BLOG CHALLENGE 3: ШОКОЛАД – Моята история

Шоколад

* Идеята за линковете, откраднах от Пламен и разказът му „Червеният пръстен

Преди да прочетете историята, бих искала да кажа, че е много трудно, след зашеметяващата ви подкрепа за предишната история, да се осмеля да ви предложа тази. Но тъй като съм един истински овен, ще опитам. Пожелавам ви шоколадово четене и шоколадови мисли след това.

На тези, които за пръв път попадат на BLOG CHALLENGE да припомня – това е състезание за блогъри. В него 12 блогъра пишат по предварително определена тема от победителя в предишното издание. Победител е този, който има най-много коментари в блога си и гласове в svejo.net. Така че, ако тази история ви хареса, оставете ми коментар и дайте един глас в svejo.net

Ето я и историята:

Тя седеше премръзнала на спирката. Като повечето жени и тя не обичаше студа. Направо го мразеше. И за да сгрее премръзналото си тяло, си отчупваше по едно парченце от любимия си шоколад – Cresta на Lindt. Този шоколад съдържа малки парченца карамелизирана захар, които го правят още по-сгряващ и истински. На спирката нямаше почти никакви хора. Да не кажем, никакви. Все пак денят бе 14 февруари и всеки имаше повод да празнува – едни честваха любовта, други виното. Тя, обаче, беше сама на тази ужасно усойна спирка. Седеше си и за никъде не бързаше. Но с всяка измината минута студът ставаше все по-нетърпим и дори поредното заветно парченце шоколад не можеше да я сгрее. Тогава към спирката се приближиха две фигури. Шапката почти изцяло закриваше очите й, шалът си го бе овързала чак до носа, но все пак имаше процеп, през който ужасно силно се надяваше скоро да види тролея. Тролеят го нямаше, но фигурите ставаха все по-ясни. Едва когато стигнаха до нея тя успя да види, че с нея в този сковаващ мозъка студен февруарски ден, са едно момче и едно момиче. Те нямаха шапки, нито шалове, да не говорим за ръкавици. Тя направо се чудеше как не са се вледенили. Но явно студът  бе замъглил съзнанието й и не можеше да се сети, че на техните години и тя нямаше да се притеснява, че скоро ще умре от студ.

Вятърът се засилваше. Направо разцепваше всяко живо същество. И в тази мразовита вечер, когато имаше толкова причини за празнуване, тя с ужас в очите очакваше да съзре идващия тролей. На спирката продължаваха да са те тримата – тя – сама, и те двамата – едно момче и едно момиче. И точно, когато в съзнанието си взе решение, ако мине такси да го спре, се случи нещо. Момчето извади от джоба си нещо малко. Мракът не й позволяваше да види какво точно е то. Но любопитството й нарастваше и тя направи няколко крачки към момчето и момичето. Неимоверното желание да види какво извади момчето от джоба си, започна да измества от съзнанието й усещането за февруарския студ и тя вече не мислеше нито за студа, нито за тролея, нито за таксито, което бе решила да хване. Но въпреки че се приближи неприлично близо, не успяваше да види какво държи момчето в ръцете си. Малко преди да се откаже и отново да се отдаде на сковаващия студ, чу думите: „Днес, когато влязох в магазина и видях това, веднага се сетих за теб.” В секундите преди момичето да отговори, тя вече имаше в съзнанието си хиляди неща, които мъже и бяха подарявали – златен пръстен, обеци, ключ от кола. Все скъпи неща, които могат да се поберат в нещо толкова малко, че да се побере в джоб. Със сигурност още много неща щяха да се появяват в съзнанието й, ако момичето не бе отговорило. Думите на момичето развихриха още повече въображението й. Защото тя си представи какво би могла да получи, за да каже: „Никой не е ми е подарявал толкова сладко нещо.” Тя вече съвсем бе забравила за студа. Ако точно в този миг някой я бе попитал колко градуса е, със сигурност би отвърнала някъде над 20 по Целзий. Истината бе, че навън термометъра вече бе под 15 градуса по същата тази скала. Топлината, която усещаше, бе от мисълта, че точно в този момент, не това момче, а някой успял мъж й подарява това, което никой досега не е правил за нея. Според представите й за света, това би могло да бъде ключ за къща в Майорка, талон за подарък от любимите й парфюмерийни магазини, пръстен с диамант или…. Със сигурност можете да довършите мислите й.

