BLOG CHALLENGE №2: Червен пръстен

Преди една седмица Пламен обяви началото на състезанието за блогъри BLOG CHALLENGE в блога си Блогатство. Първият победител е Бисер Вълов.

Във втория тур реших и аз да се включа. Ако историята, която ще прочетете по-долу ви хареса, и искате да ме подкрепите, критериите са победа са три:
1. Брой коментари към публикацията (анонимните коментари няма да се броят, както и коментарите от самия автор; ) Така че оставете под публикaцията своя коментар и си напишете името.

2. Брой ping-ове от други блогове (няма да се броят пинговете от блогове на същия автор, обаче!) Препоръчайте публикацията или пишете за нея в своя блог и разрешетe ping-овете.

3. Брой гласувания в Svejo.net

Ето и самата история:

Някога, в друг век и в държава, която вече носи променено име, живяло едно момиче. Точно това момиче било убедено, че не иска да живее в тази държава и трябва да намери начин да замине далече, далече, където слънцето грее толкова силно, че всички го виждат червено. На това място с червеното слънце, момичето било убедено, че ще срещне Мъжа. Да с голямо М, защото той щe знае за нейната любов към червения цвят и щe й предложи да бъде дамата на сърцето му като й подари червен пръстен.

Това момиче пораснало и започнало да обикаля различни страни в търсене на страната с червеното слънце. Било убедено, че ако намери тази страна в нея ще срещне и Мъжа с червения пръстен. Първо се запътило към любимата си Испания. Там имало много красиви червени неща, дори слънцето понякога било червено. Но така и не срещнало Мъжа. Следвайки мечтите си момичето се запътило към страната, където уж всичко било възможно. В Америка сградите се оказали толкова високи, че дори и да имало слънце, трудно момичето можело да разбере, дали свети в червено или не. Затова и отказало на всички мъже, които й предложили пръстен, въпреки че един от тях отгатнал и й подарил точно какъвто искало – червен.

Мечтите й я отвели в Африка. Там сред яркото слънце и дивата природа срещнала мъж, който имал мина за диаманти. Този мъж бил толкова влюбен в момичето, че някак си разбрал за червения пръстен и червеното слънце. И в един прекрасен ярък ден, когато слънцето било пурпурно червено й подарил червения пръстен (с истински диаманти от собствената му мина) и поискал ръката й. И въпреки че всичко било като в мечтите й, момичето отказало. Нещо дълбоко вътре в сърцето на момичето крещяло с цяло гърло „Нееееееееееее”.

С насълзени очи и тъга в душата, момичето се върнало в страната, в която не искало да живее и решило, че никога няма да намери нито слънцето, нито Мъжа, нито всички онези червени неща, които обичало и за които мечтаело от малко. И тогава, погледнало пред себе си. Намирало се в един тъмен и опушен бар, в някакво мазе, в някакъв квартал далеч от центъра на столицата на страната, в която не искало да живее. На стената имало червен прожектор, а под него Той. Да, там седял Мъжът. Момичето се приближило към него и го попитало: „Случайно да имаш червен пръстен?” Мъжът я погледнал и без да казва нито дума я целунал. Не след дълго двамата се озовали на един прекрасен пуст плаж в онази страна, в която тя не искала да живее. Слънцето залязвало и било в най-червения си червен цвят. Тогава мъжът я погледнал и й подал една пластмасова чашка с ужасно ароматни и червени малини. И тогава момичето осъзнало, че е жена. А тази нова жена, която се появила от порасналото момиче, знаела дълбоко в себе си, че това е Той. Разбрала, че ще остане с него, въпреки че не иска да живее в страната, в която е, въпреки, че няма червен пръстен и въпреки всички разлики между мечтите й и реалния свят. Но оттогава те са заедно, а тя вместо червен пръстен, всяка сутрин внимателно поставя на устните си ярко червено червило и целува любимия си. Това за червилото, го научила от един филм, в който героинята си слагала червено червило, за да излъчва самоувереност. Тази самоувереност била нужна на жената, за да не забравя, че въпреки страната, въпреки оранжевото слънце, въпреки изядените малини, червеният пръстен е някъде дълбоко в сърцето й и й е подарен от него – Мъжът!

