Здравейте,
в разгара на местните избори ПР в мен не може да мълчи, още повече в епизод на Бошлаф. Но както ви обещах от самото начало, ще се опитвам с прости приказки да ви предизвиквам.
Така че няма да говоря за този или онзи кмет. Все едно за кой град става въпрос.
Изборите ще минат и заминат. И кмет ще има. Едни ще го харесват, други – не.
Но…
Аз ще продължа да живея в родния си град и да искам той да бъде онова място, на което винаги да ми се иска да се връщам. Разбира се, това може да се случи заради хората, които са тук, но може да се случи и заради града. Иска ми се независимо от кмета, ние – които живеем в даден град, малко повече да го обичаме и да го превръщаме от сбор от хора в общност, която диша в един ритъм.
Затова, понеже знам, че всеки е много зает и времето е дефицит, ще се опитам да споделя няколко идеи как независимо от кмета, ние – които живеем в даден град, можем да го направим малко по-човечен, малко по-уютен и малко по-вдъхновяващ.
Идеите са свързани с неща, които ще ви отнемат малко усилие, почти никакво време и най-важното, никакви финансови инвестиции. Ако не прецените, че трябва да ги направите.
1. Добър ден! – две простички думи, които забравяме да казваме. А колко би било хубаво, ако сутринта, когато се разминавате със съседите, просто ги погледнете. Дарете ги с една усмивка и ги поздравете с “Добър ден”.
На къмпинга, на който прекарвам лятото си, познавам кой е българин по това, че не поздравява. Всеки друг ме поздравява – дори и само с усмивка. Всеки път, когато се засечем. Прихванах този вреден навик и започнах да казвам “Добър ден” на всеки – на съседите, на портиерите от бизнес центъра до нас, на хората от квартала. В началото някои ме гледаха като луда, други ме питаха къде съм живяла досега, но после – започнаха и те да ме поздравяват. Не са ми станали приятели, но при всяка разходка с кучето в квартала си казваме “Добър ден”, “Лек ден”, “Хубава вечер”, “Приятен обяд” и т.н.
Лесно е – две думи и една усмивка – “Добър ден”.
2. Усете дома си като свой, но и прилежащите му части. Знам, че всеки бърза и минава през входа като ускорител на частици, за да влезе в своята крепост. Но… една готина табелка на вратата, една малка сакция с цвете, една закачлива изтривалка или нещо друго малко, но от сърце и с душа, могат да усмихнат всичките ви съседи, когато минават през вашата врата, да усмихнат гостите ви, когато идват у вас и най-вече да усмихнат вас самите, защото всеки път отдалече ще си знаете, че се прибирате у дома. А домът е важно нещо. И е добре да бъде дом, а не място за преспиване.
3. Шумът. Всеки един жив човек вдига шум. Това най-хубаво се разбира, ако постоите на къмпинг. Леле какви шумове има – от кафеварка, от мирковълнова, от хъркане, от викане по телефона, от… подреждането на приборите. Е, в апартаментите тези неща не се чуват толкова силно, но ще се съгласите с мен, че не ви е приятно да чувате телевизора на съседа, неговата музика или прахосмукачката му събота сутрин в 07.30 часа. Спестих ви малко минути, можеше и в 6.00 сутринта да я пусне тази прахосмукачка. За шумовете ми е думата. Ние генерираме много шум и е добре да си дадем сметка, че и другите го чуват. Така че следващия път, когато рано сутрин ви връхлети вдъхновението да пробиете една дупчица с бормашината за онази страхотна закачалка в банята – спрете, направете си едно кафе, прочетете нещо интересно и пробийте дупката в нормално време. Ако ме послушате, и съседите ви ще започнат да се съборазяват с вас. Иначе попадаме в омягьосания кръг – те мен, аз тях – и край няма.
4. Преди време не можех да си представя, че мога да мръдна от вкъщи без кола. Буквално ходех навсякъде с колата. Дори до Лидл, а той е на пет минути пеша от вкъщи. И в един прекрасен ден реших, че това повече не може да продължава. Установих, че трафикът ме влудява, изнервя ме, а има много места, до които мога да стигна пеша, с метро или при хубаво време (не карам като вали или е студено) и с колело. Да – това влияе идеално върху нервите ми, върху бюджета ми и намалява с една кола трафика. Не казвам да спрете изобщо да ползвате колите си. Но ако всеки от нас реши да ползва автомобила си не всеки път, когато излиза, а когато му трябва, ще се намали трафикът, ще се намали мръстотията във въздуха и не на последно на нас самите ще ни е по-приятно. Казвам го от опит, защото не вярвам на хорските приказки и го изпробвах лично. И ако това не ви стига, не забравяйте, че не вие сте приклещени в трафика, защото вие сте трафикът.
5. Ако обаче не можете да оставите автомобила си, просто паркирайте така, че освен на вас – да е удобно и на другите. Какво имам предвид. Ако най-удобно за вас е да оставите автомобила си пред нечий гараж, не го правете. Човекът може да трябва да излезе спешно и вашите 5 минути ще развалят деня му. Не паркирайте така, че другите да не могат да пресекат, да имат видимост при завой и други подобни ситуации. Оставете колата си така, че да не пречите на другите. В града не сте сами. И вашите действия имат влияние върху другите. А и майка ви няма нужда от благословии като тези, които ще отнесете. Ако си сложите ръка на сърцето, ще признаете, че всеки ден поне един неправилно спрян автомобил е предизвикал гнева ви. Нека вашият не предизвиква моя. Както и моят няма да предизвика вашия.
