Пролет

Не мога да чакам до настъпването на астрономическата пролет днес в 19.32 часа.
По повод на първия ден на пролетта, споделям с вас едно от стихотворенията, които не съм забравила и за миг от училището до днес. Помня и много други на Вапцаров, може би защото все към Испания водеха ме те.

Но пролетта наистина е моя, надявам се да е и ваша. И най-накрая дойде! Посрещам я с добре дошла и това стихотворение.

Пролет моя, моя бяла пролет,

още неживяна, непразнувана,

само в зрачни сънища сънувана,

как минуваш ниско над тополите,

но не спираш тука своя полет.

Пролет моя, моя бяла пролет –

знам, ще дойдеш с дъжд и урагани,

бурна страшно, огненометежна,

да възвърнеш хиляди надежди

и измиеш кървавите рани.

Как ще пеят птиците в житата!

Весели ще плуват във простора…

Ще се радват на труда си хората

и ще се обичат като братя.

Пролет моя, моя бяла пролет…

Нека видя първия ти полет,

дал живот на мъртвите площади,

нека видя само твойто слънце

и – умра на твойте барикади!

Никола Вапцаров

9 thoughts on “Пролет

      • Явно не се изразих добре 🙂 Бях забравиол за него и минавах преди време през нардния театър и видях на едни платна (нещо като изложба) някои негови неща и бързо си припомних, колко много го обичах в училище.
        ПС беше прекрасен ден за каране на кънки

        Like

      • Напротив. Много хубаво се изрази, просто исках да използвам още една дума, за да споделя колко прекрасни са стиховете му.

        Like

  1. Пейо Яворов – Минзухар

    Току-що пролетното слънце
    изпрати първичка целувка
    на полето –
    и ти прибърза, минзухарче,
    да вирнеш хубава главица
    към небето.

    На младата пролет първа рожбо,
    кому е твоята усмивка
    росна, блага?
    О, нивга младенец невинен
    така благат не е поглеждал
    майка драга!

    А никаква ли черна мисъл
    под грейнало чело не криеш,
    цвете мило?
    Че може утре замразено
    да клюмнеш мъртво, щом си толкоз
    подранило?

    Напразно питам. Ти спокойно
    и радостно лице подлагаш
    на лъчите,
    тъй щедро днеска що разлива
    засмяно блесналото слънце
    в синевите.

    Цъфти безгрижно! Тъй сърцето,
    когато щастието грейне
    и го стопли,
    не ще да знай бедите бъдни,
    че в него място не намират
    горки вопли.

    Like

    • Толкова е хубаво, че на човек му се приискава минзухар да стане и някак си с магия да придобие и спокойствието и радостта и усмивката, описани в стихотворението. Благодаря.

      Like

  2. Е точно това казах: “Посрещаме пролетта и от утре започваме да очакваме лятото.”
    Благодаря за поздрава, това е любима песен.

    Like

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s