BLOG CHALLENGE 5: Часовник

За тези, които за пръв път попадат на BLOG CHALLENGE, ще разкажа за какво става въпрос: Това е състезание за блогъри. В него 12 блогъра пишат по предварително определена тема от победителя в предишното издание. Победител е този, който има най-много коментари в блога си и гласове в svejo.net. Така че, ако тази история ви хареса, оставете ми коментар тук в блога и дайте един глас в svejo.net

Победителят  в BLOG CHALLENGE 4 – Божидар Костов – определи темата “Часовник”.

Сега и моята гледна точка за часовника:

На английски го наричат watch. В Испания и Латинска Америка – reloj. В страната на любовта – montre. Горещите италианци му казват – orologio. А ние българите му казваме – часовник.

Но както и да го наречете часовникът е средство за измерване на времето, което постоянно ни бяга, и ние постоянно го гоним.

И така отстрани сигурно приличаме на лисицата с опашката и самите ние заприличваме на часовник.

В определени моменти часовникът ни се вижда като бунтовник, който не харесва какво сме замислили и се опитва да ни спре като не ни оставя достатъчно време.

В определени моменти часовникът е единственият виновник

за толкова много беди, които с неистовото измерване на времето ни причинява.

В други моменти часовникът е като истински полковник

и ни помага да се преборим с враг и дори със самите себе си.

В други моменти часовникът започва да ни прилича на съновник

и взирайки се в него очакваме да разберем какво ни е подготвило бъдещето.

В някои моменти часовникът се държи като чиновник

и категорично отказва да превърти стрелките си назад или напред,

за да ни предостави минутата, която точно в този миг, е безценна.

Но има и моменти, в които часовникът е един истински чаровник,

който те поглежда с големите си очи и широко отваря стрелките си за сгряваща прегръдка.

Часовникът не може да бъде любовник, нито книжовник, нито толкова други неща.

Истината е, че каквито и спомени да имаме с часовника, часовникът има едно основно предназначение – да измерва времето, което независимо от нас лети напред и само напред.

Но не от часовника, а от нас, зависи какво ще си спомняме за отминалото време, което просто е отмерил.

И не часовникът е виновникът, ако няма какво да си спомним.

Така че сложете си часовника и тръгнете напред, като прибирате колкото се може повече прекрасни спомени, докато часовникът просто отмерва поредната изминала минута.

Ако ви е харесала историята, нали помните правилата на играта за блогъри.

Оставете коментар в блога и гласувайте в svejo.net

45 thoughts on “BLOG CHALLENGE 5: Часовник

  1. Защо часовете са 24 в денонощието, а не сто или десет например? Защо един час е 60 минути, а не отново кратна на десет единица? Часовника сме си го направили сами и си измерва само това, за което сме го създали. А времето …? То е много преди часовника и още много след него :))))

    Like

  2. Времето е относително понятие. То е всичко и нищо. Четвъртото измерение, портал към което е часовника… 🙂

    Like

  3. Tези вник-ове са много забавни:
    опитвах се да се сетя за още от тях, но слънцето така пече… хрумна ми само къщовник, освен изброените, но нямам идея как да го интерпретирам спрямо часовника:;)

    Like

    • 🙂 Много хубава хрумка:-)
      Ето, малко продължение:
      Истинският къщовник?
      Той сигурно има голям, стенен часовник, чиито тежести дърпа и настройва старателно всеки ден.
      А как исктинският часовник благодари на своя къщовник?
      Фина, дървена, двуврата портичка се отваря, изкача дребна, гласовита кукивичка и изкуква: веднъж! Шест и тридесет е!
      🙂

      Like

  4. Много ми харесва формата, в която е написан текста, тип стихотворна:)
    Браво и Успех:))

    Like

  5. Тик-так, тик-так, тик-так…
    Времето е в нас и ние сме във времето! – толкова хубаво го е казал Апостола 🙂
    Успех!!!

    Like

  6. Много интересно написано. Ако часовете на денонощието бяха малко повече и ако часовникът тиктакаше по- бавно, всичко щеше да е перфектно. Но много хубаво не е на хубаво.
    Успех в играта.
    🙂

    Like

  7. Часовник?
    Най-щастливите мигове, тези, които помним до края на дните си-те не са дело нито на малката, нито на голямата стрелка!
    Те са дело на любовта, потънала в безвремието на две сърца-в едно:-), които нямат нужда от часовник, измерващ ударите им.
    Те творят, но не времето, а безвремието-онова, хубавото…чиито мигове, тези, които помним до края на дните си, не са дело нито на малката, нито на голямата стелка!…
    🙂

    Like

  8. Нали знаете, че “хората без часовник са щастливи хора”. Е, аз продължавам да съм от тези, които не носят часовни, но…. той ме преследва. Гледа ме от екраните на двата телефона. Наднича от долния десен ъгъл на компютъра. Закачен е най-отгоре на много от сайтовете, които редовно посещавам. И ме гледа нахално от таблото на колата. За разнообразие настройвам всичките часовници, до които имам достъп, с отклонение от 1-2-3 минути. Така поне не ме стресират огрганизирано в един глас…

    Like

  9. Да отмерва, да отмерва, колко пък да отмерва този часовник…. най-важно е как тиктака отвътре!