И когато напълно бе забравила за тролея, студа и таксито, една кола прелетя покрай спирката и гумите й изсвистяха. Това я извади от унеса и й позволи да чуе думите на момчето: „Има и малка лъжичка, с която да изядеш шоколадовото сърце”.
Какво? Тя не можеше да повярва на ушите си и кански искаше да отиде и да изтръгне подаръка от ръцете на момичето, само и само да се увери, че не е чула правилно. И въпросите напираха със страшна скорост в главата й:
Това момче какво си мислеше?

Как си представя да спечели любовта с едно шоколадово сърце за 0.20 стотинки?

Момичето защо прие този подарък?

Как изобщо това момиче може да мръзне с това момче тук и сега?

Със сигурност водопадът от въпроси щеше да продължи, ако на спирката не бе спряла една червена кола. От нея слезе един успял мъж. Усмихна се, защото бе сигурна, че той ще я отърве от студа, от момчето и момичето, и най-вече от шоколадово сърце.

*Идеята, която следва е открадната от Джани Родари и неговите „Приказки по телефона”

Край първи:

Успелият мъж се оказва първата й ученическа любов. Онзи, който на един друг 14 февруари преди повече от 20 години й бе подарил цвете, направено от станиола в цигарените кутии, и което цвете тя все още пазеше в една малка стъклена кутийка. Тази среща в студа, момчето и момичето и шоколадовото сърце я накараха да забрави в какво се бе превърнала. Когато успелият мъж се приближи към нея, тя направо се хвърли в прегръдките му и поне за една вечер бе отново онова момиче, което вярваше, че едно момче й е подарило най-красивото цвете на света. И както се казва в приказките след време тя и успелият мъж се оженили и заживели щастливо цели 100 години.

Край втори

Успелият мъж се оказал чужденец, който търси номер 35 на булевард „Васил Левски”. Тъй като тя доста добре владеела английски го упътила и отново останала сама с момчето, момичето и шоколадовото сърце. Студът отново припомнил за себе си, но в този момент се появили в далечината фаровете на тролея. Когато се качила, изяла последното парченце от любимия си шоколад с карамелизирана захар и започнала с нетърпение да следи спирките, за да може по-бързо да се озове в своя чудесен апартамент. Когато се прибрала, си направила един топъл шоколад, пуснала си Hallmark и там шоколадовата вълна отново я достигнала с филма „Шоколад”. Станало й някак сладко и топло на душата и заспала, убедена, че този, когото чака най-накрая ще се появи и ще отговаря напълно на нейните изисквания и, по-важното, ще знае какви подаръци да й прави. И няма да й подарява шоколадово сърце, а поне Cresta на Lindt.

Край трети

Успелият мъж се приближил. Прегърнал бащински момичето и приканил момчето и момичето да се качат в колата. Преди да влязат, момичето показало на татко си какво е получила за празника на влюбените. Бащата отвърнал: „Някога аз подарих на едно момиче най-красивото цвете от станиол, но тя се оказа недостойна за него. Щастлив съм, че ти си друга и ще помниш завинаги това единствено шоколадово сърце, защото няма нищо по-страшно от това да харесваш човек, който не може да обича друго освен себе си и вещите”. Тя, обаче, вече била толкова умряла от студ, че не чула разговора. Вниманието й било насочено към приближаващото се такси.

Край, който избира авторката, докато си хапва парченце от любимия си шоколад

Тя напълно беше забравила за студа. Мислите й я бяха отвели назад във времето, когато едно момче бе направило за нея най-красивото цвете от станиол. В мислите си хиляди пъти съжали, че не е оценила какво има и че е загубила любовта му. И така се сети, че един недотам успял мъж би дал всичко от себе си, за да бъде с нея не само днес – на 14 февруари – а и през целия си живот. Приближи се към момичето и момчето и им каза: „Запазете завинаги това, което имате.” Най-вероятно те двамата не разбраха какво иска да им каже. Качи се в таксито, извади телефона си и се обади на недотам успелия мъж. След по-малко от 10 минути тя вече беше пред блока му. Преди да позвъни на входния звънец, се отби в магазинчето пред входа и купи едно шоколадово сърце с малка лъжичка.

