Здравейте,
спомняте ли си последния път, когато се озовахте в пробната с десет чифта дънки и в продължение на часове не можехте да решите кой чифт да си купите?
А спомняте ли си същата ситуация, в която стояхте дълго пред рафта с бисквите и не можехте да вземете решение кои точно да си купите?
Обаче как да си изберете книга, когато се озовете на Софийския международен панаир на книгата?
Колко време отделяме, за да направим всеки един от изборите в живота си?
Преди време един млад човек ми каза, че ми завижда, защото когато съм била малка, е било много лесно да избера какви маратонки да си купя – или никакви или каквито има в магазина. А днес?
Едни обикновени маратонки отнемат месеци, за да бъдат закупени – първо огромен избор, второ различни цени на един и същ модел, трето – доставка от целия свят. И така, докато търсиш най-добрата сделка, времето минава, и вместо за важни неща, го посвещаваш на безсмислени.
Същото се повтаря с всяка дреха, книга, ястие.
Да, колко пъти сте се чувствали направо безсилни пред менюто, което е дебело колкото “Война и мир”. Или поне колкото “Под игото” – но не преведения вариант, а оригиналния.
И така – как човек да избере, при толкова голямо изобилие?
Как да сме сигурни, че сме направили правилния избор при толкова много възможности?
Как да изберем? А? Как?
Не, не ме разбирайте погрешно. Не съм противник на това да имаме избор. Напротив. Искам да имам право на избор, но искам и да имам някакви сламки за по-лесно избиране, защото иначе е много сложно. А не обичам да ми е сложно.
Така че нека се върнем на изборите.
Отделете време да изберете кои са важните неща за вас. И каквото и да решите, не се съмнявайте в собствените си решения. Иначе ще си останем на това ниво и няма да мръднем към вземането на друго решение.
Един чифт дънки не си струва часове мислене. Така или иначе скоро ще си купим нови. Не го мислете толкова. Или пък си купете два чифта. Не че стимулирам потреблението, но по-добре два чифта дънки, отколкото часове на тюхкане кой от двата да вземете.
Един чифт маратонки – също не си струва часове мислене. И тях скоро ще ги смените.
Може да отделите повече време за телефона, ако ползвате андроид, защото ако сте в мрежата на ябълките – няма какво да го мислите. Просто ще го изплащате по-дълго. Точка.
Но ако трябва да изберете какво да учите?
В този момент съм изключително щастлива, че когато бях малка изборът ми беше лесен. На днешните деца обаче не е.
Първо трябва да изберат какво искат при условие, че никой не знае какви професии ще има след 10 години. Как се избира в такава ситуация?
След това трябва да изберат къде – в коя държава?
След това в кой университет в тази държава?
И после дали да са в общежитие или на квартира?
И после….
А те са само на 19 и на всичко отгоре трябва да се оправят сами.
Поне на мен ми изглежда малко прекалено много избори за един млад човек – още повече, ако тези избори са свързани с финансов заем, а не е сигурно дали изборът е подходящ.
И като вземат всички тези решения да бъдат готови да понесат тежестта на избора си.
Изобщо не им е лесно на днешните младежи.
А на по-възрастните – да останат или да заминат? Да си пазят работата или да гонят нова?
Да работят за някого или да работят за себе си?
Да се задомят или да вървят напред сами?
Избори, избори, избори…
Ако имате късмет да сте особено талантливи в нещо, изборът ще е малко по-лесен, но малко.
Ако сте нормален човек – ще ни е много трудно.
Как се справяме с всички тези избори?
Първо се опитваме да открием какво искаме – какви са нашите цели.
И това не е лесно, защото ние обичаме по много неща. Но ако ще отделяме време за избори, то този избор е може би най-важният.
Когато имаме няколко цели, е време да подредим целите по важност за нас. Не – за мен. Важно е подредбата да е точно вашата, а не на някой друг.
И чак след това започваме да мислим върху това кое е възможно и кое не.
Много често хората искаме нещо, но понеже знаем, че е трудно или невъзможно към момента, се отказваме от него.
Сами се досещате, че това не е правилният подход.
Защото светът се променя, ние го променяме и не бива да избираме лесните неща за сметка на мечтите си. Подредете си ги така, че да не съжалявате после. Затова действайте със сърце – разумът така или иначе ще се включи по някое време. При мен не се включва често, но и в това си има чар.
И след това изберете една възможност. Забравете за другите и работете за избраната от вас.
Казвам да забравите за другите, защото ако не спрете да мислите какво би станало, ако бяхте избрали друго? Цялата работа отива по дяволите.
Няма как да вървим напред, ако постоянно гледаме назад.
И още нещо, докато се чудите какво точно да направите, правете нещо.
Обещавам ви, че нещата започват да се подреждат, без да знаем.
Но ако седим и чакаме – няма да можем да изберем нищо.
Когато животът ни е толкова пълен с избори, най-добре е да направим избор за какво ще инвестираме време при изборите и за какво няма.
Тогава поне ще намалим на половина изборите, които трябва да правим.
И нещо много важно – това го научих от един страхотен китаец – когато вземеш решението, спири да го мислиш. Защото ако непрекъснато се съмняваш и съмняваш, нещата ще излязат извън контрол.
Познавам хора, които постоянно се чудят дали това, което са направили, е било правилно.
Никога няма как да знаем.
Важно е да сме направили най-доброто за дадения момент.
Каквото и да изберете, след време ще ви изглежда, че не е било най-добрият избор. Но ако се съмнявате за всеки свой избор, трудно ще вървите напред и нагоре.
Така се забошлафих за изборите, че съвсем ми изскочи от главата фактът, че изборът върви с поемането на отговорност.
И това да можем да правим избор също е част от възпитанието на децата ни.
А понякога родителите, за да помогнем на децата си, започваме да правим избори вместо тях, за да им е по-лесно.
И на тях им е по-лесно до момента, в който не трябва сами да започнат да правят избори.
И тогава ситуацията става дори по-трудна. Защото човек, който не е правил избори, трябва да започне да го прави.
Така че – ако вече сте направили много избори – добри и лоши – със сигурност и сами сте си дали сметка, че любовта или идва, или не идва, и това няма никаква връзка с избора на дрехи, с които да излезете довечера.
Ако сте направили достатъчно избори, но не чак толкова, че да сте станали експерт – сигурно сте започнали да усещате, че някои неща са по-важни от други и че избирането е важно за важните неща, не за всички неща.
Ако едва сега започвате да правите сами избори, изберете какви избори да правите и колко време на кои избори да отделите.
Където и по стълбицата на изборите да се намирате, винаги помага, ако приемате чашата за наполовина пълна.
Искам да кажа, че където и да се намирате в стълбицата на изборите – вземете ли избор, повтаряйте си, че е бил най-добрият за дадения момент.
Не казвам, че е най-добрият изобщо. А най-добрият към съответния момент. И толкова. Всичко тече и всичко се променя. Няма как решението от вчера да го съотнесете към нещо днес – ситуацията е друга.
Така че няма нужда постоянно да се връщате назад и да си мислите какво би станало, ако…
Нали си спомняте какво казваме ние за ако-то – мирише и цапа гащи.
Каквото такова. Вземате си поука и продължавате напред.
Казват, че не е проблем да грешим, но е проблем ако допускаме една и съща грешка повече от един път.
Така че, ако сте пропуснали епизода за провала, чуйте го. Приканвам ви да се проваляте, но всеки път различно, за да учите.
Същото е и с изборите. Трябва да избираме различни неща, за да не се въртим в омагьосан кръг.
Но вие и това си го знаете, защото сред всички възможни подкасти, сте избрали точно Бошлаф.
Този избор не е толкова съдбоносен, но и той е труден, ако не знаеш какво искаш и защо.
Така че събудете детето в себе си, започнете отново да питате ЗАЩО, ЗАЩО ЗАЩО и така, докато не получите напълно задоволителен отговор и после – ХОП – решението е готово.
Според някои учени колкото повече избори трябва да правим, толкова по-нещастни ставаме.
Аз не съм напълно съгласна. Защото ако човек е научен да прави избори, да носи отговорността за избора си, няма за какво да е нещастен.
Ето аз например, сама съм избрала да живея в България. Да, тук съм се родила, но съм имала хиляди възможности да отида другаде. Избрах си тук. И това ме прави стабилна, защото иначе щях постоянно да си казвам, ако бях…
Да, ако, но не съм, защото така съм избрала.
И съм си избрала да си бошлафя с вас за изборите. Защото искам да имаме право на избор, но и искам това право да не ни тежи.
Така че – благодаря, че избрахте Бошлаф.
Благодаря, че ви има.
Благодаря и доскоро.
Обичам ви.
И след обяснението в любов, ето и перифразата на поговорка: “За да хванеш питомното, не гони дивото.”
Можете да чуете епизода на страницата на Бошлаф в Anchor.
Moжете да посетите и да харесате страницата във Facebook и да последвате профила ни в Instagram.
Или да гледате: