В час по мислене съм, ще ти звънна по-късно.

Как да научим децата си да мислят? Много интересен въпрос. Това би бил стандартният отговор на някои политик или известна публична личност. Но за мен като майка, този въпрос не е интересен, той е жизнено важен, защото ако не намеря отговора му, ще ми тежи цял живот. И понеже въпросът не ми е интересен, а важен, си купих книгата с това заглавие на Едуард де Боно. Прочетох я веднъж, после втори път, и лека полека без никакъв натиск започнах да използвам наученото в общуването със собствените си деца.
И тук стигам до интересния за мен въпрос – Защо решаваме, че след като децата тръгнат на училище, училището носи цялата отговорност за тяхното развитие?
Истината е, че колкото и добро да е училището, родителите трябва да са заедно с училището в изграждането на една мислеща, свободна и свободолюбива личност, каквито искам да бъдат моите деца.

Ще ми е приятно и полезно да поговорим на тази тема. Кой провежда часовете по мислене на вашите деца?

3 thoughts on “В час по мислене съм, ще ти звънна по-късно.

  1. Не че съм голям мислител, но часовете по мислене ги провеждам аз с децата си. Не разчитам на училището и съм доволен от това, че умеят да мислят самостоятелно и не се подвеждат лесно по еуфорията на другите.

    Like

  2. Часовете по мислене отсъстват от учебната програма. И повечето родители оставят нещата на самотек

    Like

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s