А сега уловката:

– Кой край избирате вие? Ако нито един не ви хареса, какъв бихте измислили вие? И коя картинка от линковете ви бе най-забавна?

Очаквам вашите коментари и гласове в свежо, ако смятате, че историята си струва.

Пожелавам шоколадово настроение, шоколадова магия и събирайте настроение за 14 февруари 2010.

95 thoughts on “BLOG CHALLENGE 3: ШОКОЛАД – Моята история

  1. Малко ми е трудно да я разбера тази история. От всичко най-силно ми подейства описанието на студа и може би затова си избирам втория край 🙂
    Пожелавам ти успех в състезанието!

    Like

  2. Шоколадовата история е много хубава, благодаря. Много се смях на Край 2 и филма Шоколад 😉 А истинският край може би трябва да е авторския… 🙂

    Like

  3. и аз си избирам втория край, но с малко допълнение – в следващите дни тя преоткрива ученическата си любов… случайно на спирка чакайки автобуса (за разнообразие ;))
    успех в състезанието

    Like

  4. Много интересна история наистина, не мога да не я коментирам просто. Съгласен съм с Майк Рам, наистина описанието на студа е… направо го усетих 🙂 Браво. Харесва ми 😉

    Like

  5. И на мен вторият край най-много ми допадна, защото ми се струва някак си житейски шесток към главната героиня, която така и не осъзнава, какво пропуска в живота си. Но пък житейска жестокост има навсякъде, така че мже би авторовият край наистина е най-добрия 🙂 Картинката на успелия мъж и хепи енда ме поразхилиха доста 😀
    Много добра история, дори повече ми хареса от предишната, защото може да бъде един саркастичен разказ за слепотата на хората.

    Like

  6. Страхотна идея с линковете – най-много ми хареса “мислите и” и expensive gifts 🙂
    Сладко!
    “стойността на подаръка е в любовта на подаряващия” (нещо като “красотата – в очите на гледащия)

    Like

  7. Страхотна история! Хареса ми много! Вторият вариант за край е моя избор:) Успех, Деси!!!

    Like

  8. Очарователна история, изпълнена с шоколад на кристали 😀 Първо за линка – определено избирам този, който води към магичния сайт на Lindt, омайващ с чудно видео, което те посреща и разлива шоколадовата си топлина в душата ти 🙂 За край на историята много ми се иска да избера този, който избра авторката, но ще се спра на номер 3. И то заради поуката, която произлиза от него 🙂 Пожелавам на всички да имат силата и смелостта да се радват на малките жестове на обич, които правят любимите им хора!

    Like

  9. 🙂 Харесва ми, Деси, обожавам шоколад и за мен винаги това е било прекрасен подарък 🙂
    И да, твоят избор за финал ми допада най-много – най-истински от всички е. А идеята с линковете наистина е страхотна, най- ми хареса Happy End мокрите кърпички 🙂
    А иначе – в момента си мечтая да опитам едно парченце Lind Cresta…

    Like

  10. Авторският край най-много ми хареса, може би неслучайно е избран за авторски :)))))

    Like

  11. Браво Деси! Не спираш да ме изненадваш, много готино!!!
    Избирам си всичките варианти за край, просто защото всички много ми харесват!
    Само така!

    Like

  12. Шоколадените неща винаги трябва да се подкрепят:) Много хубав разказ:) Въпреки че си личи че авторката не е мръзнала по спирки:) и има голяма доза художествена измислица в описанието. От опит ще ти кажа – като умираш от студ хич не ти се яде шоколад и въобще не може да те стопли – на мен лично ми се повръща от студ и като малоумен обикаляш нагоре надолу.
    Реалистичният край е влюбените да се качат на такси, а тя да остане сама и да плаче на спирката… от и за каквото си реши… явно има доста причини и поводи за това.

