Правите ли любов?

Спокойно, няма да се налага да сложим знак 16.

Няма да говоря за онази любов, която можем да си купим. Искам да поговорим дали наистина правите нещо за любовта, дали се грижите за нея, дали я ухажвате или просто след определен брой години я приемате за даденост.

Преди време прочетох книгата на Ерих Фром “Изкуството да обичаш” и много се замислих за дребните неща, които правят любовта любов.
Сетих се и за безкрайните мили жестове, които карат всеки човек да се чувства обичан. За думите, които често премълчаваме, защото се страхуваме да не изглеждаме уязвими. А всъщност от правенето на толкова много неща, забравяме, че трябва да правим и любов – да се грижим за любовта, да я поливаме, да я торим, да й се радваме, защото тя много бързо може да отлети. И тук, няма как да пропусна “Don Juan de Marco” и колко много научи героят на Марлон Брандо от Дон Жуан.
Затова правене на любов ми се иска да се замислим. За душата, не за тялото. Защото какво е любовта без душа.
Кога за последен път казахте на глас на някого, че го обичате? Кога се разходихте под звездното небе и мечтаехте заедно с любим човек? Кога отделихте време да поговорите с детето си за неговия свят? Кога спряхте, за да се насладите на красивия мак по пътя?
Не бързаме ли прекално много занякъде, забравяйки, че няма по-тъжен миг от това да се озовеш на мечтаното място сам, без да има кой с теб да сподели мига?

Вчера една много любима моя приятелка сподели следното: “Родителите ни са танцували по двойки? А ние – всеки сам със себе си.” Какво е танцът ако не любов и споделяне на чувства? Защо все по-често танцуваме по пътя си сами, без да имаме партньор, който заедно с нас да се понесе в танца и да можем да разчитаме един на друг в любовта – душевната, не телесната. Накъде отиваме?
И вместо край, най-страхотният танц, който все още очаквам да изтанцувам:

13 thoughts on “Правите ли любов?

  1. WOW….otnovo bolezneno tochna! Pravo v desetkata!
    A mozhe bi ponyakoga kolkoto i da iskame da tantzuvame po dvojki, v sledstvie na gorchivata predistoriya i podsuznatelniya instinkt za samosuhranenie, izbirame solo izpulnenie….

    Like

  2. Дам, в един момент от живота си човек трябва да спре и да се огледа, да преосмисли какво е наистина ценното за него, кои са малките неща които го правят щастлив и без които всяка постигната цел се обезмисля…дали са професионалните успехи постигнати с жертвата да не виждаш най-близките си хора, дори да ги загубиш или насладата от работата, без тя да те обсебва и да се превръща в пречка за душевната любов и вниманието, което любимите ни хора заслужават…. в този контекст за много хора изборът се оказва труден, поради една простичка причина – на практика, истинската и чиста душевна любов често те въвежда в конфликт с ужасно материалния свят, в който живеем и в един момент рискуваш да се превърнеш в наивен глупак или в най-добрия случай леко луд странник 🙂 Да натрупаш болка, която трудно се лекува или да развиеш безвъзвратно “инстинкти” за оцеляване в танцовия салон на соло изпълнителите… Въпреки това вярвам, че с избора на пътя, намираш и спътниците, с които ще си щастлив да го извървиш и които гледат в твоята посока, с твоите очи 🙂

    Like

  3. Ако любовта забравим, значи нищо не ни е останало. А на т.нар. “механично” ежедневие не бива да се поддаваме изобщо. Защото когато някой ден стигнем до следващата фаза на съществуване, която за момента приемаме за абстрактност, ще усетим много силно липсата на “тук” и “сега”. На всичко красиво, цветно и жизнено, което ни заобикаля… и което ухае невероятно. Благодаря ти, че ми припомни за този хубав филм, Ал винаги е бил за мен “истинският” мъж 🙂 А във филма, той определено е човекът, който “вижда” много по-добре от мнозина други… Точно защото говорим не само материя, но и за дух. По този повод искам да ви предам малко пролетно настроение и да ви поздравя с наскоро цъфналите фиданки навън!

    Like

  4. Ако няма любов – нищо няма… Тя е същността, останалото обвивка…

    С жена ми сме гледали “Don Juan de Marco” 3 пъти… Един от любимите ни филми… A тази сутрин (преди да прочета Правите ли любов?) си слушах Have you ever really loved woman на Brian Adams… Чудно, нали? 🙂

    Like

  5. Деси,
    невероятна си. Винаги успяваш да разчувстваш всеки, който влезе в блог-а ти.
    Напоследък много често ми се случва да се замислям за любовта, усещането за живот, радостта от всеки момент. Винаги съм се опитвала да не подминавам нещата и да им се наслаждавам и често това е било споделено с най-любимите ми хора.
    Една приятелка ми каза, че съм “голяма идеалистка” и нещата в реалния свят не се получават точно така, както на мен ми се иска. Е, аз пък искам да си остана идеалистка, да не се поддавам на ежедневието и да остана с мечтата си, че човека, когато обичам и с когото живея, ще остане завинаги най-обичания и желан “обект”.
    А когато ми се случи да съм в лошо настроение се сещам за “Криле на желанието” и отново политам.
    Танца – сигурно винаги ще търся партньора, който да ме накара да ми изтръпнат краката, но никога не губя надежда, че ще го намеря.