Ако сте тук, може би ви е харесала историята. Затова не забравяйте:
– Да напишете коментар под публикацията и да си напишете името
– Да гласувате за публикацията в Svejo.net.

Благодаря на всички, които ще стигнат до края на историята и ще я подкрепят.

149 thoughts on “BLOG CHALLENGE №2: Червен пръстен

  1. В страната, където слънцето не е чак толкова червено и момичето не искало да живее, имало една червена партия столетница, мъжете били много “печени”, а и червените прожектори ги имало доста 🙂 Красивите плажове малко са на изчезване и момичето трабва да ходи на море по- на юг, затова пък мъжете си остават готини, раждат се красиви деца и някои хора продължават да се борят, да се върнат плажовете, слънцето да стане по-червено и момичетата да поискат да живеят там.

    Like

  2. Прозвуча ми малко като автобиографично или поне с подобни усещания останах. Много ми хареса, а и някак си те кара да се позамислиш. Успех в Blog Challenge!

    Like

  3. Прекрасна история за един стремеж, за една мечта и нейните проявления, харесва ми изхода от материалното и препратката към нещо много по-истинско и стойностно. Нещо, което е видимо само за “очите” на вътрешния свят. Поздравления 🙂

    Like

  4. Деска, това е страхотно красиво нещо 🙂 Направо не исках да свършва историята… не вярвам някой да не стигне до края :))) Поздрави от мен и успех!

    Like

  5. Хубава приказка, която със сигурност е реалност за много момичета.Харесва ми краят- пречистващ и щастлив.Поздравления.

    Like

  6. Голяма романтика лъха от тази история. 🙂 Напомни ми, че щом човек е с любимият..мястото няма значение. Успех Деси! 🙂

    Like

  7. Поздравления, Деси! Сега не само се радвам на включването ти, но и съм доволен от прочетеното. Този кръг наистина ще бъде по-оспорван и вероятно ще вдигне още летвата.
    Желая ти успех! 🙂

    Like

  8. Много ми хареса историйката, Деси! Кратка, но толкова цветна и зареждаща!

    Like

  9. Красиво написано. “Червената” ти история ме сгря в този зимен ден 🙂

    Like

  10. Много емоционална и красива приказка, пожелавам Ви да продължавате да живеете в нея:))))

    Like

  11. Много е интересна тази история. Мога да я слушам и чета хиляди пъти. Успех на позитивната червена история! 🙂

    Like

  12. На всичко дотук – поклон. Както мнозина сте усетили, в тази червена приказка има много голяма част от мен и никога не съм съжалявала, че замених пръстена за малините. Разбира се, някои неща са поукрасени, но това е част от приказката.

    Like

  13. Истината е, че много често се впускаме в безкрайни и далечни търсения на нещо, което всъщност е толкова близо, просто да се протегнем и да го докоснем. Но преди това трябва да свалим очилата, които ни пречат да видим прекрасния свят, който съществува въпреки мечтите и фантазиите ни, и който е около нас. Успех, Деси!!!

    Like

  14. Ужасно много обичам момичето от тази прекрасна история, за моя голяма радост познавам и мъжа с малините, надявам се да продължим заедно да живеем в страната, в която момичето не иска, но въпреки това живее, и все така да ни е хубаво и да търсим червеното слънце!
    За теб специално, Деси!
    xxx

    Like

  15. Ех, всусът на малини и любов,
    по-опияняващ дори
    от шампанско и океански вълни ….

    Благодаря ти за хубавия разказ, имах нужда от него, точно днес!

    Like

  16. Хубава и оптимистична приказка. Харесва ми, защото казва, че истинското щастие зависи повече от това с кого си и по-малко – къде се намираш 🙂

    Like

  17. Много хубава приказка, която ме зареди с оптимизъм в този снежен ден. 🙂

    Like

  18. Нечовешки оптимизъм, това е странно явление, проявяващо се при сравнително млади хора от български произход.
    Браво, историята трогва с почти пряка искреност.

