Благодаря ти, Стив!

Върнах се. Извинявам се на всички, които са минавали насам, и са останали разочаровани, че нищо ново не се появява. Върнах се и ще остана, ако ми позволите, този път сериозно и без да ви разочаровам. Върнах се, защото пред лицето на смъртта всичко се пренарежда. Тъгата пречиства, и ти помага да видиш нещата, които иначе загърбваш и оставяш за друг ден. Истината е, че в денят, в който почина Стив Джобс, плаках много. Истина е, че в този ден, гледах над 20 пъти речта му пред завършващите Станфорд. И истина е, че в края на този ден, отново се почувствах жива. Готова да изживея утрешния ден, сякаш е последния ми ден тук. Върнаха се силите ми, желанието ми да се боря с мелниците, с вятъра и нуждата да усещам сладката умора от воденето на битки, в които вярвам.
За този нов порой от енергия трябва да благодаря на Стив Джобс. И го правя. Казвам му своето: Благодаря!
И понеже се връщам, благодарение на него, ще започна с мисли от онзи тъжен ден.

Нужно ми бе време, за да напиша своето благодаря. Защото аз не разбирам от компютри. Но го обичах – него, в много по-голяма степен, отколкото продуктите му. Те за мен бяха връзка с неговите идеи. И затова поднасям своето закъсняло благодаря към един човек, когато винаги ще обичам.
В онзи ден се събудих достатъчно навреме, за да мога да си взема душ и спокойно да започна деня си с чаша кафе и новините в Мрежата. Отпих глътка кафе, дръпнах си от цигарата и отворих компютъра. Стартирах Safari и онемях от това, което видях на сайта на Apple. 
Не повярвах. Така както не повярвах и преди 10 години, когато видях първите кадри от 9/11.
Отворих Facebook и ми се наложи да повярвам. Да повярвам, че е възможно Стив Джобс да си отиде от този свят без да съм успяла да се срещна с него. 
После докоснах компютъра си, зачетох се в почти готовата за печат книга “Презентирай като Стив Джобс” и си дадох сметка, че грешах.
Защото той се е запознал с мен, както и аз с него. 
Магнетичното привличане се бе случило, независимо от разстоянието и липсата на физическа близост. Аз черпех от вдъхновението му всеки ден и час. От онзи далечен ден, когато още дори не познавах мъжа си, когато прочетох книгата на Джон Скъли и се влюбих в човека, предложил му вместо да продава подсладена вода, да се присъедини към хората, които искат да променят света, до ден днешен го обичам и ще го обичам завинаги.
Може да ме нападнете, да кажете, че предметите не са най-важното, но аз – както и хиляди хора на този свят, имаме нужда някой да ни продава надежда, надежда, че трябва да опитваме, че трябва да станем, когато паднем, че трябва да отстояваме правото си да бъдем различни, че ако обичаме това, което правим, няма начин да не ни е приятно пътуването към целта.
Да, няма начин да няма начин, ако останем гладни и безразсъдни.
Това за мен е Стив Джобс. Това за мен е и Кен Робинсън. Това са всички онези хора, които срещам в живота си, и в чиито очи виждам онзи магически блясък, без който нищо смислено не може да се случи на тази Земя.
Благодаря ти, Стив!
Благодаря ти, че всеки ден, когато отворя своята отхапана ябълка, си припомням сама на себе си, че трябва да остана гладна и безразсъдна, ако искам да бъда себе си.

Благодаря ти, Стив! Надявам се, все пак, някой ден да се запознаем някъде, на някое място, там, където си ти, и където един ден ще дойда и аз. Денят, в който се оказа прав, че е последният ти, за съжаление, дойде. И моят ще дойде, и ти обещавам, че този ден ще го изживея така, както винаги съм искала да изживея последния си ден. Така ще живея всеки ден. И за това, отново ти благодаря!

One thought on “Благодаря ти, Стив!

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s