Прави ли се нов бардак със стари к…и?

Първата непозитивна публикация в този блог. Искрено се надявам да е последната. Извинете ме, че наруших собствените си правила, но понякога много боли. 

Извинявам се за нецензурните думи в заглавието. Ще се опитам да са единствените в тази публикация, не съм сигурна, обаче, че ще успея. Простете ми.

Много боли, когато несправедливо те накажат. Много боли в света на възрастните, защото всичко е не както трябва. Дори богинята на правосъдието е със завързани очи. Знам, че честност и справедливост са думи от тълковния речник, чието приложение в практиката е напълно невъзможно, особено в родината ми (не че съм си я избрала сама, но пък сама съм избрала да ме правят на идиот в нея!)
И понеже когато ме удрят мен, нямам проблем да понасям ударите, преглъщам, поемам дълбоко въздух, тегля една дълга… усмивка, отупвам се и продължавам.
Но когато тези хора в тази измислена държава ударят детето ми – няма да преглътна, няма да замълча – ЩЕ КРЕЩЯ!!!!
Да ме чуе министърът на спорта – Свилен Нейков. Да ме чуят от Българската федерация по лека атлетика!!! Да ме чуят всички, защото утре ще убият вярата в справедливостта на вашето дете. Те го правят непрекъснато. Случи се и на състезание по ски за деца от столичните училища. И всички ми казват – забрави – те са такива. Не можеш да се пребориш с тях.
За какво говоря:
Състезанията за деца, не стига, че са от дъжд на вятър, ами имам усещането, че имат за цел да убият желанието на децата да спортуват. И повярвайте ми – правят го прекрасно.

Няма да ви занимавам с личния си проблем, защото него нямаше да го има, ако го нямаше големия проблем – стари к…и, които симулират създаването на нов бардак!
На състезанията по лека атлетика в 21 век се мери на око. Да на око мерят скок от място. При това окото е на човек, прехвърлил 70-те. Нямам нищо против възрастните хора, но с годините зрението отслабва и е добре да ползваме уред. Такъв няма. Така побеждават децата на нашите хора.
Спринтът се мери с хронометри от 50-те години на миналия век в ръцете на също толкова немощни възрастни хора, които едва натискат копчето, за да засекат.
И не стига това, ами с толкова слабо зрение са, че не виждат първия финиширал, защото не е от “нашите”, а виждат втория като първи. Каква любов, каква преданост.

На дългия скок мерят по-точно, но пък записват на хартия и при изготвянето на класирането “внимателно” пропускат резултати, за да могат “нашите” хора (децата им) да се качат на стълбичка.

На ските – в една група се спускат картотекирани състезатели и любители. А да познаем кой ще спечели?! На финала реват деца, защото ските им не били намазани с вакса, каквато любителите по принцип не ползват. Отговорът – еми и състезателите са деца, как да ги спрем. Не ги спирай, те и без това са толкова малко. Направете просто две класирания.

Не спират проблемите дотук – на първата състезателка пускат остарелия хронометър 5-6 секунди след като е стартирала. На втората “от нашите” не виждат, че е пропуснала едно от колчетата. Детето се тръшка, че е сгрешило, те го класират на първо място. Всички го освиркват. А дъщерята на моя приятелка на въпроса как се класира ми отговори: “Набутаха ме на 4-то място, защото не съм от правилния отбор.”
Мисля, че мога да продължа. Но ще спра с извращенията в детския спорт. Ще спра, не за да не досадя, а за да кажа нещо, което ми е заседнало като буца в гърлото.
Не ми пука дали детето ми е първо или последно – ако го е заслужило.
Не ми пука за старците и техни архаични измервателни уреди.
Пука ми за децата. Пука ми за това, че недостойни възрастни убиват желанието на децата да вярват, да се борят и да спортуват.
Пука ми, че в тази държава, на никого не му пука за това какво става с психиката на децата. До там ли я докарахме?
Толкова ли ниско паднахме, че не ни пука какво причиняваме на децата си? Това ли искате за вашите деца. Да ви погледнат в очите и да кажат: Мамо, аз тренирах толкова усърдно и бях пръв. Всички го видях, само съдийте не. Как стана така?
Нямам отговор. Имам очи пълни със сълзи и една бучка в гърлото от безсилието пред безчинствата в тази държава по отношение на децата. Нали в спорта честната игра е най-важната. Така са ме учили. А вие господа – от федерациите и най-вече от тази по лека атлетика – на какво учите децата? Няма да ви позволя да се гаврите с детето ми. Няма да ви позволя да се гаврите и с другите деца. Нека спечели не нашият, а най-добрият. Тогава сълзите няма да са от безсилие и няма да те накарат да спреш и да теглиш една майна на всичко, а ще те накарат да обуеш шпайковете и да се върнеш в залата, за да станеш ти най-добрият.