    Like

  6. За реалността:
    Всеки ден казвам “Обичам те”, разхождам се с любимия човек и често спирам да се насладя на красива гледка или цвете… И какво? Определят ме като “луда”, “ужасно захаросана”, “лигаво романтична”, “превземаща се”…
    В днешно време, за съжаление, да си такъв не е модерно, а дори отричано 😦
    Изглежда май сме домоде, не се вписваме в съвременния $$$ свят, където се гледа не цветето, а лъскавата кола; не се казва “Обичам те”, а се казва “Бебчооооооо, ще ми купиш ли..?”; не се разхождаш под звездното небе, а в “МОЛ”-а или тропкаш с токчета полугола в “БИАД”..

    Май за повечето хора вече любовта е само плът и телеса, без никаква душа

    Тъжно 😦

    Like

  7. Напълно съм съгласна с написаното от Crimson, но все пак ние избираме какви да бъдем и как да разбираме любовта. Аз лично не отричам разходките в МОЛ, особено когато е студено, но не спирам само до тях. Любовта е “опитомяване” (като лисицата от “Малкият принц”) и от нас зависи как ще я изживеем – в БИАД или на зелена полянка с диви ягоди и малини….

    Like

  8. Разбира се, че всичко зависи основно от нас, обаче малките момиченца и момченца, родени по време на върлуващата чалга култура няма как да не бъдат дори минимално повлияни от нея.
    Единственият начин да успееш да възпиташ нормално едно дете в днешно време е да имаш здраво семейство, интелигентни родители, както и приятелска среда, която не се интересува само от Кайени. Съжалявам, че малко избягах от темата, но случващото се навън е наистина много страшно и всичко споменато по-горе е резултат от него.Жаждата за власт, пари, себедоказване направиха от човека звяр-единак, който не може да прави компромиси. А в крайна сметка, любовта не може без тях…

    П.П. Е, пазар, разходка, кафе и разнообразие в “МОЛ”-а не е зле, но ежедневие там – пагубно!

    Like

  9. Твърде много негативизъм, Crimson. Съгласна съм, че България не е най-прекрасното място за живеене и от това страда и любовта. Но все пак, все пак… не сме си избирали къде да се родим и следва да си помислим защо точно ние сме посветени на тази действителност, лишена от нежната любов. Наистина всичко е строго индивидуално. Зависи доколко съумяваме да изживеем мига (защото това е умение, а не талант), да му се насладим. Независимо дали ще е в МОЛ-а, на полянката или в БИАД. Монетата има две страни – както и любовта ги има. Ти казваш “случващото се навън е наистина много страшно”. Аз бих казала “всичко си има своя чар”. Не си мисли, че си падам по турбочалгата – има далеч по-приятни начини за прекарване на времето. Но – съгласи се, че всеки от нас (дори и ти) е имал момент на “умопомрачение”, в което е танцувал на “Шампанско и сълзи” например… и пак е изживявал любовта по един чаровен начин. И това може да е весело, а не тъжно. Да е забавно, а не страшно. Защото когато сме отворени към света, го приемаме такъв, какъвто е и ненасилствено се опитваме да го подобрим. Да подобрим средата, в която живеем. Точно защото ние живеем в нея. Замисли се колко много вода изтече от предипната т.нар. “чалга” до сегашния “попфолк”. Всичко върви към популярното, масовото. Никой не търпи крайностите. Така е и с хората – и те се променят в положителна посока. Така е и с любовта. Спомняш си колко много вестници и списания от типа “Чук – чук” имаше по сергиите преди 15 години. Сега ги няма. Защо? Защото на никой не му допадат. И така – мисли позитивно и ще се чувстваш по-добре 🙂 Включително ще изживяваш любовта си по-пълноценно без да отричаш нито нежността, нито страстта в нея.

    Like

  10. Е, браво, браво, много синтезирана и точна статия, а още повече ме радва, че е вдъхновена от Ерих Фром! ^^ (Впрочем, не ти ли се струва, Е. Ф. със своите рабирания малко отнема от интимната любов нейната неспонтанност и непринуденост?) И много хубав пример е дала твоята приятелка за танцуването, не се бях замислял! И на мен ми е чудно защо не се танцува по двойки, аз не мога самичък… Поздрави за поста! 🙂

    Like

  11. По “Антропология на свободата” – курс по политология и mass.com в НБУ, изучавахме “Бягство от свободата” на Ерих Фром – интенцията е в спонтанноста на избора да бъдеш свободен /sponte/ и свободата като отговорност, вместо бягство.
    Връзката между музикалната култура и любовта е съществена, тъй като и двете произтичат от способността да се изразяват “чувства”. Интересното е, че при слушане на любима или хубава музика, въздействието е не само върху слуха, но и върху всички сетива – определящо е изживяването и визуализирането на емоциите пред вътрешния взор, разпростирането на мечтите и фантазиите, пребиваването в любими мигове, или повокиране към мисловни процеси. Честотите на музиките са различни, но емоциите съпътстват културния ни контекст.

    Like

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s