както Сена е твоя
но само баща ми
сега си спомня за нея
понякога…

от първите ми години
не ми е останало нищо
освен една бедна кукла
нищо освен един рефрен
от друго място…
лa лa лa лa ………………….

всички птички от моята река
ни пееха за свободата
аз едва ги разбриха
но баща ми знаеше как да ги
чува…

когато хоризонтът стана твърде черен
всички птички отлетяха
по пътя на надеждата
и ние ги последвахме,
в Париж…

говори: от първите ми години
не ми е останало нищо…нищо
пее : и когато си затворя очите
чувам баща ми да пее
този рефрен…
лa лa лa лa ………………….

11 thoughts on “Една песен, която ме кара да плача, но точно това я прави хубава!

  1. Благодаря, че споделихте с мен усещането да изживееш тази песен.
    Като гледам блога си, може би е по-добре да стана диджей….

    Like

  2. Признавам си, че не бях слушала тази песен 😦 Но наистина има някаква магия, настръхваш докато я слушаш :):):)

    Like

  3. Мисля си, че това е магията на истинската любов, онази, която можеш да усетиш, само когато те боли от раздялата.

    Like

  4. много хубава песен наистина! …човек е толкова свободен колкото иска да бъде. лошото е, че хората тук бъркат свобода със свободия…но за да успееш да останеш в България трябва да си освен кадърен, много издръжлив и още по-търпелив човек. аз так мисля…иначе още веднъж адмирации за песента!

    Like

  5. Това, което натъжава е, че тук на своето място не изградихме традиция да се пее и споделя така. С прозрачен, разбираем текст, прецизен като мярка за поезия, многозначен, адресиран към огромно множество. Цялото ни естрадно-фолк бръщолевене е все за някакви звезди, ветрове, птички, пички, пачки, луни, тополки, аз-ти, подсмрък-подсмрък – нито една съдба, споделена от улицата, от същинско страдание, от изтичаща кръв. Погледнете цялата пионерска върволица “Пенсионери с китара”… правят си личен купон на обществени разноски, взаимно разменят аплодисменти и бърболеят пошлости. За професионалната музика пък текстът изобщо не съществува…

    Like

  6. Деси, мой приятел ми изпрати линк към тази песен в блога ти. Безкрайно ти благодаря и за превода. Имам прелестна дъщеричка, която е сляпа и най- вълшебните й понятия за света около нея идват от хубава музика, особено когато й пея заедно с изпълнителя или танцуваме и пеем…
    Аз бих те поздравила с песента от филма “Дунав мост”, но трудно се справям с подобни компютърни послания.
    Сполай ти за поредното вълшебство в живота ни!

    Like

    • Благодаря за милите думи. Убедена съм, че дъщеря ти е случила на родител и я чакат само страхотни песни и танци. Може би именно защото не вижда, вижда само хубавите неща, които може да усети със сърцето си. Ние зрящите много често ги пропускаме.

      Like

  7. Като изплитане на нишка или излитане нагоре!Към слънцето и свободата….в усещане на вода,която мие нозете ти….
    И аз благодаря Деси!

    Like

  8. Благодаря за текста, за мелодията, за наситеността, за чувството. Прекрасно.

    Like

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s