    Like

  13. Браво! Аз ще кажа само, че най-много ми харесва въобрасжението ти. То вероятно пак ще ме накара да участвам. 🙂

    P.S. Край трети и снимката на червената кола. 😉

    Like

    • Бисере, толкова много ми хареса изживяването около червения пръстен, че съм сигурна, че ще ме доведе до пристрастяване.

      Like

  14. Деска, мисля, че трябва да не спираш да пишеш 🙂 Страхотна история отново! Прочетох я на един дъх и сега ще я препрочета пак 🙂 И аз замръзнах от студа… а вкъщи е доста топло 🙂 Харесаха ми всички варианти за край на историята, иска ми се да е първия, но е прекалено HAPPY :))) Затова мисля, че и аз ще избера авторския край! Линковете са супер идея! Сайтът на Lindt много ме грабна, моята меркантилна част хареса къщата в Майорка и диаманта :))… и разбира сe Happy End :)))

    Благодарим ти за тази история, която още веднъж ни напомни, че малките жестове са най-важни!

    Like

  15. Иска ми се повече от момичетата на моята възраст и жените, които все още не са срещнали ”мъжа на мечтите си”, да вярват повече в ”шоколадовата” любов, отколкото на ”диамантената”…Вярно, диамантите са вечни, но понякога не топлят, колкото шоколада.
    Избирам, края на автора 🙂

    Like

  16. Не преставам да се възхищавам на завладяващото ти умение да пишеш, както и на самото писане. Страхотна шоколадова история, която, сигурен съм, е развълнувала всеки прочел я. Мисля, че ми харесват всички предложени варианти за край на историята, но определено най-много ми допада авторския край. От снимките и линковете – разбира се че е Lindt. Благодаря за хубавото вечерно четиво. Сигурно ще сънувам шоколад. Успех в надпреварата. Ще гласувам в Свежо.

    Like

  17. Хубав разказ Деси. Кара те да се замислиш. Аз избирам авторския край.

    Like

  18. И когато бащата качи момичето и момчето в колата, ги попита “Кажи, момко, каква музика да пусна?” А момчето смутено отговори “Знаете ли песента Шоколад на Остава?”
    🙂

    Like

  19. Всеки Овен знае, че има и ЧЕТВЪРТИ вариант. 😀

    Успелият мъж, дето слиза от червената кола, разбира се е Бойко Борисов. Той подарява на влюбената двойка акции от шоколадовия завод в Своге, а главната героиня праща за еврокомисар в Брюксел.

    На който му допада моя вариант – може да прочете и моята версия за конкурса тук: http://blogatstvo.com/top/chocolate/

    (Коментарите не са задължителни…но пък има награда!) 😉

    Like

  20. Най-хубавото е, че можеш да я прочетеш четири пъти и всеки път оставя различно усешане…. и еднакво желание да хапнеш нещо шоколадово )))

    Like

  21. Страхотна история! Така ми въздейства, че и аз бих искала да получа едно шоколадово сърчице за 14. 02.
    Успех 🙂

    Like

  22. Деси, отново готина история, отново поздравления.
    А това с трите края ме връща в безметежното време на книгите-игри :))

    Like

  23. Скъпа Деси, поздравявям те за чудния разказ. Избирам край три! 🙂

    Like

  24. Не съм сигурна защо ме натъжава историята… по-скоро краищата и. Но определено изостря глада ми за шоколад 🙂
    Успех, Деси!

    Like

  25. Деси, винаги съм харесвала историите тип multiple choice, защото е хубаво да имаш избор. Да имаш надежда, че каквото и да избереш – е правилното. Страхотна история, накара ме да си спомня за всички малки жестове, които някой мъж е правил за мен и дали точно този не е бил the One, а аз съм го изпуснала. Но въпреки това, винаги може да поправим нещата – ако не с него, то с този, недотам успелия, с когото сме в момента 🙂 Успех и стискам палци да победиш отново 🙂

    Like

  26. Дамата еврокомисар създала собствено дружество в България, чорнала два гаража барабар с колите и за да няма конфликт на интереси, започнала да се интересува само от своите такива 🙂 Забогатяла неимоверно и се шматкала вечер из София с едно червено “Кайенче”, в което дънела Сашка Васева, търсейки по нощните спирки мъжа на мечтите си, на който искала да подари самолетче и лодчица. Обаче попаднала на един пич, който слушал класическа музика (имало и такъв в Родината) и той не пожелал подаръците и, а я обичал безумно, заради самата нея. Дамата еврокомисар върнала заграбеното и се отдали на вечна любов и хедонизъм в люлинската гарсониерка на мъжа на мечтите, слушайки валсове и опери 🙂
    Деси, това е шега 🙂 Историята ти е добра и прилича на приказка с тези красиви описания. Успех.

    Like

  27. Изкушавам се да коментирам с цитат от Foresst Gump – “Life was like a box of chocolates. You never know what you’re gonna get.”

    Like

  28. Аз съм за край трети 🙂 Когато можем да оценим малките неща, малките радости в живота, тогава ще оценим достойно и големите. Не е важно колко скъпо е това, което подаряваме или получаваме, а чувствата, които влагаме… 🙂 А сега е време за шоколад…

    Like

  29. Прияде ми се шоколад, догледа ми се филма, историята е прекрасна.

    Успех Деси, и историята с червения пръстен съшо много ми хареса.

    Кой е твоя любим шоколад???

    Like

    • Както можеш да се досетиш – Cresta. И бонбоните Baci много ги обичам и всякакъв шоколад обичам. Просто обичам шоколад

      Like

  30. ех тези шоколади….
    интересно би било, ако мъжът от колата се окаже и баща на момчето, и любовта на жената, но така би се получило сапунка с добър край 🙂
    хареса ми. отново истини намерих тук…
    успех!

    Like

  31. “…няма нищо по-страшно от това да харесваш човек, който не може да обича друго освен себе си и вещите…” – това е моят край 🙂
    Идеята с многото завършеци е по-провокативна.
    От препратките…:) този апартамент…не си го представях така. Но пък прокрадваш идеята, че в градския транспорт пътуват много неподозрими лични истории 😉

    Like

  32. Направо не е честно, в това време така да ми се допие чаша топъл шоколад.
    Най-вкусен става така:
    Топлите чаша с мляко, но избирате мнооого голяма чаша и оставяте около 1/3 празна. След това взимате 1 цял млечен щоколад и го начупвате на парченца. Изсипвате го в чашата мляко. Става толкова вкусно, колкото е да прочетете разказа на Деси по темата ….

    Like

  33. Деси, отнова една прекрасна история за любовта:))), идеята за припомнянето на нейната истинска стойност най-ми допада, затова избирам и първата продължение на финала, което си предложила, колкото да картинката – топлият шоколад ми допада и припомня, че любовта е най-сгряващото и заслужаващо си живота чувство! :)))
    Успех!

    Like

  34. страхотна история :))
    най-много ми хареса втория край 🙂 a линка “приказките” бие всичката риба, направо 😀

    Like

  35. Одобрявам изборът на авторката. Аман от лимузини, тузари и брилянтин. Любовта е съществувала преди някой да промие мозъците на жените с диманти, коли и глупости. Най-хубавото е, че не си сам на този свят и някъде, някому липсваш.

    Like

  36. За мен определено края е с номер 3 ! И да кажа, че отново Сте се справили отлично… Благодаря за прекрасната история… подейства ми….

    Like

  37. определено третият край!!! Много добра история Деси :–) Облякох си сакото докато го четях – стана ми студено….. А сега се оглеждам из офиса дали някой не се е запасил с шоколад 🙂

    Like

  38. Хареса ми. Спомних си за съвета на една баба созополийка (лека и пръст): “Любовта баба е до време, после остават само удобствата”.