    Like

  19. Много романтично, Деси… А и никак не ми е трудно да “вляза в обувките” на момичето, което живее в страната, в която не иска да живее, но с Мъжа с главно М (в прекия и преносния смисъл 😉 )

    Like

  20. Много докосваща история, с малко думи. Ако трябва да бъда искрена – остави ме безмълвна, но тъй като много искам да спечели в момента пиша този коментар. Успех!

    Like

  21. Много нежна приказка, Деси! Мечти, любов, избор, усещане за нещо истинско … с аромат и привкус на червени малини 🙂

    Like

  22. Деси,
    тук съм, очевидно защото искам, а не защото така ми се е случило. Много хубав текст за това къде е там и къде е тук, и защо да е там, като може да е тук, стига да имаш сетивата 🙂

    Успех

    Like

  23. Браво Деси!
    Една истинска история описана така поетично.
    Сигурен съм че си открила истинския МЪЖ.
    Дано доживеете заедно до дълбоки старини.

    Like

  24. Червена, синя, жълта или не, просто Любов! Вярвайте!

    Успех на авторката (и на героинята)! 🙂

    Like

  25. Червена приказка за любовта без “защото” и без “въпреки”. За едно неуморно момиче, което носело червеното слънце в себе си, но за да го открие трябвало даобиколи света.
    Желая ти успех, Деси, но знам, че дори и да не спечелиш ще си се забавлявала.

    Like

  26. Истинска сладурска история, браво Деси.
    Успех…

    …явно мноооого обичаш малините…

    Like

  27. …хаха, а момичето защо не напълни същата тази чашка с пури и да му върне жеста?…

    Like

  28. Супер Бошнакова, искам и аз мина за диаманти в Африка :)))

    Иначе много ме стопли в този зимен ден! Успех!!!

    Like

  29. Деси, невероятно увлекателно написана история. Поздравления! Гласувам и с двете си ръце за теб!

    Like

  30. Червеното определено не е моят цвят, но историята наистина е много нежна и истинска и въпреки червените нюанси успя да ме грабне. Бях решила, че в този “червен” кръг няма да гласувам, но ти успя да ме разубедиш. Желая ти успех!

    Like

  31. Да се надяваме, че двамата ще продължат да живеят щастливо ever after и тя няма някой ден да почне да му натяква “Аз можех диамантена мина да имам, а заради тебе останах тука в тая скапана страна!”.
    Ако двамата продължават да се обичат, одобрявам този край почти толкова, колкото ми хареса и онзи в “Корабът с алените платна”, където мечтата на Асол се сбъдна – и то точно така, каквато беше в представите й 😉

    Like

  32. Историята ми прозвуча като притча с простичка, но силна като въздействие поука.. за любовта, интуицията и избора. До толкова красота и оптимизъм, заедно с наивността на младата героиня, рядко можем да се докоснем в днешното ни опърпано време. Успех!

    Like

  33. Въпреки “въпреки”-та е смело и своенравно да кажеш на оранжавото червено, на пръстена малини, на инат на себе си да преобърнеш всичко с главата надолу, накрая просто да си сложиш червено червило, и да си кажеш “намерих го”. 🙂 Успех, Деска!

    Like

  34. Страхотен разказ Деси! А какъв филм би станал по него – наситено червен 🙂 Успех в състезанието!

    Like

  35. определено ми харесва 🙂 очаквам с нетърпение и другите участници..
    очертава се с всеки изминал кръг да става все по-интересно 🙂
    успех Деси! 🙂

    Like

  36. По едно време – докато четях историята – се опасявах да не свърши в някой квартален клуб на БСП или (още по-лошо!) – на ЦСКА… 😛

    Благодаря ти, че не стана точно така! 😉

    Like

  37. Историята е много красива. Дай боже всекиму такава развръзка. Успех!