Така ми се иска да бъде. Толкова ли много искам?!

75 thoughts on “Прави ли се нов бардак със стари к…и?

  1. За съжаление явно в последните 15 години нещата не са се променили въобще в тази сфера… И аз бях дете, и аз имах мераци в спорта. Нашият спорт беше такъв,че се брояха головете и беше малко по-трудно да се манипулира резултата, но успешно го правеха с други приоми на съдииските възможности. Спомням си, че много болеше, когато ни режеха, заради лична неприазън към треньора, или просто защото не беше редно един отбор от малък град да размазва всичко по пътя си. Спомням си нощите в които по лагери една група момичета плачехме заради този или онзи съдия… Но в крайна сметка се получаваше, упорството и желанието за борба побеждаваха…Дай на сина си да разбере, че това са малодушни хора, които би могъл да победи с много воля и тренировки, не могат винаги да го режат. Най-добрият рано или късно винаги побеждава…Успех на детето

    Like

  2. Това е капка в морето по отношение тормоза над психическото развитие на децата ни. Просто всички и не само в нашата държава са свикнали, че нашите са по-наши и с връзки всичко се постига. И това си е точно така! Че защо иначе 10 човека държат 90% от световните ресурси? През това време във всяко училище се подготвят послушни, овчедушни и изпълнителни “кадри”. Телевизията помага допълнително за послушанието и козируването. Светът ни се върти по този начин за сега. Но трябва де се информираме за несправедливостите срещу човечеството и да надигнем глава! Поздрав за статията!

    Like

  3. Охххх, Деси… И тук като навсякъде другаде. Горчиво и безумно и демотивиращо. Идея нямам какво трябва да се направи. Мислене, възпитание, ценности – всичко трябва да се обърне, за да има промяна. Нещо обаче не вярвам напоследък да е възможно…

    А детето няма как да не го боли от несправедливост. Ти го учи да я вижда и да не се отказва да се бори. Можем го това поне. И децата трябва да го могат.

    Like

    • Леда, права си, но боли – ужасно боли. Такива неща ме карат да се съмнявам изобщо в какво трябва да ги възпитавам, след като да правиш нещата както трябва е губещата позиция – дори при децата, а какво остава за възрастните. Не знам, не бива да го допускаме!

      Like

      • Ами аз точно в това гледам да го възпитавам моето дете – да прави нещата както трябва. Пък да става каквото ще.
        Прегръдка от мен за победителя – това е този, който е бил най-добър 🙂 – и за майка му, която е ядосана, но няма да се откаже.

        Like

  4. Може би, ако има нещо успокояващо в цялата история (не че има), то това е, че така децата могат по-добре да се подготвят за това, което ги очаква като пораснат. Лошото обаче е, че подобни неща им открадват детството. Дано на виновниците някак да им се върне тъпкано!

    Like

    • Ама защо е нужно да се подготвят за подобно отношение, то изобщо не би трябвало да го има и като пораснат!

      Like

      • Не трябва, ама ги има и то в излишък 😦 И ако човек е подготвен, че постоянно ще се сблъсква с такива неща, може да открие някакъв ефикасен начин да се справя и с тях… Но все пак – повтарям – на децата им е прекалено рано да се сблъскват с тази страна на живота 😦

        Like

      • не бива да учим децата, че така е. Трябва да им кажем как трябва да бъде, за да имат сили да се борят да го направят както трябва иначе всичко си върви по старому. Аз няма да се предам. Няма да позволя и на децата си да се предадат!

        Like

      • Абсолютно съм съгласен, че децата трябва да се научат да правят нещата, така както трябва да бъдат! За съжаление обаче случаи като този ги карат да загубят вяра в справедливостта и затова заглавието – “Прави ли се нов бардак със стари к…и?”, е изключително уместно, защото докато има хора, които правят нещата по описания в статията начин и на тях продължава да им се дава възможност да си вършат безобразията – нищо няма да се промени!

        Like

  5. Прочетох статията на един дъх и да ти кажа, Деси, нещата тук са така не само в спорт, но и в училище и в някои университети. Имаме късмет в НБУ…. Всичко е направено така не само да демотивира, но и да отчайва децата и младите. Не съм съгласна, че това ги подготвя за живота… Не е това начинът. Защо да влезнат огорчени в живота на големите? Дори нас ни пазеха родителите ни, за да влезем с мисленето на невинни деца? Гледа ми моят син, разочарован от своите порции разочарование, от сблъсъка със света на възрастните, който още не разбира – е пораснал като човек, а е само на 10!!! И защо?

