Здравейте,
- Как попаднахте на Бошлаф?
- Случайно?
Ще се направя, че ви вярвам, защото много хора имат нужда да вярват, че случайността и само случайността е причина за всичко хубаво в техния живот.
Не успях да разбера кой е източникът на твърдението, че успехът е 1% талант и 99% труд. Иначе казано, ако приемем, че талантът е въпрос на случайност – просто защото нямаме контрол над него, то все пак остават едни 99 процента труд, върху които имаме пълен контрол. И понеже все още не знам какъв талант притежавам, продължавам активно да трупам проценти към тези 99 на труда. Шегувам се, разбира се. Имам толкова таланти, че не мога да избера върху кой да се фокусирам. И това е шега, разбира се.
Нали сме на територията на бошлаф, където е най-логично да си бошлафим.
Вероятно вече сте се досетили че ще си бошлафим за случайностите, както и за неслучайните случайности.
Има един много стар виц. Сигурна съм, че го знаете, но повторението е майка на знанието, така че ще ви го разкажа. И така имало едно време един човек, който всеки ден се молил на Господ да му помогне да спечели от тотото. След две години Бог не издържал, появил му се и му казал:
– Абе ще спечелиш, ама защо не вземеш първо да пуснеш един фиш?!
Не мога да ви чуя как се смеете, но мога да си представя, че го правите.
И така – накратко – какво мисля за случайността и неслучайните случайностти.
Случайност е някой да спечели от тотото. Но няма как да се случи тази случайност, ако човекът, който спечели, не играе на тото.
Ако трябва да поспорим за спора, може да спечели от тотото, ако намери фиша или ако някой му е подарил фиша и други ситуации, но нищо от това не е оставено на случайността. Това си е чиста неслучайна случайност.
И така – можем ли да разчитаме на случайността?
Не съм от хората, които вярват в случайността. Но вярвам в неслучайните случайности, които ние самите предизвикваме.
Няма как да покоря музикалната сцена, ако пея само под душа. Стискайте палци да не се появи случайност, която да ме изкара да пея, че тогава ще ви болят дълго ушите.
Няма как да стана автор на бестселър, ако не напиша книга.
Няма как да живея с партньор, ако не се престраша да заживея с партньор.
Мога дълго да изреждам какво мога, но няма да се случи, ако не пробвам.
И ако трябва да преведа на моя си език неслучайната случайност е успех, който се е случил, след като човек е положил 99 процента труд, предизвикал е събитията и се е оказал на точното място в точното време.
И когато това се случи – казваме си – този човек заслужи успеха си, защото се е трудил за него.
Неслучайните случайности са неотменна част от нашия живот. Най-хубавото е, че не знаем кога ще ни споходят, но пък трябва да сме подготвени, за да не изпуснем момента.
Моят любимец Стив Джобс го казва по друг начин. Неговите думи, които асоциирам с неслучайните случайности, са казани в тази важна за моя живот реч, която той изнася пред завършващите Станфорд. Не мога да се сдържа и ще ви ги цитирам: “Не можете да свържете точките, гледайки напред. Можете да ги свържете, гледайки назад.”
Изкушавам се да разкажа всички случайности в неговия живот, които гледайки назад са абсолютни неслучайности. Но няма да го направя, защото който го обича като мен – ги знае, а който не го обича – не иска да слуша за него.
Ако се огледам в любимия ми свят на поговорките ще открием още една версия на неслучайните случайности – На който му е писано да се удави, няма да се обеси.
Но стига съм ви цитирала други хора.
Ще ви споделя, че случайните на пръв поглед неща в моя живот се оказаха най-трайни и важни.
В далечната 1989 година един приятел ме помоли да отида с него да подаде документите на гаджето си за конкурс за стюардеси. Нали съм си добра душа, отидох и докато го чаках, изчетох условията за кандидатстване и на другия ден и аз си подадох документите. И така обиколих света и прекарах в полет повече от шест години.
В далечната 1992 година една приятелка ме помоли да се запиша с нея да учим нещо. Не знаех какво, но не исках да я оставям сама. И така вече 28 години НБУ е част от моя живот.
В по-близката 1994 година един от братовчедите ми ме заведе с неговите приятели в един бар. Там срещах мъж, не, не е вярно, срещнах МЪЖа – и така сме заедно вече много години.
Мога още много неща да споделя, с които да докажа, че случайността е важна част от моя живот.
Няма да го сторя, защото преди да се преклоня пред случайността, аз силно вярвам в неслучайността.
Нямаше как да стана стюрдеса, ако преди това не бях положила усилия да науча няколко чужди езика. Това, е “неслучайността”. Случайността е, че съм прочела условията за кандидатстване. Но ако не беше тази обява, нещо друго щеше да се окаже на пътя ми.
Да, случайност е, че попаднах в НБУ, но съвсем не е случайност, че останах там.
Така че – пак като в онези стари вицове с двете възможности, ще ви кажа, че и вие имате две възможности.
Винаги имате възможност да чакате шестица от тотото, без да пускате фиш. Но какъв е шансът ви да спечелите?
Ако толкова държите, поне пуснете фиш.
Мисля си, че беше недалновидно от моя страна да дам примера с този виц с фиша, защото според мен тотото е едно от малкото неща, при които случайността наистина си е случайност. Разбира се, при условие, че пускате фиш.
По-скоро ми се иска да побошлафим за 99-те процента труд или неслучайност. Защото тях можем да контролираме. Аз обичам да си мисля, че имам контрол. И затова гледам да се подготвя – да науча език, да науча това, да науча онова, за да мога да сграбча случайността, когато съвсем неслучайно се окаже на пътя ми.
Някои казват, че късметът обича смелите. За мен смелите обаче са подготвени за късмета.
Смелите са положили своите 99 процента труд и са имали късмет, да блесне техният 1 – процент талант.
Можем и да вярваме, че всеки си има съдба и каквото и да прави, не може да избяга от нея. Според Лафонтен “ние срещаме своята съдба по пътя, по който тръгваме, за да я избегнем”. Според Сенека обаче “на умния човек съдбата рядко препречва пътя”.
Сега не знам дали предпочитате съдбата, случайността или късмета. Както и да го наричате, първото условие да ви влияе, е да му вярвате.
Отдавна не съм цитирала учени, и затова сега ще го направя. Те казват, че хората, които вярват, че са родени с късмет, имат по-голям късмет от тези, които са убедени, че са родени каръци.
Вие определено сте късметлии, защото сме заедно в това приключение наречено Бошлаф.
Ако сте слушали всички епизоди, със сигурност знаете, че случайността ме среща с екипа на прокастърс.сио. Но “неслучайността” ме беше подготвила за това, което се случи. Същата среща преди 5 години, нямаше да предизвика това бошлафене. Убедена съм.
Помислете за своя живот?
Можете ли да си спомните за случайност, която не се е оказала решаваща за живота ви, защото не сте били подготвени за нея?
Случайностите са около нас постоянно. Въпросът е дали имаме очи да ги видим, сетива – да ги усетим и дали сме подготвени да ги сграпчим, да ги развием и да имаме после какво да разказваме като създадем своя подкаст.
Но някак си нещата следват своя естествен ход. Всяка случайност в крайна сметка е крачка към това, което искате да постигнете.
Но познавам и много хора, които, пак ще се върна на вица от началото, като човека от вица просто си искат, а дори фиш не пускат.
Та случайността няма да ни удари по главата, докато се излежаваме в удобния фотьойл.
С което съвсем не искам да кажа, че няма случайности, при които, докато си седите във фотьойла, нещо не може да ви удари по главата.
Само че те наистина са случайности, които наричаме инциденти и се случват рядко.
Много по-рядко от другите случайности, при които съвсем неслучайно едни хора са вървели напред и нагоре, за да стигнат там, където са сега.
Няма случаен начин, по който да намерите пряк път към крайната си точка.
Има обаче неслучайни случайности, които ще ви помогнат да стигнете до крайната точка по-сигурно и по-бързо. Но трябва да вървите, нали?
В крайна сметка случайността е липсата на модел или предвидимост на събитията. А не нещо, което не може да се случи. Обичаме да казваме, че няма случайни неща.
Истината е, че малко от нас успяват да обърнат внимание на всички закономерности колко нас, което превръща много неща в случайности.
Само че вие – които слушате Бошлаф, не сте случайни. Това го знам от самото начало.
Вие можете да проследявате закономерностите и да разберете модела, за да си обясните случайността. И когато го направите ще си кажете, че това си е една напълно неслучайна случайност.
Така че – предизвиквам ви да подходите изследователски към случайността. Да си припомните Теорията на вероятностите, която се занимава с изследване на закономерностите при случайните събития.
И в крайна сметка да разберете, че ако инвестирате в 99-те процента труд, ще имате по-голям шанс за успех, отколкото ако разчитате единствено и само на 1 процент талант. Поне аз така постъпвам.
И неусетно, простете по случайност, ей така дойде края и на този епизод на Бошлаф.
Дойде времето за мъдростта на нашия народ. Започнах с изтъркан виц, а сега ще завърша с една от най-цитираните ни поговорки: Роди ме, мамо, с късмет, па ме хвърли на смет.
Само за да ви кажа, че това е по-скоро случайност.
И понеже си говорихме за неслучайните случайности, ще ви кажа: Хвърли ме, мамо, на смет, аз пък с труд и с късмет ще стана човек.
Случайно или не, дойде и краят на епизода. Съвсем неслучайно ви благодаря, че бяхме заедно. Съвсем неслучайно изпратете любимия си епизод на Бошлаф на приятел. Поне един. За да станем – хиляди, маса, народ. Заради поета, разбира се.
Обичам ви!
Можете да чуете епизода на страницата на Бошлаф в Anchor.
Moжете да посетите и да харесате страницата във Facebook и да последвате профила ни в Instagram.
Или да гледате: