Ще се опитам да не ви честитя 20 пъти новата 2020 година. Не обещавам, но ще се опитам.
Искам ми се обаче да знаете, че ви пожелавам да бъдете поне 20 пъти по-здрави, поне 20 пъти по-вдъхновени и поне 20 пъти по-удовлетворени.
За всичко друго има кредитни карти или овърдрафт.
Така че бъдете честити и си го представете, че го казвам 20 пъти.
Аз съм Деси Бошнакова, а това е първият епизод за 2020 година на подкаста Бошлаф, една от 20 по 20 продукции на procasteres.co. Ако искате да започнете нещо ново през 2020 година – подкаст с procasteres.co е една добра възможност.
Ще си позволя, докато още сме в омаята на празничното настроение, да ви пожелая 20 неща за 2020 година.
- Бъдете себе си – както се казва, всички други са заети.
- Обличайте се пъстро и не забравяйте какво е казал поетът – “Носете си новите дрехи момчета, падаме, както ходим. Умираме, както спим.”
- Усмихвайте се, дори и да ви се иска да крещите. Усмивката винаги помага, когато идва от сърцето.
- Подарявайте си радост – но не само на себе си. Подарявайте радост на хората около вас и дори на непознати. Това зарежда с много вдъхновение.
- Направете нещо ново, но не заради клишето да излезете от зоната си на комфорт, а заради удоволствието от откриването, от ученето и от това да докажете на себе си, че можете още много неща.
- Разделете се с нещо старо – може просто да отделите дрехите, които не носите и да ги дарите на хора, които имат нужда от тях. Можете да подарите книги на библиотека, можете да се разделите с много вещи, които не ползвате. Всички имаме много неща, които просто трупаме, защото си ги трупаме.
- Съберете кураж да се захванете със списъка с неща за друг път – никога няма да имате достатъчно време за оново мечтано пътуване. Същото се отнася и за парите – и тях няма да ги имате в достатъчни количества. Така че действайте. Или просто извадете онзи лист, на който е планът за мечтата ви, и започнете с малки стъпки да вървите в избраната от вас посока.
- Пътувайте – може и наблизо – вече се говори за зелен туризъм – с по-малко вреди за околната среда. Но помислете – колко неща около вас не сте посетили:
– Кога за последно се качихте на Черни връх?
– А ходили ли сте в Боянската църка?
– На 7-те рилски езера? Аз лично стигнах до 5-те. Така че трябва да се върна, за да видя всичките 7:) - Отделяйте време за приятелите си – те няма вечно да ви чакат. А и вие все ще имате работа. Така че намерете време за хората, които са ви важни, не само когато имате нужда от тях.
- Четете книги – разбира се, че нямате време, но намерете. Има толкова много красиви светове в страниците, че е грехота да ги оставите неоткрити.
- Помагайте на другите – разбира се, че не можем да помогнем на целия свят, но ако можем да помогнем на няколко човека, а друг помогне на още няколко, ще стане като в онази песен: “Ако до всяко добро същество застане поне още едно, ех, ще започне такъв живот, че само си викам “Дано”.
- Правете това, което обичате. Ако смятате, че така ще умрете от глад, започнете да обичате това, което правите. Иначе животът става доста труден, а вие сърдити и неудовлетворени.
- Започнете да виждате, а не просто да гледате – светът е пълен с красиви неща, не се фокусирайте само върху грозните. Използвайте някои от триковете, за да започнете да виждате – търсете червени неща – например шапки, снимайте по едно хубаво нещо на ден, ето такива неща, за да ви е забавно и усмихнато.
- Не се отказвайте да мислите – “Совите не са това, което са”, освен когато са, но все пак трябва да проверите дали са или не са. А ако се чудите откъде ми дойде на ум да ви говоря за совите и не се сещате, гледайте “Туин пийкс”. За мен това е най-впечатляващият сериал, който съм гледала.
