Здравейте,
последните няколко седмици писмата и обажданията до мен, свързани с това, че някой иска да направя нещо за него, се увеличиха драстично. Хората искат да ми кажат, че искат…
Винаги съм вярвала, че ако не си поискаш, със сигурност няма да получиш това, което искаш. Но също така винаги съм вярвала, че е важно и как си го искаш. Така че следващия път, когато решите да си поискате, помислете какво сте дали, преди да очаквате да получите. Мен поне така са ме възпитали – дай, за да получиш. За давамето ми е приказката.
Какво дадохте преди да поискате да получите?
Един прост пример. Понеже съм така възпитана, нищо не поисках от Ирина Карбанова. Моя позната ме препоръчала, видяхме се, тя ми възложи задача, аз направих нещо, което изобщо не беше това, което се очакваше, но пък й се хареса и ето че сме на епизод 4 от подкаста Бошлаф.
А много други хора не постъпват така. Просто ми пишат, че искат: едно, второ, трето….
Та моят съвет от опита, натрупан през годините, които съм на този свят, е: Напишете си домашното. Направете си изследването и подгответе стратегия.
Ако искате да бъдете лектор на събитие, посетете събитието. Усетете атмосферата, запознайте се с организаторите, направете впечатление и съм сигурна, че ако сте техният човек, те ще ви забележат, ще ви потърсят.
Ако това е свръхусилие за вас, потърсете приятел, който да свърши тази работа вместo вас и да ви препоръча.
Но не се самопредлагайте. Това съвсем не е най-ефикасният начин да постигнете целта си.
Ако искате да станете част от един екип, подходете стратегически. Запознайте се с екипа, включете се в някоя инициатива, запознайте се с хората в екипа, окажете помощ и когато ви благодарят, споделете, че искате да сте част от екипа.
Ако искате да работите с някого, опознайте дейността му. Вижте с какво можете да помогнете и се постарайте да го направите. Предложете съвет, пък после гонете сделките.
Има страни и култури, в които да хвалиш сам себе си е прието, но аз се занимавам с ПР и винаги предпочитам друг да ме препоръча. Ако по някаква причина сте се питали каква е разликата между рекламата и ПР, със сигурност ви е попадала една илюстрация, която казва, че при рекламата ние говорим сами за себе си, а при ПР другите говорят за нас.
Във втория вариант обаче винаги има вероятност другите да кажат нещо лошо за нас. Това е рискът, които няма как да избегнем. Единственият начин е да не даваме основание за това.
Има различни виждания как да градите доверие, но което и да приемете за най-близко до вас, няма как да избегнете три важни елемента на доверието.
Много е важно по пътя към изграждането на доверието към вас да бъдете автентични. Което на практика означава да съумеете да бъдете себе си, а не човекът, които искате да бъдете. Aко си мислите, че това е безсмислено, сетете се за всички хора, които играят роля, която съвсем не им приляга. Или си спомнете думите на Оскар Уайлд: “Бъдете себе си, всички други вече са заети!”. Така каквото и да правите, то ще гради доверие към истинската ви същност, а не към някой, който не съществува извън въображението ви. Не казвам, че е лесно. Дори съвсем не е лесно. Но разполагате само със себе си. Така че – изборът е взет. Вие просто трябва да го развиeте.
Второто нещо, на което се крепи доверието към вас, е тази странна, поне за мен и сравнително нова дума емпатия. Аз съм израснала с думата съчувствие. Според тълкования речник емпатията или съчувствието е способността на човек да съпреживява емоциите, чувствата и мислите на другите. Ако успеете да развиете емпатия, ще бъдете търсен приятел. И това не е лесно. Даже хич не е лесно, но ако ви сте стори много трудно, просто си пуснете песента на Depeche Mode “Walking in my shoes” или както ние си го казваме – влезте в обувките на другия. Ако някой ден имате време за губене, обуйте обувките на приятел, разходете се и ще видите, че нещата изглеждат по съвсем различен начин от този, който сте си представяли.
И третото важно нещо, на което се крепи доверието, е логиката. Aко нещо в логиката на това, което казвате куца, трудно може да се поправи. Но практиката показва, че най-често проблемът не е в логиката, а в начина, по който комуникираме логиката. И тук колегите ПР могат много да помогнат. Да направят така, че това, което се опитвате да кажете, да бъде разбрано по начина, по който искате от хората, на които искате да го кажете.
Няколко прости на пръв поглед неща – съчувствие, логика и емпатия. Но изобщо не е толкова лесно да създадете идеалния баланс между тях и да го поддържате.
Но не бива да се отказвате.
Можете да ударите с моите камъни по моята глава и да ми кажете, че имаме поговорка, според която “Чрез нахалство се стига към прогрес”.
