Не помня как и кога, но в мрежата от лица се сприятелих с един човек. Гледах и се радвах на красивите неща, които прави, и леко завиждах на тези, които могат да работят с него. Един ден, след дълги мъки с флаш, направих първия си банер. Няма да ви го показвам, защото не искам да развалям усещането ви за красота, особено по Коледа. Но тогава не си давах сметка колко некрасиво е това, което направих. И гордо го споделих в мрежата. Не след дълго получих писмо и предложение да ми направят нов банер. Писмото беше от този човек, който правеше страхотни неща. Бях щастлива. И съвсем скоро получих страхотни банери.
Така събрах кураж и миналата година помолих този човек да ми направи корицата на първата ми книга с разкази. Емил Марков я направи и много си я обичам.

В навечерието на Коледа, се обърнах към Емо с молбата: Моля те, нарисувай ми Дядо Коледа. И днес споделям с вас рисунката на Емо. Страхотен е! (И Емо и Дядо Коледа)
Благодаря на Емо!

P.S. Интересът ми към Дядо Коледа тази година е подсилен, след като прочетох и издадох “Автобиографията на Дядо Коледа“.