6. Ако сте оставили автомобила и сте се присъединили към редиците на пешеходците – моля ви, обуздайте инстинкта си да пресечете на мига, в който ви се прииска. В големите градове няма място, на което пешеходците да не пресичат. Навсякъде и по всяко време някой бива озарен от силното желание да пресече и се мята на платното. Знам, че точно сега искате да пресечете, защото отсреща е нещото, което ще направи живота ви по-смислен, но, моля ви, намерете кръстовището, пешеходната пътека или светофара. Така ще е по-добре за всички. Признавам си, че понякога се поддавам на този неудържим повик на съдбата да пресека тук и сега. И понякога, създавам стрес за другите участници в движението. Уча се да се справям с този порив, и мисля, че все по-рядко поривът побеждава. Скоро ще мога да си призная, че вече не съм зависима от него. Скоро.
7. И нека си дойдем на думата за боклука. Трудно е да си изградим навик да го събираме разделно, защото… има хиляди оправдания. Опитайте все пак, но аз си мисля за боклука, който изхвърляме на улицата. Ако всеки се замисли преди да пусне фаса си, хартийката или обелката, и намалим боклуците, които правим, колкото и да не чистят улиците, те ще са малко по-чисти. Знам, че е досадно да се въртиш с фас в ръката си и да търсиш кошче, но пък се научих. И то не защото съм много съвестна, а защото ме беше срам. Бях на едно прекрасно място – в Баварската гора. Зима, бял – кристално бял немски сняг, а групата спря за почивка. Всеки извади сандвич, чай и похапнахме. А на мен ми се допуши след това. И видях как и на други им се допуши. Извадиха цигари и … всеки който каквото е намерил – празна кутийка от крем, празна бутилка от вода – пепелираха в тези неща, после поставиха фаса в тях, затвориха ги и си ги прибраха в раницата. Огледах се и по белия сняг нямаше пепел, фасове и боклуци. И се научих – винаги имам празна бутилка от вода, в която мога да си събера боклука и да изчакам някоя кофа да пресече пътя ми. Знам, че е наставническо, дори сектантско, но тези фасове и боклуци по улицата не ги оставят кметовете – а ние, които живеем в града и ходим по улиците. А ако нямам бутилка, все някоя стара бележка имам в чантата си, увивам си боклука и си го нося вкъщи. Не е невъзможно, стига да проявяваме нетърпимост към тези, които го правят. И в един момент и на тях ще им стане неудобно. А ако имате куче – си знаете какво не трябва да правим ние собствениците на четириногите, нали?
8. Можете да се огледате в квартала си. Да видите колко много неща се случват там. Да си изберете онова, което е близко до сърцето ви и да го подкрепите. Ако има симпатично кафене, през което минавате всеки ден, сприрайте поне веднъж в седмицата и си купете нещо. Ако има страхотно магазинче с красиви неща, потърсете там подарък за рождения ден, на който отивате, вместо да спрете за малко в мола. Тези малки прекрасни заведения и магазинчета разчитат на вас – хората от квартала. И ако вие само им се радвате, а когато се наложи, пазарувате в големите, те няма да могат да оцелея. А тези малките неща правят облика на квартала. И е добре да ги подкрепяме, защото без тях ще имаме само улици, паркоместа и заключени входни врати. Съвсем не искам да ви предизвиквам да купувате без нужда – въпреки че винаги има оправдание за покупка. Искам да кажа, че понякога в бързината забравяме и понеже е най-лесно скачаме в колата, паркираме в мола и – все нещо ще намерим. А в малките магазинчета има страхотни неща. Дори и само заради усмивката на продавача, който със сигурност ви е виждал хиляди пъти как минавате пред витрината, но не спирате.
9. Телефонът! Това е най-голямата ми молба. Телефоните. Постоянно звъннят, постоянно някой крещи и всички го слушаме, а нерядко дори пускат разговора на високоговорител и той вече не е между двама души, а между всички. Ако сме на публично място редно е да намалим звука на телефона, ако не е толкова важно, няма нужда да влизаме в магазина, говорейки по телефона. Можем малко да се съобразим с тишината на другите. А тя е важна. Знам, че го знаете.
10. Ако обаче все пак имате време за инвестиране, можете да направите нещо малко повече – да съберете хората от входа и да почистите двора, ако сте късметлии и имате двор. Да боядисате в цветове входа, да сложите малки неща, които да го превърнат в уютен преход от външния свят към дома ви. Можете и много други неща да направите, ако искате всички да се почувстват малко по-добре.
Кметовете идват и си отиват. Ние обаче, които живеем в градовете оставаме. И ние можем повече от кмета, защото мандата си го даваме сами на себе си.
Все пак отидете да гласувате. Не ви казвам за кого, а да гласувате, иначе другите ще изберат кмета ви. А аз лично съвсем не обичам друг да взема решения вместо ден.
Епизодът за подкаста Бошлаф можете да го чуете в YouTube.
Moжете да слушате епизодите на Бошлаф в Apple podcast, Spotify, Google Podcast & Anchor.