    Like

  38. Истинско и красиво 🙂 Като че ли винаги намираме това, което търсим, на мястото, където най-малко очакваме.
    Успех в състезанието 🙂

    Like

  39. Имам чувството, че познавам това червено момиче или поне едно друго, което много му прилича. 😛

    Браво, Деси! Страхотна история. :)))

    Like

  40. … Istinski stoinostnite neshta v jivota ne mogat da se meriat s diamanti. Nadiavam se i pojelavam na vseki ot nas da nameri svoia cherven prasten, dori i tova da sa malini :)))
    Tazi prikazka mi napomni edna moia lubima misal: ”Shtastliv e tozi, koito umee da stepenuva neshtata v jivota…”

    Like

  41. Много романтично, но и истинско. Успех! (много труден кръг се заформя :))

    Like

  42. Истинските неща се крият в душата и в съзнанието на човека. Нека винаги ги търсим и винаги да разбираме, когато сме ги намерили!…

    Like

  43. Е, Деси, непоправим романтик си ти. От тези, които усещат и вярват в думите на сърцето. Интересна история, която ме кара да си мисля наистина ли се движим в посоката, в която искаме, или просто караме по инерция и накъдето ни кажат. Желая ти успех в конкурса и се радвам, че можеш да пишеш така откровено.

    Like

  44. Въпреки, че не обичам много червения цвят, тази история ми хареса много.

    Може би защото и аз съм бил на “един прекрасен пуст плаж” с когото трябва…

    С голямо желани гласувам

    Like

  45. Мечтите и реалността …
    Дали наистина момичето е станала жена или още е момиче, защото не е счупила моста към мечтаенето по детски!!! И все пак, най-близко до Господ са децата.

    Мразя червения цвят!!!

    Like

  46. Ох, изгубих се сред толкова епитети в разказа. С толкова описания, човек трудно следи нишката на разказа.
    Успех в състезанието!

    Like

  47. Имаше едно време един филм. “Корабът с алените платна”. Там една мома, чакаше своя човек, дато й предрекоха, че щял да дойде с кораб с алени платна. Така и стана. Но аз, Деси, и до ден днешен нямам твърдо мнение дали трябва да зяпаш все в морето, а да забравяш, че зад гърба ти е гората. Всъщност канализирането на посоката на желанията ни винаги ме е притеснявала лекинко, също като сватбена рокля като торта:) Хареса ми идеята за малините и прожектора:))))

    Like

  48. Оптимизъм обзема сърцето ми, Деска.
    Дано малиновата реалност не напуска живота ни :)!

    Like

  49. dosta e posredstveno i banalno v interes na istinata. bazirano e na kolekciq ot klisheta, podpraveno e sys solidna doza melodrama i e podneseno bez nikakva originalna misyl.

    Like

  50. Самоувереност е думичката, която напира и “жужи” в главата ми, и възхищение от силата на чувствата и способността да обича на това малко момиче, превърнало се в жена, под капчиците на росата и лъчите на слънцето. Това всъщност е история за истонската любов…

    Like

  51. Деси, супер е, много истинско! А къде е червеното вино? 🙂
    Сещам се за едно подходящо за случая стихотворение на Дебелянов: Малинен дъх разпръскват твойте устни / о, сладък дъх на майските цветя / и преблажен е, който пръв откъсне / от тях малината на любовта

    Like

  52. Мисля, че всяко момиче търси нещо подобно, макар и някои да го отричат! Историята е много вдъхновяваща и те кара отново да мечтаеш и да повярваш, че все пак мечтите един ден се превръщат в реалност! Изключително много съм впечатлена от историята “Червен пръстен”!

    Like

  53. Хепиендът – задължителен!!!! Обожавам такива приказки, карат ме да мечтая и да се усмихвам по-често. Успех в съревнованието;)

    Like

  54. Историята е много вълнуваща.
    Завиждам на този Мъж, че има такава жена до себе си.
    На това Момиче /с голямо М/ пожелавам най-голямото щастие на този свят.
    Маша

    Like

  55. Жалко за първите двама угодили на каприза, ама си абсолютно права. На жените късно им идва акъла в главата ;)))))

    Like

  56. Страхотна и много истинска история! Накара ме да се замисля за моите мечти и моя мъж с главно М! Браво!