    Like

  10. чаровник, магьосник, бунтовник, любовник… винаги живеем с усещането за нещо пропуснато, винаги искаме повече от един миг, една минута, един час, една година… истината е. че винаги има достатъчно време преди да стане твъде късно.
    Едиснственото устойчниво в това измерение е вярата. И за да си сверимчасовника имаме единствено нужда от сърце.

    Like

  11. Браво, Деси! Ето моя принос към коментарите – the past is history, tomorrow is a mystery, today is a gift and that’s why we call it present 🙂

    Like

  12. Гласувах за твоя “часовник”, защото е хубаво написан, а и защото си ми приятелка.

    Защото обожавам искрените хора. Обожавам непретенциозните, независимите, неподкупните, необикновените, ненатрапчивите хора – точно такива като теб, Деси.

    Които могат да напишат есе, започвайки с една дума. Които могат да ме замислят с това есе, тръгнало от едната дума – да замислят мен, преситената от всякакви есета и всякакви думи. Които са талантливи, трудолюбиви и земни. Които гледат на света с по детски чистите си очи и могат както да му се зарадват, така и да поплачат за него… По всяко време.

    Деси, ти си знаеш, че си благословена. Всеки твой час, всяка секунда от твоя житейски часовник е благословена. Не го забравяй.
    А и докато съм жива, аз все ще ти го припомням.

    Гергана

    Like

  13. И аз се вдъхнових от написаното и ще цитирам някой си Sam Levenson, защото го е казал кратко и много точно: “Don’t watch the clock, do what it does. Keep going.”
    Успех!:)

    Like

  14. Часвоникът всъщност се оказа голяма работа :)!
    Всеки се съобразява с него (малко или много) и отмерва най-скъпото нещо – времето.
    Деси, много е хубава историята, браво и успех!

    Like

  15. Часовникът всъщност е и много хубав аксесоар, а времето, времето ни преследва навсякаде не можем да се скрием, но може да се възползваме :)))
    Успех Деси !

    Like

  16. Часовникът е моят любим аксесоар, затова харесвам всичко, свързано с него, така че харесвам и историята за часовника на Деси.
    Пожелавм ти успех и този път!!!
    Обичам те!

    Like

  17. Да, часовникът не е виновникът…сами сме се ограничили в него и сякаш отброяваме и радостите, и тъгите и всичко около тях в отделните му ритъми. А да ограничиш чувства в някакво време е способът за спомняне, с който се сблъскваме като погледнем назад. И така “време” след “време”.
    Много провокиращо написано. Мерси 🙂

    Like

  18. Винаги ходя с часовник, но също така винаги закъснявам. Може би за да се насладя на всеки хубав момент максимално. 🙂
    Успех на твоя Часовник!

    Like

  19. Щастливите хора не носят часовник 🙂
    Да сме щастливи и с часовници наоколо – благодаря за идеята, Деси 🙂
    Аз имам още какво да напарвя по темата, с моя сме в разпра 🙂 и той е виновен!

    Like

  20. Супер, но за съжаление часовника отмерва времето и установявам, че нямам такова, за да пиша по-дълго.
    Успех!

    Like

  21. Отново страхотен текст! Браво, Деси! Е, забравила си за едно друго предназначение на часовника, но няма да го припомням, че ще опошля историята…

    Like

  22. Така е, Деси. Чудесно си описала този резултат от непрекъснатия ни стремеж да уловим неуловимото, макар че “никто не обнимет необъятного”, както казва големият К. Прутков. 🙂

    Сърдечни поздрави!

    Like

  23. Pingback: Проект: Светът е страхотен « Кутията за всичко

  24. Дааа, часовникът не е виновен за това как използваме (или не използваме) времето си.
    Успех, ако се наложи следващата седмица пак да броиш коментари 😉

    Like

  25. Pingback: BLOG CHALLENGE 5: Часовник с победител… | Личен Блог на Божидар

  26. Хиляди благодарности на всички чаровници, бунтовници, къщовници и т.н.
    Благодаря за подкрепата и за честта да ми гостувате и да си бъбрим в този блог.
    Пожелавам на всички много незабравими минути, в които да забравите, че някой някъде преди много години е измислил часовника, за да могат нещата да имат начало и край.

    Обичам ви!

    Like

  27. Благодарим Ви за вземане на искрен опит да се говори за това. Чувствам се много силен за него и биха искали да четат повече. Ако всичко е наред, като постигането на допълнителни обширни мъдрост, може ли нещо против включително допълнителни артикули, подобни на тази с допълнителна информация? Тя ще бъде изключително полезна и полезно за мен и моите приятели.

    Like

  28. Страхотна история! :))

    Животът не се мери с броя вдишвания, а с моментите, които спират дъха ни!

    Like

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s