    Относно спорта – жалка история! Да не ти пука! Дано и детенце го преодолее, дано не се огорчи от рано.

    Права си за всичко писано и да ти кажа – БЛАГОДАРЯ че го сподели!!!

    Like

  6. Обаче после плачат, че кадърните не остават в тази държава. Това е от край време и малко хора изобщо се надигат да се изкажат, обичайно се примиряват. Затова поздравления за статията, дано даде някакъв резултат- поне и други да се надигнат срещу това отвратително, закоравяло, противно мислене! Успех на детето и да не се отказва от уменията си и мечтите си, заради оценката на някакво измислено жури от динозаври.

    Like

    • Те и динозаврите си имат достойно място – в музеите. Ще дам всичко от себе си детето да не се отказва от мечтите си, но ми е трудно да го погледна без да се почувствам грозно безсилна срещу тези чутовни несправедливости.

      Like

  7. Дъщеря ми е на 10. Спортува и се учи на постоянство и дисциплина несъзнателно, без да има представа за това кое как е редно да бъде. Наблюдавам я и си припомням своите трудности от времето на активния спорт, от първите ми сблъсъци с невъзможността да разбера защо се случват определени неща, от които боли.
    Но не историята е важна.
    По-важно е, че се научих как да се боря със себе си, за да продължавам напред. Сега зная как да обясня на дъщеря си защо боли и я съветвам как да се справя…
    До следващия път. До момента, в който ме заболи отново и отново преодолея чувството на безсилие, трупайки още опит в борбата със собствената си ценностна система, преглъщайки горчилката, но уверена, че мога да бъда още по-полезна за детето си.
    Деси, вземи най-полезното от ситуацията – опита. Предай го на сина си, за да бъде още по-подготвен за живота, независимо от късмета, с който се е родил.
    Искрени благопожелания от мен!

    Like

    • Благодаря за съвета. Точно това се опитвам да правя, но понеже вече мога да не мълча – няма да мълча. Няма да му обяснявам, че това, което не ни убива, ни прави по-силни. Защото не искам да му убиват вярата в доброто, справедливото и че за да победиш, трябва да си най-добрият. А за да станеш най-добрият трябва да се трудиш. Не искам да го уча как да успява по техните правила, защото те не са правилните, не са правила, които трябва да бъдат спазвани. Това са правилата на хора, които нямат съвет и морал. Аз не искам да уча така децата си

      Like

  8. Гадно е! Най-вече, защото става въпрос за деца. Не трябва още от малки да ги свикваме, че “в тая държава е така”!

    Нека да се погрижим тази публикация да стигне до повече хора! За да спре да бъде “така”…

    Like

    • Пламене, благодаря. Мисля, че ние двамата сме доказателство за приятели, които се състезават, но коректно и честно и независимо кой печели, пак сме приятели. Така смятам, че трябва да бъде – коректно, честно и безпристрастно. А децата не са заслужили с нищо да им се случва това:) Благодаря за подкрепата

      Like

  9. За огромно съжаление това не се случва за първи път. Още си спомням, когато аз се занимавах със спорт активно как и мен ме сполетя нещо подобно. Може би затова в днешно време повечето деца спортуват пред компютъра , като играят на баскет бол , футбол и др. Истината е много грозна и докато хората не се сменят уредите колкото и нови да бъдат няма да се използват по предназначение. Единственото , което може според мен да направи съвременния родител е да насърчава и подкрепя детето си да спортува но не професионално .

    Like

    • Е това ме огорчава още повече. Това не се случва за първи път – докога все така ще я караме. Кой ако не ние и кога, ако не сега трябва да сложим прът в системата?

      Like

  10. Много е жалко, че се случват такива неща с децата. Още по-жалко е, че в България всички са толкова нефелни, че най-вероятно човек като се оплаче ще получи отговор в стил “ооооо я да ми се махате ог главата, по-големи проблеми имаме тука от това”…И така си и става – всички явно са толкова загрижени за “големите проблеми”, че другите неща остават някакси настрани, а децата накрая израстват със сбъркана психика, че е ОК да се лъже стига да се печели и други такива хубави отклонения, всичките в следствие на натрупвани малки малки “грешки”
    Не знам дали има смисъл човек и да се оплаче на самата федерация – това е федерацията, която сигурно от 8-9 години ни мотае при хилядите проекти, които сме предлагали за скейтпаркове и други такива неща. Абсолютна шайка грабители и измамници.
    Надявам се много хора да видят статията ви.