- Намерете си ново хоби – ето аз например си имам Бошлаф. И го обожавам. Надявам се и на вас да ви харесва.
- Продължавайте да пеете под душа, в колата или когато сте сами. Аз лично понякога се улавям, че пея и по улиците, в началото тихичко, но когато дойде припевът на песента, малко по-силно. Разбирам, че крещя по погледите на хората около мен, но много често и по усмивките на хората. Така че пейте, защото както е казал народът – Който пее, зло не мисли.
- Вземете си красив тефтер и писалка и записвайте добрите неща, които правите. Не за хвалба, а за да не ги забравите. За да помните какво сте сторили и колко смисъл има от добрите ви дела. Добре е да си го напомняме, защото понякога имаме нужда от кураж.
- Опитайте се да не съдите прибързано другия – различния. Онзи, който си мислите, че няма как да разберете. Да не съдите човека по името му, цвета на кожата, пола и други белези, а по това какъв човек е. Защото навсякъде има и добри и не толкова добри.
- И, моля ви, не спирайте да си хапвате шоколад, само защото искате да сте най-слабия човек на плажа. Шоколадът е магия, удоволствие, кеф. Не се лишавайте от шоколада, само защото си мислите, че слабите са по-шастливи от пълните. Няма нищо вярно в това твърдение. Вярно е обаче, че тези, които си хапват шоколад, са по-щастливи от тези, които не си хапват.
- И последното – Слушайте Бошлаф. Споделете го с приятели, роднини и колеги. Нека станем повече или поне 2020:)
Мога да продължа с пожеланията, но те вече станаха 20 и ще спра.
Благодаря на всички, които попълниха анкетата и дадоха идеи за по-добро Бошлафене през 2020 година.
Благодаря на всеки, които намери начин да ми пише или сподели на живо това, което мисли за бошлафа.
Благодаря, че ме вдъхновявате да бошлафя с вас.
И тази година ще се виждаме на живо, ще си бошлафим за важните и не толкова важните неща. Ще бъдем. Надявам се да бъдем повече човеци, да говорим истината, защото тя ще ни направи свободни или както се казва, няма да ни се налага да помним какво сме излъгали.
Надявам се да е пред нас една година, в която смисълтът ще е по-важен от формата.
Надявам се да е пред нас една добра година.
И знам със сигурност, че ще имаме един ден повече през 2020.
И за да пренесем в новата 2020 нещо от старата, ще запазя традицията да завършвам с перифраза на пословица или поговорка.
Със сигурност сте я чували и най-вероятно знаете, че не съм съгласна с нея, от епизода за пословиците и поговорките. Няма да ви мъча повече – Много хубаво може и да е на хубаво. Убедена съм, че от нас зависи.
И понеже много ми липсваше бошлафенето по празниците, ще си позволя от отложа с малко края на този епизод. Искам да ви споделя едно любимо мое стихотворение, което някак си казва толкова много неща с толкова малко думи, подбрани прецизно от Стиви Смит.
Никой не чу мъртвият,
а той лежеше и стенеше: „Бях по-навътре, отколкото мислехте
и не махах за поздрав, давех се.”
Бедният, той толкова обичаше да се шегува
и сега е мъртъв.
„Навярно от студа сърцето му е спряло“ – казваха те.
„О, не, не, не, студено беше винаги
(лежеше мъртвият и стенеше)
аз цял живот бях все по-навътре
и не махах за поздрав, давех се.”
Иска ми се да отворим очите си за другите, за последствията от делата ни и да започнем да виждаме.
Защото много хора, не махат за поздрав, а се давят. Ние можем да им помогнем.
Или поне на един.
Вярвам, че “ако до всяко добро същество, застане поне още едно, ех, ще започне такъв живот, че само си викам “Дано”.
И това зависи от нас – от мен и теб, от нас.
Бъдете!
Бъдете истински, себе си и добри през 2020 и след това.
Обичам ви!