    Like

  57. ех… малко ми е жал за онзи с мината, беше се постарал човекът… ;D
    успех, деси! 🙂

    Like

  58. Много обичам истории, в които човек осъзнава, че не винаги това, което е в главата му, е това, което му е наистина необходимо. И вярвам, че всеки трябва да позволи и на съдбата да играе малка роля в шивота му. Но интересно ми е момичето не е искало да живее в страната или държавата? 🙂

    Like

  59. Много хубава приказка… За пореден път се убеждаваме, че това, което търсим е около нас,но ние за съжаление го търсим на всевъзможни места 🙂
    Това с малините е много оригинално:)))

    Like

  60. историята звучи като дзен-коан, не трябва да се расъждава, трябва да се усети:)

    Like

  61. За кой ли път ме караш с разказите си да мечтая и да вярвам! Успех!

    Like

  62. Доста мечтателско но ми беше приятно да прочета историята.Всъщност е и много поучителна защото всички търсим и мечтаем не във вярната посока. Всичко ни идва като гръм и точно от там от къдито не очакваме.Супер хареса ми.

    Like

  63. Увлекателна, умело разказана и много поучителна история!
    Успех на авторката и нейния разказ!

    Like

  64. като премахнем всичко с което е навлечен нажият житейски път – много съвети, много грешки, много опити и въжделения, много търсения и въпроси, много плануване, бягаства и стахове – ще остане една гола пътека с подобни спирки, като на пътуването на това момиче. Много от тях всеки един от нас е изживял. Една такава история напомня да не забравяме…

    Like

  65. Наопаки на всички- на мен историята изобщо не ми харесва! Да, познавам момичето и младежа с малините! Но факта, че е останала, а ужасно мрази мястото, всеки път ме вбесява! Безумие е да се твърди, че не си имал избор или по-лошото- след като си го направил и ти е харесал- 10 години да предъвкваш едно и също! Е по дяволите- не свикна ли с мястото?! Странно е да чуя такава история от човек, който постоянно е зареден с песимизъм- този разказ трябва да е писан от някоя супер,ама супер романтичка, каквато авторката определено не е! И на фона на цялото ми мнение- историята ми се струва направо смешна! Но……. ще чакам червилото!

    Like

  66. Харесва ми и продължавам да търся моите синьо-зелено слънце, синьо-зелен пръстен, Мъж с голямо М и сбъднати мечти :))

    Like

  67. Ейййй това с червеното червило много ми хареса. Ще взема да го пробвам и аз 😉 Всичко добро ти желая, Деси! Успех!

    Like

  68. много ми хареса историята, през която преминава повече от една червена нишка, като всеки може да намери тази, която му допада най-много

    Like

  69. Хубаво е! “Красив роман е любовтааа….” имаше една такава песен. 😉

    Like

  70. Този конкурс провокира невероятна креативна сила у всички участници. Деси, поздравления за хубавата история и за невероятната подкрепа, която получи!
    Бих искал и аз да се отъркам о таланта ти и да поканя всички читатели на блога ти да погледнат и моята интерпретация на историята за червения пръстен 🙂

    Like

  71. Хубаво е, че следваш Съдбата си, осъзнаваш я и се радваш на живота си дори в страна, където не искаш да живееш. Честити и благословенни дни Деси !

    Like

  72. Историята е красива! И звучи познато.
    Все едно съм се събудила от собствения си сън и съм я написала…
    Успех, Деси!

    Like

  73. хубава история за важните въпроси, истинските неща, кръстопъти и още нещо… аплодисменти

    Like

  74. Толкова ми хареса, че поисках да не свършва……. Деси, да напишеш още 🙂

    Like

  75. Аз само не разбрах защо не си остана в Африка имаше си всичко, а това “вътрешно усещане”, заради което реши да се върне в неизвестната си държавица ако го видя бих го пребил. 🙂

    Like

  76. Зареждащо червено, пропито с много искрени чувства и изключително близко до моите разбирания. Винаги съм знаела, че е много трудно да намериш Мъжа, но намериш ли го – нищо друго вече няма значение. Дано наистина това момиче, станало вече жена оценява какво е спечелила и не се замисля за това, което е загубила. Успеееех!

    Like

  77. Красива история…красив край…красив стил, наречен Деси Бошнакова:)

    Like

  78. Прекрасна история с дъх на малини и любов 🙂 Размечтах се за моя червен пръстен 🙂

    Like

  79. Приказно, като за приказка! Деси, за пореден път ме убеждаваш, че умееш да вплиташ много романтика в своите истории. А все още се срещат романтици четящи приказки… Успех!