    Like

    • Благодаря ви Стефан. Искрено се надявам много хора да видят статията точно защото отвсякъде получавам отговор – те са такива, отгодини си правят каквото поискат, остави ги. Не, няма да ги оставя, Искам отговор, както детето иска отговор от мен. Благодаря за подкрепата!

      Like

  11. Подкрепям напълно мнението ви, именно заради справедливостта. Не беше много отдавна, когато и аз бях ученичка и на подобни състезания никога не ни ставаше ясно по какви критерии ставаш победител.
    Спортът и нещата, на които учи – състезателен дух,устременост, екипна игра и най-вече идеята, че ако много се трудиш, в крайна сметка ще спечелиш, са ценности, които помагат на тези деца да станат личности, да станат младите, креативни, устремени личности, от които нашето общество има нужда.
    Направо ме боли сърцето, когато виждам такива неща да се случват и се радвам, че се опълчвате,защото докато си казваме – те са си такива и нищо няма да се промени – наистина нищо няма да се промени в близките 50-100 години.

    Like

  12. Напълно разбирам как се чувства синът ти в момента… Преди години и аз тренирах, тъй като и родителите ми са били лекоатлети!
    Давах всичко от себе си, бях първа в града, но винаги, когато се озовавах на състезание в София, резултатите ми изведнъж се снижаваха, печелеха хора, които дори нямаха нужната физика за спорта, никога не ми дадоха шанс…
    Знам какво е, но аз не се отказвах! Отказах се, когато ме оперираха от апандисит и беше време да уча, така че пожелавам на сина ти да не склонява глава, да продължава да спортува – и да не печели, поне ще има добро здраве и физика! 🙂
    Съжалявам, че така се е получило, защото е много грозно… Но това е – възрастни чичковци, татини и мамини дечица, които винаги взимат всичко наготово!

    Like

  13. Деси, аз винаги съм се опитвала да намирам зрънце добро във всичко лошо, което преживявам. И тъй кaто аз самата имам син и напълно разбирам безсилието, пред което си изправена в момента – у дома се учим, че в подобни ситуации човек има два избора: да сведе глава и да се остави да го мачкат, въпреки че знае, че е прав и втори вариант – да продължава напред и да се бори, с всички сили, докато “разбие” системата. Това най-често може да се случи, ако станеш част от системата и започнеш да я управляваш. Тъй като за това се иска много страст и много време, с подобна задача би се заел единствено човек с много страст и човек, чиито сърце “принадлежи” на тази кауза. Никой не знае къде е призванието му, докато не го намери, а за да го намери трябва да го преживее. Ако не успее и се откаже – значи не си е заслужавало да се ядосвате и просто продължавате с търсенето.

    Винаги съм вярвала и възпитавам Мартин така, че подобни ситуации учат на много. Споровете и препирните с „власт имащите” – учители, треньори, възпитатели, съученици, са незаменими житейски уроци, които те карат да осъзнаеш, че не е достатъчно да си най-добрия, за да спечелиш. А когато губиш, трябва да го правиш с достойнство и чест и да продължаваш напред. Ако не в същото начинание, то в следващо, където започваш с една крачка пред конкурентите, заради предходната загуба и урока, който е научил.
    Аз спрях да обвинявам системата, уча го да я владее и да доказва, че винаги може повече! Спортът възпитава лидери, не се отказвайте, сменете треньора, сменете спорта, сменете залата, но продължавайте до момента, в който той не осъзнае, че сърцето му е другаде.

    Много прекрасна, мила и изпълнена с майчинска любов статия си написала! Много ми хареса.

    Like

    • Синът ми не се е отказал. Буквално думите му бяха: Следващият път ще ги бия с по-голяма преднина, да видим какво ще направят. Но не бива това да се толерира. Не бива да се примиряваме, нито да се нагаждаме към системата. А да се борим да подобрим малко поне тази система.

      Like

  14. Desi, tazi sutrin spodelih s teb bu4kata v garloto y salzite. Edva li ima ne6to po-tejko ot tova, da triabva da obiasni6 na deteto si, na koeto i da e dete, 4e e pravo, no “takiva ne6ta se slu4vat” ili druga banalnost ot tozi tip… Znae6 li, to4no sno6ti gledah za poreden pat s 5-godi6nata mi da6teria “Matilda”, film, koito sa6to be6e lubim na drugata mi da6teria, koiato e ve4e na 17… Pomaga za povdigane na nastroenieto… y dava niakoi ne lo6i idei.
    I edin tsitat, pak ot film, “Poniakoga na dobrite hora im se slu4vat lo6i ne6ta. I na4ina po koito reagirame na tezi lo6i ne6ta pravi ot nas tova, koeto sme. Izpra6tam vi mnogo pregradki.

