Мога, бе, мамо!

Днес сутринта станах свидел на следния разговор между бързаща за работа майка, и небързащо заникъде дете.

Майката вървеше устремено напред, детето отзад. А разговорът бе следния:

Майката: Какъв мъж си ти, не можеш едни маратонки да завържеш.

Детете все пак бе на видим възраст междъ 4 и 5 години и не мисля, че мислеше за това дали е мъж и какъв мъж.
Отговори спокойно на майка си: Мога!

Майката ядосано отвърна: Можеш, ти можеш. Нищо не можеш.

Детето с доста по-висок глас: Мога

Майката: Като можеш, защо все аз ти връзвам маратонките?! А?
Детето: Защото ти избра тези с връзките, аз исках онези с лепките. Тях мога да връзвам сам!

Изводите си направете сами. Аз само ще кажа, че обичам децата. Обичам как мислят и се чудя, от злоба ли възрастните ги съсипване и се радваме като спрат да мислят различно, усещаши удоволствието от победата и от факта, че в скучния стандартен свят не сме сами.

4 thoughts on “Мога, бе, мамо!

  1. Всички се улавяме късно, че ги вършим и говорим такива глупави… неща.
    к`во да се прави.

    Like

  2. Децата всичко могат! И го могат дори по-добре от възрастните. Стига възрастните да повярват в това и да не се правят на важни заради факта, че не помнят кога са били деца 🙂

    Like

  3. Детето всъщност е било много по-практично от майката, ама кой да го чуе в магазина за обувки?

    Like

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s