    Like

  39. Натуралният ми млечен избор е за края на авторката 🙂 Не за друго, а защото ме накара да вярвам в една лична шоколадова традиция още по-силно, отколкото когато и да било.
    Мога само да добавя – ако някога някой ви подари шоколадово яйце, не го слагайте веднага в графата “инфантил”. За него това може да е просто израз на любовта му – едновременно сладка и пълна с изненади 🙂

    Деси, супер история, поздравления 🙂

    Like

  40. Деси, отново ни изненада с хубав и увлекателн разказ. За мен тй е като черен шоколад.
    Вариант 1 – с 50% какао
    Вариант 2 – с 60% какао
    Вариант 3 – с 80% какао
    Успех!

    Like

  41. Деси, страхотна история, много сладка и истинска.

    Аз избирам третия вариант на развръзката, но бих искал да го комбинирам с твоя избор. След като видяла бащата да прегръща момичето и те да се качват в колата, жената се сеща за момчето, което и е подарила най-красивото цвете от станиол и пръдължава с твоя край.

    Тази история е по-хубава според мен от предната, с която спечели.
    Намирисва ми, че ще черпиш с шоколад 🙂

    номер 44 в свежо е от мен 🙂

    Браво, страхотен разказ.

    Like

  42. Избирам край втори, линковете за забавни, но най-много ме впечатли този с преуспелия мъж 😀
    Успех и давай следващия (не мъж, а разказ) 🙂

    Like

  43. Като го четях разказа се сетих и, че и аз съм попадал в почти такава ситуация само, че в маршрутка пълна с ученици влюбени:) и аз на последната седалка гледайки ги, се надявах да получа смс за св.валентин, но получих обаждане да мина през магазина за пластмасови чаши:)!Разказът е хубав и на мен също ми допада авторския край! Линкът, който ми хареса, е на Hallmark и с една чаша топъл мога да забравя за тази случка преди години(млади):))

    Like

  44. Хареса ми разказът! Давам оценка (от 1 до 10) аз давам 8.! Край, който избира авторката ми допада, но на мен по-реалистичен е втори край.

    Like

  45. Леле, колко шоколад. Бях ги забравила тея шоколадови сърчица 🙂 Хубав разказ. Краят, който избира авторката най-много ми хареса. Най-яка е картинката на успелия мъж. Успех и в този кръг на състезанието! 🙂

    Like

  46. Pobiha me trapki dokato cheta istoriqta – navqrno ot opisanieto na studa, no ideqta za topqstite se v ustata parcheza shokolad me sgrqvat…

    Like

  47. Краят на авторката ми е най-реален, особено като отива пред блока му, иначе историята за едната вечер също добре звучи (край 1).
    И определено чудесният апартамент е моето място. 🙂

    Like

  48. Вариантът за край е 3-ти! Само така би завършил един сладък PR na Lindt…

    Like

  49. приветствам идеята и стискам палци на блогърката!! Шоколада го харесвам ментов : )

    Like

  50. Край №5 – Седи си мацката вкъщи с шоколада и си кльопа, сложила в скута си лаптопа и четейки през това време историйката от блога на Деси. Апартаментът й бил топъл и уютен. От прочетеното и станало още по-приятно. Късият разказ й напомнил как преди 2 дни тя седяла на една спирка в нечовешкия студ, а до нея били двама лигави тийнеджъри, момче и момиче, които си попийвали бирьонки. Двамата направили чакането й още по-непоносимо. Насладата й от шоколада била още по-голяма. 😉

    Like

  51. Харесах си 2-рия вариат, но пък и 3-я ме блазни, макар да е много американски -happy and
    Успех!

    Like

  52. Браво! на мен ми харесва край номер 3 и снимката на топлоя шоколад.
    Успех!!!

    Like

  53. Интересна шоколадова история, въздейства ”стоплящо” през зимните, мрачни дни. Най-много ми допадна вариант втори като завършек, а най-забавната картинка – линка с “приказките” и така желания “Happy end” за всяка една история. Успех!!!

    Like

  54. :))) Десиии, не биваше да я чета тази история точно в 16,51 при положение, че не съм обядвала. Еххх, стана ми едно такова шоколадово настроението!?
    Очарователно:) поздравления!

    Like

  55. Обичам приказките с отворен край, така че не искам и тази да свършва.
    Смятам, че е крайно време да помислиш за написването на някой роман 🙂 Имаш муза, имаш опит в издаването на книги, а и очевидно имаш подкрепата на много читатели 🙂
    Снимка – чудесният апартамент изглежда доста уютен.
    Успех.

    Like

  56. На мен, най-много ми допадна “Край трети”.
    Как човек трябва да се научи да цени малките, дори и не дотам скъпи неща.
    Ако бе оценила цветето от станьол преди време, сега нямаше да мръзне по спирките 🙂
    Успех Деси!

    Like

  57. Най-романтичната история е тази с тъжен край …край 3 и дори бих добавила тип приказката ‘Коледна песен’ – жената всъщност разбира, че е дух и че момичето от двойката е самата тя …вижда как е направила избор в миналото и той е довел до това развитие на нейния живот … 🙂

    Успях да вербувам 3 гласа за теб (скромно, но се множат 🙂 )

    Like

  58. Историята ми харесва, не ми е чужда като усещане заради многото филми, които съм гледала и многото хора, които познавам с техните си реални преживявания. Аз обаче си имам свой край :
    ” Колата отне за миг вниманието на жената и след като отмина в съзнанието и нахлуха куп мисли. След всичко, което се случи пред очите и тя си даде сметка колко елементарно е всичко, по-скоро колко елементарно би могло да бъде….един малък жест, две искренни души и това е магията на любовта. Защо тя самата веднага бе започнала да мисли за големите материални неща, защо бе живяла толкова егоистично и не се е радвала достатъчно на малките неща, на всеки един ден, на хората, които я заобикалят. Защо все очакваше мъжът на сърцето и да направи нещо много специално, което си струва за разказване, за да бъде с него….. В този момент тя погледна към любимия си шоколад, който все още държеше в премръзналите си ръце. Вече наистина нямаше търпение да дочака тролея. Погледна младите влюбени, усмихна се, спря първото такси, което минаваше и с глас разтреперен от вълнение упъти шофьора. След по-малко от половин час тя вече стоеше пред вратата му. Позвъни и на вратата се появи мъж, който явно не е очаквал посещението на жената и дори не се е надявал на подобна радост. Жената се протегна и постави в ръката му парченце шоколад, което беше запазила за него, прегърна го, целуна го и в този момент още една влюбена двойка имаше желание да отпразнува деня на влюбените, а и целия си живот от тук нататък.

    Like

  59. Смятах да не коментирам, но авторският избор за финал на разказа, ме отекчи безумно и за това все пак си спечели коментар, макар и негативен.
    Цялата история е страшно сладникава, вапреки че обичам много шоколад и този за ядене и този за гледане! През цялото време много се дразнех на това, че историята казва как момичето е само, защото е била и може би все още е меркантилна, моля Ви се не познавам нито едно момиче, което да си седи на спирката с шоколадче Линд, защото едно време не е оценила милият жест на своето не до там успияло момче.Всичките дето киснат сами на 14 февруари са разни супер сантименталните хора, които пет пари не дават колко е успяло гаджето им само искат да бадат с човек с който се разбират и имат взаимни чувства, но нещата все не стават.
    Работата е там,че един мъж не е МЪЖ, защото изкарава много пари или там кaквото се смята за успех, а това че възприема жените като хора, не като няква цел, награда, притурка или парче месо което ще го топли когато му е нужно. Тварде малко уважение има към жените от страна на мъжете,може би жените им го позволяват, знам ли.
    Разбира се мъжете ще се засегнат от това обвинение, и ще кажат, че всички жени са кучки. И да има жени които са кучки, но това е по скоро последен шанс да си спасят “шоколадовите” сърца. Ако отношенията между мъж и жена могат да бъдат представени като танц – то мъжът е този койот води и според неговите умения жената следва.
    Няма да задълбавам повече, мисля че се схваща какво ми е мнението.
    Успех, и не само в писането! 🙂

    Like

  60. Краят, който избирам аз:

    Усмихна се, защото бе сигурна, че той ще я отърве от студа, от момчето и момичето, и най-вече от шоколадово сърце.

