Каква ще е тя? По тази темата децата от любимото училище „Увекинд” писаха и участваха във втория литературен конкурс.
Благодаря за честта заедно с Жюстин Томс и Ясен Атанасов, да бъда сред журито, което изчете представите на децата за Земята след време.

И тук искам да кажа, че децата са страхотни, а ние възрастните просто не ги заслужаваме. Тези деца мечтаят за чиста Земя, за чисти улици, за чисти поляни, или въобще за някакви поляни и категорично не могат да разберат защо хората са толкова жестоки към Земята и тяхното бъдеще.
Моля ви, направете така, че тези деца да имат сбъднати мечти. Спрете да унищожавате Земята около себе си и създайте свят, в който тези деца да живеят щастливо и да бъдат горди, че са наши деца.
Знам, че всичко това звучи като политически лозунг в предизборна ситуация, но не е. Не съм от партия и никога няма да бъда, но след като прочетох колко силно тези деца мечтаят за всичко нормално, се почувствах ужасно виновна, че по някакъв начин и аз съм допринесла за всичко това.

Усмихнете се и спрете кранчето, когато водата не ви трябва.
Не включвайте всички лапми, когато стоите само в една стая.
Не изхвърляйте боклука си там, където не му е мястото.
Бъдете отговорни към онова, което ще завещаем на нашите деца.
Те нямат нужда от високи бетонни стени, те имат нужда от зелена трева, шарени цветя, чисти улици, човещина и както пише в края на разказа си едно от децата „една наистина хубава страна”, а друго добавя и „пари от шоколад”.

И в духа на „Увекинд” един поздрав с песен, която завинаги ще бъде в съзнанието ми част от усещането да си част от „Увекинд” – Ich will (Аз искам)