В събота тръгнахме на разходка из планината. И така както си ходехме (доста походихме де) стигнахме до Черната скала.
Малцина от хората, с които говорех след това знаеха историята за скалата. От местните (в Самоков) научих, че имало един оцелял, който живеел в Америка, но (поне според мен по разбираеми причини) не иска да има нищо общо с България.
От тази скала с прът и без съд и присъда бутали хората. Височината е чудовищна, усещането е стряскащо и не мога да си представя какво бих изживяла ако трябва да очаквам да ме бутнат, просто защото не одобрявам комунизма. Наистина не мога. И най-лесният начин да усетиш какво е било е да се качиш горе и да погледнеш. Децата не успяха да разберат как е възможно българи да бутат българи от скалата, въпреки опитите ми да им обясня. Аз самата все още не съм сигурна, че мога да си го обясня. Но съм убедена, че ако не искам да се повтори, трябва да помня и да говоря за това.
Ето няколко снимки от страховитото и в същото време ужасно красиво място:
Добре е от време на време да си припомняме какво е било, за да сме сигурни, че няма да се повтори. И прекрасната разходка щеше да е напълно съвършена, ако не беше тази картина, която ни изпрати:
Хубава седмица пожелавам на всички. Много ми се иска да помним ужасите на миналото и да помним, че ние – хората – причиняваме ужасите. Много ми се иска да намалим боклука – във всеки смисъл на думата и да вървим с гордо вдигната глава напред.
Моме, моме – колко тъга има по този свят. Мен са ме водили на Черната скала до Самоков от пионерски лагер, но тогава там имаше друг монумент (оградите и мястото са оформени като туристически обект още по времето на комунизма). Тогава там имаше и друга паметна плоча – за помен на хвърлените от скалата партизани. Така че имаш доста по-сложна задача – да обясниш на децата си, че историята се пише от победителите, срещу победените. Аз нееднократно апелирам, че бъдещето на нашето общество минава през правилна оценка на миналото, но то не започва с датата 9.9.1944 г.
Беззакония, зверства, тайна полиция и насилие над цивилните в България има веднага след Освобождението. Можем само да споменем дуранкулашките кланета, войнишките бунтове, превратите, политическото насилие (в това число редицата убити български политици (либерални) по време на монархията). Историческото късогледство и историческия романтизъм водят до повтарянето на едни исъщи грешки, а не монархизма, комунизма или демокрацията. Ако прочетеш за държавната цензура в периода (1881 – 1944) – ще ти се изправят косите (става въпрос за новите изследвания, а не за тези писани в соца). В заключение ще кажа, че силните емоции пречат на правилната преценка, а това не е добър педагогически модел.
П.П. Подобен е случая с Димкови скали над Пловдив – там също не е ясно кой, кога и какво е мятал!
Путали!? Путат с прът!? За пръв път чувам такова действие/глагол.
Темата иначе е достатъчно сериозна….
Объркала съм буквите – бутали, бутат. Извинявам се, грешката е оправена:)
Когато бях там за първи път, имаше някакви местни хора, които попитах какво знаят за историята на това място. Казаха, че май турците са бутали поробени българи, ама не били сигурни. И толкова. Имаше ли нещо написано някъде, паметна плоча, пък макар и изчовъркана и/или открадната (винаги си личи, ако е имало)? Тогава, преди 4-5 години нямаше.
А, да, има вече. Сори, недовидях.
„Децата не успяха да разберат как е възможно българи да бутат българи от скалата, въпреки опитите ми да им обясня“
а предполагам, че ако българите бяха бутали цигани от скалата това би било напълно разбираемо и в реда на нещата, нали? Или пък ако бели бутат негри?
Ани, не знам откъде стигате до изводите – Никъде в текста не съм и намекнала. Да, по-правилно би било да кажа хора да бутат хора. Но съдейки по тона ви, сигурно щяхте да намерите друго, за което да се заядете.
Не е нормално да се случват такива неща и затова трябва да ги помним.
Е, да – „хора да бутат хора“ това е неприемливото, а не турци, монархисти или комунисти да бутат хора. Инач в историята е като при Нова генерация – „Всеки себе си чете“.
Има и друга история,разказвана от местните. На времето имало и друг надпис.Ставало въпрос за 1923г. Мястото е наистина уникално,но….с лоша история. Все пак,това е част от красива България! Аз благодаря за хубавите фотографии и съвсем не с лоши чувства,бих искал да отбележа,че тона не бива да е такъв ( МОМЕ,МОМЕ).
Табелата е доста заблуждаваща. От нея излиза, че там са бутнати 30 000, което не е вярно. Да не говорим, че както излиза тези убийства са били на принципа око за око – зъб за зъб. В смисъл в предните коментари някой е написал, че преди това комунисти са били убивани по същия начин. Т.е. ако искаме да сме коректни трябва там да е написана цялата истина, защото по този начин целта е да се провокират силни емоции и да се възпитава омраза, а това не е пътя. Това лишава хората от възможността да видят ИСТИНАТА и да могат да направят трезва преценка на събитията без да са подвластни на емоции провокирани от лъжа (лъжа, в смисъла, че половин истина е лъжа).