    Like

    • Мерси, детето нищо му няма – устремено е напред и нагоре, но не бива да се случва с нито едно дете по света. И не искам да мълча, защото ако замлъкна, съм съучастник в тази мръсна игра. Благодаря за прегръдките:)

      Like

      • Absolutno sam saglasna, 4e ne traibva da se mal4i. Te na tova raz4itat. Ako se umorim da protestirame, gubim vsi4ko.

        Like

  15. Ужас! Деси, … не знам какво да кажа, откъде да започна и къде да спра. Цинизмът, наглостта… те граници не познават.
    Моите деца ходят на плуване. Любителски. Поради подобни причини в добавка и невъзможността на треньорите (не знам защо) да поясняват кога, къде, защо и как се случват някои неща (норматив, състезание и т.н.), напълно им е разяснено, че е ЛЮБИТЕЛСКИ – нито повече, нито по-малко. Къде обаче отива спортния дух, състезанието? Та нали именно то “нахъсва” дребчовците за нови и нови успехи.
    Мислехме, че шуробадженащината е присъща на едно друго, доста поостаряло поколение, но уви – пуснало е корени и в следващото, че и в следващото на следващото. Не знам кой е виновния и дали с цялото си поведение хората умишлено не искат да излязат от този порочен кръг. Какво ли ще стане, ако във всяка една сфера на дейност трябва да докажат реалните си качества? 🙂
    Знам само, че сега, повече отвсякога, семейството има основна роля в тежката задача да ги превърнем в здрави (във всеки един смисъл на думата), пълноценни, мислещи и свободни Личности…понякога дори обричайки на посредственост в професионално отношение самите себе си (поне за някакъв период от време).
    На въпроса ти – не 😉 Само с нови ;)))

    Like

    • Правила и тяхното спазване. Това искам аз за себе си и децата в тази страна – нищо повече. И все се чудя толкова ли е много?!

      Like

  16. Здравейте,Деси.Пиша за първи път тук,но ще заема една малко по-различна позиция,но също подкрепяща Вашата.
    Искам да попитам какво направихте Вие по въпроса?Какъв пример дадохте на детето си?Не става с писане по блогове.Няма да стане и за други неща от живота с писане по блогове.На място и пред когото трябва е трябвало да реагирате,а не да споделяте мъката си сега.Сега е късно и освен съчувствие друго няма да получите.Така като Ви чета едва ли искате да Ви съчувстват само.
    Трябва да се разбере че докато не си търсим правата,никой няма да ни го донесе в къщи.Не говоря само за детския спорт.За всичко е така.Не може само вечер на ракийка да сме велики,а на сутринта да излезем от къщи с наведена глава.Няма да стане така.А докато е така ще си е така.
    Поздрави и бъдете щастлива.

    Like

    • На място искахме да подадем контестация. отговориха да си гледам работата. Нямала съм доказателства. Затова следващият път ще бъда с камера и ще събирам доказателства. Потърсих си правата на място, това, което получих бе – млъкни, че пречиш. Това е още по-обидно. А и досега с когото и да говоря една добра дума не съм чула за федерацията по лека атлетика. Такива си били. Е ще видим следващия път. Съчувствие не търся. Аз съм добре, детето е супер амбицирано да победи по-категорично следващия път. Но това не е нормална ситуация. А ако прочетете мнението нахората само тук дори – ще видите, че не е само в леката атлетика, а навсякъде. как искаме да има спорт и спортисти. така че не – не искам съчувствие, който си го може, си го може, нп защо трябва да спъваме тези които го могат, за да им е трудно. Не го разбирам. Извинявам се.

      Like

  17. Не трябва да се предаваме (родителите), за да не се предават децата ни. Докато малките ни същества виждат, че мама и тати се борят за справедливост и честност и те ще се научат да търсят истината.
    Да, и на мен ми ПУКА…и ако ми позволиш да те цитирам: “Пука ми за децата. Пука ми за това, че недостойни възрастни убиват желанието на децата да вярват, да се борят и да спортуват.
    “Пука ми, че в тази държава, на никого не му пука за това какво става с психиката на децата. До там ли я докарахме?”
    Апелирам всички родители, баби, дядовци да учат децата ни да се борят!