    И то не защото беше успял – то успехът е въпрос на критерии. Не беше трудно тя да сметне другиго за успял – стигаше само да не му се налага да виси безкрайно по тролейбусни спирки или да се хваща, че се чуди какво ли си говорят другите. Та – да, той беше наистина успял – да намери причина да остане тук, да остане истински, усмихнат, честен. И най-вече – да не му пука, че колата му не е ферари, а най-простичко рено. важното за него беше а) че е червено, б) че му е достатъчно удобно в нея, и в) бързо го откарваше от точка А до точка Б.

    Тя го позна веднага – не се беше променил. Същият засмян поглед, който я беше грабнал тогава. Когато той работеше нощем на касата в кварталния супер, за да си докарва доходи като студент. Тя го беше забелязала защото често минаваше вечер да си купи шоколад на път за вкъщи, и някак си в нейните очи той се беше превърнал в символ на прилъстяващо, топящо се в устата, примамливо блаженство.
    – Ха! Видях Ви да мръзнете – към квартала ли сте? Да Ви закарам?
    Не й трябваха много-много думи.
    – Благодаря!!! Шоколад?
    – О, поласкан съм – зная какво означава за Вас шоколад. Аз обаче ще Ви откажа. Не обичам шоколад. Обичам чипс. Хайде да тръгваме!

    Ето защо се беше запазил! Защото той така и не се е научил да се нагажда към вкусовете на другите. И не скача веднага на всяка възможност да впечатли една жена.

    – Да – тръгваме. Аз пък обичам честността, усмихнах се.

    Like

  61. Определено третият завършек на историята е най- заинтригуващ за мен. Продължавай в същия дух и успех 🙂

    Like

  62. Определено край # 3 ми харесва и пасва най-добре. Въпреки това мисля, че края на авторката е наи-реалистичен в днешния ден.

    Най-сладките неща в живота са малките, като този малък момент в живота на героинята, които й отговаря на голям въпрос от живота й.

    Поздрави Деси, бъди винаги така свежа във времето!

    Like

  63. Стратотна история.
    Най-много ми допадна третия вариант за край. Човек трябва да се научи да цени и малките неща.
    Ако по-често се радваме на дребните неща от живота, ще сме по-щастливи 🙂
    А историята ти ми напомня на това как аз получих ключ от настоящата си къща… Стана ми едно мило…

    Like

  64. Както вече казах – харесва ми, че има избор на финал.Заигравка с читателите, която ме кара да се чувствам повече част от историята и емоцията 🙂 Последния път като бях в магазина много се чудих на един Lindt…ама след този разказ няма никак да се чудя! Успех

    Like

  65. Много вдъхновяваща история! Най-много ми хареса краят, избран от авторката. Успех 🙂

    Like

  66. Аз като представител на зодия рак си избирам авторския вариант. Толкова ми хареса изречението- „Запазете завинаги това, което имате.” , че не се замислих изобщо за избора си 🙂
    Успех Деси 🙂

    Like

  67. Хах, избирам краят на авторката…
    А за историята…не мога да се сгрея, стууудено ми е и в магазина нямаше “Cresta”, съдба….

    Like

  68. Късметче от бонбон Baci, който изядох в твоя чест: El hombre goza de la felicidad que siente, la mujer de aquella que da.

    Like

  69. Шоколадът е нещо много шоколадово!
    Мисля, че е най-шоколадовото, което някога съм опитвала!
    Шоколад или мармалад?
    Има съществена разлика между двете!
    На филия намазана с едното отива сирене, а с другото-не!
    Все пак, ако го предпочитате на филия-: шоколада нека е на мек хляб с масло!
    Ако не: лъжица, буркан Nutella и “ШОКОЛАД” в ръка!
    :-*******

    Like

  70. Много истинска история, четях и си представях себе си, но е и малко тъжна. Край 3 е точния 🙂 Успех.

    Like

  71. История , която показва ,че най-малките неща показват най-силните чуства. Краят който най-нмого подхожда на тази история е Край трети !

    Like

  72. Напомня малко на рекламна брошура с нахвърлян пълнеж от думи. Всичките тези линкове само отнемат вниманието от историята, в която така или иначе нищо не се случва, Следващият път може би по-леко с product placement-а?

    Like

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s