А аз ще ви върна към епизод 2, за да ви кажа, че има поговорки, с които не съм съгласна. Е, тази не съм я включила в топ 10, но със сигурност влиза в топ 15.
И така – какво не ми харесва в това, че може да се постигане някаква цел чрез арогантност, наглост, безочие.
Ще се позова на зодиите и ще ви кажа, че не подкрепям този начин за постигане на целите, защото Овните имаме супер изострено чувство за справедливост.
Не мога да си представя, че е справедливо твърдението, че по-умните трябва да отстъпват. Вярвам, че всеки трябва да получи това, което е посял. И когато зависи от мен, винаги се опитвам да бъда справелива, а не да се оставя на по-нахалните да ме водят за носа.
Та да се върнем на това как предлагате себе си.
- нахално или дискретно
- сами или чрез препоръка на други хора
- на всяка цена или с мяра?
Няма как да знаете какво ще ви подготви животът.
Няма как да знаете от кого ще се наложи да поискате нещо.
Няма как да знаете още толкова много неща.
Но ако следвате логиката и вършите това, в което сте най-добри, ако развивате съпричастността си и я цените у другите, ако сте себе си, а не някой друг, може би пък нещата ще се получат.
Може би до мен ще стигне информация за това, което правите, и ще ви потърся, за да ви поканя за лектор на следващото събитие.
Може би пък доклада, който ще изнесете на конференцията, ще ми направи силно впечатление и ще ви поканя да говорите пред студентите, а те толкова ще ви харесат, че няма да искат да продължат напред без вас.
Може би пък аз изобщо няма да разбера за вас, защото не сме един за друг.
Но може би друг ще чуе за вас, ще хареса работата ви и ще ви потърси.
Никой не знае. Единственото, което знаем със сигурност, е, че най-често срещаме съдбата си по пътя, по който се опитваме да я избегнем. И знаем, че ако много насилваме съдбата, това може да ни изиграе лошо шега.
Все пак рекламата – в нашия случай саморекламата – не е напълно неефективна. Ако съумеете да спазите няколко простички правила, които ще ви помогнат да бъдете наясно кога и как да я разгърнете:
– бъдете наясно кога и при кого можете да я използвате. Не всеки (ето аз например) харесва саморекламата, особено агресивната.
– бъдете любезни. Не всеки път, когато някой ви каже “Благодаря”, това е покана да разкажете цялата си история. Понякога просто това е най-бързият начин да кажат – “Добре, чух, ще ви имам предвид”.
– бъде щедри към заслугите на другите за вашите успехи. Малко вероятно е всичко да сте постигнали напълно сами. Ако покажете, че уважавате труда на другите, това ще направи добро впечатление.
– бъдете интересни – щом сте прибегнали до самореклама, най-вероятно имате представа от реклама. А това означава, че трябва да привлечете вниманието към себе си, но не чрез агресивно поведение, а чрез начина, по който говорите за себе си. Разбира се, не отивайте и в крайности, защото понякога те не действат съвсем във ваша полза.
– бъдете честни – няма дълга връзка, започнала с лъжа. Това е ясно, но много често го забравяме. А забравяме и че в глобалното село, в което живеем, не е хич трудно да намерим човек, който да разкрие истината за друг човек. А и дигиталният отпечатък си седи и можем да се консултираме с него, ако искаме да научим неща за вас.
Ей така си бошлафим за доверието. Но това е важна част от взаимоотношенията ни с другите. И е важно да си дадем сметка, че доверието е нещо, което се печели. Не ни се дава даром, не можем да го наследим или да си го купим.
Което съвсем не означава, че няма хора, които се опитват да направят едно от тези неща.
Имах един любим приятел. Той разбираше от компютри. И всеки път, когато моят компютър се развалеше, аз му звънях. Нормално – нали е приятел. Така се случи, че пътищата ни се разделиха, но разваленият компютър все ни свързваше.
После си купих друга марка компютър и спрях да се обаждам. Един ден, този мой приятел имаше рожден ден, звъннах му, за да му честитя, а той, като чу гласа ми, ми каза: Съжалявам, днес няма да мога да видя компютъра ти.
Засрамих се. И си казах, че повече няма да допускам това да се случва.
Ако съм спряла да общувам с някого, намирам друг начин да си реша проблема. Защото не е редно.
Та целият този бошлаф бе към всеки, които се обажда на приятеля си от детството, само когато му се счупи компютъра. Не го правете. Не е редно. Постарайте се да дадете, преди да отворите уста да си поискате. Така е по-редно. По-логично и по-истинско. Пък и по-човешко.
И в духа на традицията, която си създадох, ще завършим с префираза на поговорка: “Която кокошка много се саморекламира, малко резултати постига.“
Епизодът за подкаста Бошлаф можете да го чуете в YouTube.
Moжете да слушате епизодите на Бошлаф в Apple podcast, Spotify, Google Podcast & Anchor.