Здравейте, знаете как се казвам, но не знаете, че съм ХаХаХазависима. Консумирам с пълен смях – всеки първи и трети понеделник от месеца. Когато има в петък – и тогава. Когато не ми стига – гледам в YouTube. Ако и това не помогне чакам понеделник. И не искам да се лекувам. Всичко си е супер.
Ако не сте чували за моето пристрастяване, то сигурно не сте и чували за импро театър ХаХаХа. Голям пропуск. Но винаги има първи и трети понеделник, за да поправите грешката си и да дойдете да се посмеете от сърце. Всяко представление е уникално, и всяко следващо е по-добро. Актьорският състав е относително постоянен, но и това не е постоянно. Сред тях са: Ивайло Рогозинов, Тони Карабашев, Живко Джуранов, Петър Мелтев, Васил Бовянски, Александър Митрев, и не само. Винаги има изненади и пак всичко си е супер. ХаХаХа:)
Дори не си спомням как попаднах на първото за мен представление на импро театър ХаХаХа. Но оттогава съм пропуснала само едно (по уважителни причини) от всички, които се случват в София.
И за да можете и вие да откриете своя ХаХаХа-момент, разбира се, трябва да дойдете. А докато чакаме, първия или третия понеделник на месеца, ето отговорите на няколкото въпроса от Ивайло Рогозинов (вляво), който се бори с касетофон и Тони Карабашев (вдясно), който се съгласява с неговата идея.
Ако трябва вие да посочите трите думи, които определят ХаХаХа – кои биха били те?
Тони: Импровизация, приятели, забавление.
Ивайло: Ха Ха Ха или не толкова тъпо.
Ако трябва да изберете литературен жанр за ХаХаХа – какъв би бил той?
Тони: Ако говорим за жанр, в който да играем, „книга-игра“, защото никога не сме го правили.
Ивайло: Комикс или хайку
А анимационен герой?
Тони: Добромир от списание „Дъга“.
Ивайло: Седемте джуджета или костенурките нинджа.
100-то представление предстои. Какво не научихте за всичките тези 100 пъти?
Тони: Това, което не сме научили, явно не го знаем. За това, което знаем, но не ни се получава – работим над него. Най- важното е, че се приемаме такива каквито сме с +те и –те си.
Ивайло: Фамилията на това момче Васил Боянски или Божански или Баянски
Какво не знаем за успешната импровизация?
Тони: Че всяка импровизация е успешна. Може би това, че „идеята на партньора ти е по-хубава или поне толкова хубава, колкото твоята“.
Ивайло: Нищо или всяка е успешна.
Как се решихте да имате ученици?
Тони: Лесно. Искахме да опитаме. Споделяме нашия опит с други хора.
Ивайло: Поради липса на финанси или много свободно време.
Възрастни или деца – с кого се работи по-лесно?
Тони: Определено по-лесно е с възрастни. По-отговорно – с деца. И в двата случая е много забавно.
Ивайло: Зависи или с възрастни определено.
Къде искате да се случи 1000-то представление?
Тони: Важното е да се случи, къде – времето ще си покаже.
Ивайло: Пред паметника на И.Р. или не е важно, стига да се случи.
A вие, ако вече усещате крещяща нужда от ХаХаХа – харесайте страницата им във Facebook – за да знаете къде по света ще играят и кога.
Аз ще съм там. ХаХаХа
Хо Хо Хо 😉 Ще има ли коледна програма 😉
Доколкото знам от джуджетата – около Коледа ще има изненада, но повече не мога да кажа.
Един от интервюираните от ХаХаХа – този, който пуска касетофона, ме подкупи за критика. Ще похейтя малко, за да може да ме подкупи и да похейтя пак. И така:
– Никога не можеш да видиш едно и също представление два пъти. Това ме разстройва изключително, защото някои неща ми харесват и искам да ви видя поне втори път. Така че това е чудовищно наказание за зрителите.
– Невинаги всички актьори са на сцената – Някои си седят някъде горе и говорят, без да казват на публиката. Това ме заставя да се въртя напред назад и ме заболява врата. А на излизане не предлагат масажи.
– Понякога обявения състав не съответства на този, който е на сцената. Това създава напрежение, и очакванията се сблъскават с реалността, а прекалено често реалността е по-добра от очакванията. Нетърговско е да надминеш очакванията на потребителя. А ма ХаХаХа.
– Нищо не се случва всеки втори и четвърти понеделник на месеца. Как си го мислите вие? А?