    Like

  80. Наистина красива история! Размечтах се… Успех в Blog Challenge!

    Like

  81. Деси, много красива и истинска история! Важно е да намерим това, което търсим… след това мястото почти няма значение … почти :))

    Like

  82. И така от къде да започна. Много романтизъм и доста тъжна история. Защо бе необходимо да неглежираме диаманта и да го заместваме с червило. Защо търсим топлината при голямото слънце, а не сред студа на високите сгради. И защо мъжът винаги е с главно М. Очевидно не е бил търсен такъв мъж, защото вече е било отказано на баткото от Африка (пък може да е бил и младеж). Т.е преследването на голямото М е винаги нищо повече от търсене на контрапункт на нашето сърце и душа (цитат от Wedding crashers) и не се касае за рабиране, топлина или нещо друго. Хубав разказ доказващ това.

    Like

  83. Всяко момиче си мечтае за “червения пръстен”, но в един момент ще разбере, че трябва да избира – между това да се задоволи с “ароматните малини” или да продължи да търси Мъжът.

    Въпросът е дали човек може да се примири с реалността или трябва да продължи да преследва мечтите си – дори те да са със сигурност да са неосъществими?

    Успех в конкурса!!!

    Like

  84. И моят ден стана по-хубав с втоята история, Деси 🙂 Поздравления!

    Like

  85. Поздравления, Деси, скоро не бях чела толкова хубав разказ за щастието! То наистина е достижимо само за тези, които са способни да го открият в “простите” неща 🙂 Радвам се, че историята е истинска и ти си една от нас 🙂

    Like

  86. Историята е прекрасна Деси!
    Много е хубаво когато успееш да внушиш, че си го преживял не само ти, но и човека който го чете!
    Успех на всички с Червения пръстен! 🙂
    Аз го намерих и този месец отивам където слънцето е най-червено 😉

    Like

  87. Червеният пръстен…. си е част от живота. Нашият и този на хората преди нас и след нас.

    Like

  88. Страхотна история.Доста поучителна,защото ние хората,все търсим нещо,което нямаме…

    Like

  89. Огнена нежност. Браво Деси! Много красиво и сантиментално…събуди толкова размисли

    Like

  90. Аз познавам и момчето, и момичето и знам, че тази любов е толкова истинска, красива и червена и досега. Но дори и да беше фантазия пак щеше да бъде толкова истинска и красива:))

    Like

  91. Обичам и червеното, и любовта, и стойностните писания – затова с две ръце гласувам за тези три причини ти да спечелиш състезанието, а всички, които са прочели историята, да се връщат всеки ден на boshnakova.com и да четат подобни прекрасни неща! Поздравления, Деси!

    Like

  92. Много искренно звучаща история. Човек наистина винаги трябва да слуша вътрешния си глас, той никога не лъже. Успех в надпреварата 🙂

    Like

  93. Отново препрочитам тази история и ми се иска да има продължение в поне няколко части, независимо дали ще участват в блог предизвикателства или не.

    Like

  94. Поздравления за успеха. Разказът е много хубав, направо се просълзих 🙂

    Like

  95. Още веднъж – честито! Банерът за победител в седмичния BLOG CHALLENGE в Блогатство.ком вече води към твоя сайт – нека и другите колеги да не забравят тази уговорка!

    Чакаме какво ново предизвикателство си ни измислила? 😉

    Like

  96. Благодаря на всички за коментарите. Благодаря ви за победата – тя вдъхва кураж и сили да всеки да върви напред. Обичам ви! Очаквайте историята за ШОКОЛАДА!

    Like

  97. Pingback: BLOG CHALLENGE 3: ШОКОЛАД « the old new world

  98. ………………….онова истинско червено, в което душата потъва. Но най-накрая го намери – съвършения цвят, чист като струя утринни лъчи, пълен с благородство, веселост и царствено

    Това е пасаж от “Корабът с алените платна”………………..наистина е трогателно,силно имного,ама много чувствено………………

    И твоята история е такава………………….

    Вече знам какъв ще е девизът ми,но само за “знаещите”………..”Търси червеното………..”

    Желая ти късмет !

    Like

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s