    Like

    • Благодаря – на мен наистина ми пука на какво ще науча децата си. И съм напълно убедена, че правилата трябва да важат за всички и да се спазват. Само това искам

      Like

  18. Децата ни са тормозени непрестанно. Не са много онези дечица, които имат подкрепа, разбиране и истинска (което за мен значи “разумна”) любов у дома. Повечето българчета живеят ЗАРАДИ маниите, емоциите, апетитите, самолюбието на родителите си… Прости ме, Боже! Но и тези , нашите, дето имат истински приятели в лицето на мама и татко, се намира кой да ги тормози в тази стана на хора (преглътнах друга дума, нейсе), които не мислят, че детео е човек с лични предпочитания, характер, възгледи и душевност, само че по-неопитен от нас. Децата в България най-често са СОБСТЕВНОСТ на родителите си. А държавата е научила тези родители на това, защото те самите бяха мнооого дълго нечия собственост. Например на възрастни хора, Деси, неснабдени с уреди… за уточняване на нещата наоколо.

    Like

  19. Ох, Деси, много ми е кофти да прочета този пост. Ти си толкова позитивен човек, но в случая не можеш да бъдеш позитивна.
    Детето няма да се откаже, напротив, още повече ще се “надъха” за победа. Но разбирам колко ти е трудно,защото не може да обясниш на едно дете, че дори и да е най-добрият, победата не винаги е за него. Всъщност изобщо не виждам как това може да се обясни на дете, което вярва в справедливостта и доброто, в честното състезание. И знам, че най-голямата горчилка е, че детето вярва, че мама и тати могат да поправят тази несправедливост, когато всъщност всичко остава в ръцете на 70 годишните съдии.
    Научи го да пази достойнството си в такива случаи, научи го да може да е над тези неща и да се бори да се класира за други състезания, със справедливи съдии. Обаче го остави и да поплаче за загубата, за да може да излее горчилката си.

    Права си, не трябва да има сълзи на потъпкани мечти в детските очи, нали ние сме тези, които ги учим, че светът е хубаво място. Изобщо как някой може да заспи спокойно като знае, че е отсъдил несправедливо, как може да спи, знаейки, че е причинил болка на дете?

    И не ги оставяй, ама нито за секунда! Тормози ги, ако трябва и с жалби иначе промяна няма да има и за внуците ни!

    Like

    • Няма да ги оставя. Не съм такъв човек. Някъде, когато са ме създавали, са прекалили с усещането ми за справедливост. Самата аз съм била състезателка – знам какво е да плачеш, защото не си дал всичко от себе си и знам какво е да плачеш, защото съдиите са додали на друг. Много ми се искаше тази горчилка да не стига до моите деца. За съжаление времената се менят, нравите – не. Но и на това ще му дойде края. Въпросът е да не мълчим. Защото мълчанието позволява да се развихря една недостойна група хора.

      Like

  20. Прави се, защо да не се прави, ако са опитни к—те и мераклии клиентите…
    Вече 21 години ние живеем в такъв бардак. Всички до един сме клиенти. Готови сме да си платим за да ни е хубаво… или поне за да не ни е лошо.
    Народопсихологията: “мой човек” и вълшебната думичка “рушвет” врати отваря и килим постиля… Когато това се промени тогава ще ни е хубаво да живеем у дома си. Сега всички живеем в бардака.
    Жалко за децата, трудно е да им обясним, че те трябва да имат самочувствие, достойнство и да се опитват да живеят честно, когато в очите ги лъжат и унижават.
    Все повече от младите тръгват към държавите където правилата са за всички… използвайки терминалите на софийското летище. Не защото онези държави са по-красиви, не защото са по-богати, а просто защото има правила и те се спазват от всички.
    Какво да направим за децата си? От тук трябва да тръгнем. Да ги облечем обуем и нахраним не е достатъчно. Трябва да се борим за честна игра в живота.

    Like

    • Ще си позволя да ви цитирам Йордан Франц: “Трябва да се борим за честна игра в живота.” Това е единственото, което искам да постигна. И болката не е от загуба или победа, а че правилата продължават да се прилагат криво и понякога. Благодаря за подкрепата:)

      Like

  21. Много силни думи.Това е нещо, с което всеки се бори всеки ден , особено о-младте, особено децата. Лошо е, че трябва да свикнем с това. да се борим, докато и ние не станем озлобени, загубили себе си създания, защото просто ние се е наложило да оцелеем, не за друго. Защо младите хора се побъркват, защо се друсат, защо е пълно с млади хора на тежки лекарства, защо страдат от депресии, хранителни и какви ли не разтройства – е за това. Всичко е на вързано. Най-тъжното е, че тези нещща се случват и в спортта и в изкуствотот и на вскякъде, където евентуално можеш да се спасиш. Отговорът – да бардака уж е нов, но к*те са стаrи. По-зле – те ще възпитат нови к*ви, а други сами ще станат такива, за да успеят и оцелеят и така до безкрайност… Всеки ден много майки ще реват, всеки ден много талантливи деца ще се отказват от това, в което са добри и всеки ден терминал 1 и 2 ще са пълни.

    Like

    • Тъжно е. Тъжно е, че термналите ще са пълни. Тъжно е, че сами прогонваме децата си, защото не сме способни да променим този бардак. Но ако се съберем и станам повече, можем пък и да ги победим. Кой знае?

      Like

  22. Здравейте г-жа Бошнакова,

    Попаднах на тази статия и за съжаление не е първия път, когато чувам за такъв тип отношение към децата. Аз самият съм активен състезател в друг спорт, в които дори няма критерии и оценяването е по субективния начин – „тия са на`ште, останалите са пълнеж, за да се чувстват на`ште добре”. Това е меко казано гнусно и изключително пагубно, защото дори „победителите” по този начин се възпитават, че зависят от човека с хронометъра. Възпитават се да бъдат робски душици. След това стават послушковци, които продължават системата.
    Страшното в ситуацията е, че всички, всеки път си мълчим! На повечето събития организацията е под всякаква критика, всички се оплакваме, всички роптаем, и състезатели и родители, срещу съдии, срещу отношение, но никои не прави нищо. Дори някой да се заинати да променя системата, до момента, в който стигне до властта вече е забравил защо е тръгнал на там и положението остава същото. А в най-добрия случай се оказва абсолютно сам и системата го надвива.
    Когато казвам, че никога, никои не прави нищо, имам предвид следното нещо: Преди известно време в Дания се случи подобно нещо. На няколко състезания подред съдиите манипулираха резултатите. Тогава, тъй като там има възпитание и ценности у самите състезатели, на републиканското им първенство всички състезатели се разбраха по между си, кои е най-добрият, най-заслужилият и го провъзгласиха за шампион. Това стана като на самото състезание се регистрираха всички, но само избраните състезатели бяха с номера, за да могат да бъдат оценявани. Всички останали участваха без да имат номера, по които да ги оценяват. По този начин умножиха съдии и власт имащи по 0. След това им обясниха, че ако продължават в същия дух, ще си останат сами по мероприятията и така ще изгубят много повече.
    Това е слабо вероятно да се случи тук, и все пак си мисля, че когато чашата прелее, единственият начин да се изчисти плявата е всички да се обединят и да се изправят срещу неправдата. Ако всички родители и състезатели бойкотират няколко състезания и организаторите загубят, без дори да успеят „да набутат техните си хора”, дали ще се продължи традицията „на`ште – другите”?
    Най-жалкото на нашата простотия тук е, че гледат световните игри и политики, но не осъзнават, че в световен мащаб се състезават най-добрите школи срещу най-добрите школи и политиката е на най-високо ниво. Никои не закача децата! Дори напротив, всички гледат да възпитат и обучат децата си, да бъдат най-добри. А когато вече се намесят бизнес интересите, тогава вече е бизнес политиката. Тук е точно обратното – всички лъжат на дребно и си мислят, че са големи „играчи”, а всъщност убиват спорта, убиват бъдещето на нацията. Това е нещото, което трябва да променим – заедно! Трябва тези, които сме сложили да управляват клубовете и федерациите ни да осъзнаят, че те служат на нашите интереси, а не ние на техните! Докато не ги принудим да го осъзнаят, нищо няма да се промени.

    Константни Георгиев

    Like

    • Благодаря ви Константин. Мисля, че е време да се съберем и да потърсим правото да се спазват правилата. Може пък ако сме достатъчно да покажем, че не е правилният път “всички да лъжат на дребно и да си мислят, че са големи „играчи”, а всъщност да убиват спорта, да убиват бъдещето на нацията. Това е нещото, което трябва да променим – заедно!” Вече сме двама. Можем да станем и повече.

      Like

      • Дано станем повече, защото сам човек е само за едно място!
        Жалкото е, от опит го знам, че повечето хора на приказки са готови на героизъм, но когато опре ножа до кокала се дърпат и пак отиват да се подмазват на силния на деня. Това е всичко друго, но не и човешко, достойно поведение, а още по-малко решение.
        Не знам ние дали ще успеем да променим нещо, надявам се обаче, повече като нас да възпитат децата си в истинските стойностни неща. Да ги възпитат, че “Съединението прави силата” и да ги възпитат в създаването и спазването на правила.

        Like

      • Надявам се и аз и обещавам. че няма да спра с приказки, а ще предприема действия. Тези безобразия с децата да спрат!

        Like

  23. Бошнакова, горе главата! Ако ме искаш някъде с черните отряди, само кажи! :))))

    Like

    • Аз винаги те искам със или без отряди. А от помощ няма да се откажа. Моята глава си е горе, но не искам да се подиграват с децата ми. Няма да им дам!

      Like

      • Благодаря. Тема за мен е много важна, защото днешните деца утре ще правят правилата. Как да ги направят и спазват, когато ги учим, че няма правила? Благодаря за подкрепата!

        Like

  24. Когато гледам 8-миците на големи гребни форуми направо ми текат лигите от кеф. Ние нямаме ресурсите да изкараме. Когато слушах как майка ми е тренирала академично, и как ние симулирахме същото ме хваща срам.

    Уви, наред с културата, спортът е последна, ама последна грижа у тая т.нар. държава. Знаменити спортисти, станали впоследствие некадърни мениджъри, разсипаха де що има да се попилява. От Костадинова до Лечков. А за да си добър жокей, не е нужно да си бил добър кон преди това. Иска се и мисъл. Но не соц.

    Жалко за децата наистина. Предполагам, че ще успеят, ако стискат зъби от малки. Не с помощта на треньори, съдии, държава, а ВЪПРЕКИ ТЯХ. Състезавайки се под чужд флаг.

    Толкова ли е трудно да се разпусне националният по футбол и парите да се пренасочат към детско-юношески школи от др спортове? От тях поне полза ще има, а срам не.

    Like

    • Това е една добра идея. Аз същото мислех за парите, които държавата даде за Световната купа по ски – с тези пари децата на България щяха да карат ски поне 3 сезона всяка събота и неделя. Но уви:)

      Like

  25. Това ми напомня как едно време се отказах от балета. Отказаха ме. След супер много тренировки за представление ме смениха в последния момент, заради дъщерята на колежката…

    Like

    • Точно това не искам да се случва с децата. Не бива заради колежката да караме детето да страда и да мисли, че трудът му не е оценен. Наистина не бива.

      Like

  26. Всичко в България се случва по този начин – приемът в учебни заведения и качеството на обучение в тях; намирането на работа, професионалното развитие и професионализмът в компаниите; обществени поръчки; поддоставчици, … . Според мен най-доброто, което може да се направи в случая, е детето да тренира за здраве и самочувствие и веднага, след като завърши средно образование да отиде във водещ западен университет и след това да се връща само за празниците.

    Like

      • Не, не трябва да се премълчава. Може да се направи всичко възможно съгласно законите и нормативните процедури, както и да се търсят други пътища за намеса на администрацията, да се потърси и публичност в медиите. Защо не създадете група във Facebook за всички родители, децата на които са ощетени по този начин – ще се събере интересна информация, ще може да обменяте идеи, да се организирате, да насочите внимание върху проблема и т.н.

        Like

      • Здравейте Даниел, благодаря за идеята. Може би ще я направя, но първо излях безсилието си тук. Може би след празниците ще го направя и ще ви поканя. Обещавам. Весели празници:)

        Like

    • В самия момент на случващото се и аз останах без думи. Няма думи за такива неща, но после си събрах мислите и го описах. Защото смятам, че когато споделиш и кажеш на глас какво ти засяда в гърлото, ще се намерят и други, които са се сблъсквали със същия проблем. Весели празници:)

      Like

  27. Деси, детето ми нон-стоп ми казва,че иска тренира лека атлетика и мисля това лято да го запиша. Така като чета, направо изтръпвам какво ни чака. Не мога да повярвам, че това се случва. Аз съм си живяла в някаква заблуда явно, защото от една година коментирам, че отново се възражда спортът сред децата благодарение на държавата, федерациите, а то какво било… Настръхвам, честно!!! Благодаря ти, че сподели това с нас и наистина можеш да направиш една страница във fb, където да се дискутират нещата. Дано някой се заеме с това “по-нагоре”.

    Успех от мен и имаш моята подкрепа за всякакви каузи, инициативи и др.:)

    Like

    • Благодаря Ели. Не се отказвайте от желанието детето да тренира. Това си е здраве и още много неща, важни за живота, особено ако възрастните не им показваме от малко грозната страна на живота.

      Like

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s